shareit

Великите любовни истории: Моника Вити – Актрисата-хамелеон, която търсеше любовта в киното и киното – в любовта

| от |

Тя си отиде от този свят през февруари тази година. Беше на 90-годишна възраст. Социалната й смърт обаче се случи много по-рано – през 2001-а, когато за последно се появи под светлината на прожекторите, за да приеме най-високото филмово отличие на Италия – “Давид на Донатело”. После Алцхаймерът превзе живота й. 

Monica Vitti 75

Жената, която живя два живота

Да живееш втори живот – така се казва, ако си преодолял някаква смъртна опасност и ли болест. Случаят на Моника Вити обаче не е такъв. 

“Първият” живот й бива внезапно отнет не от самолетна катастрофа или инфаркт, а от… престъпно разсеян жуврналист във френския всекидневник Le Monde, на страниците на който през 1988 г. тя е обявявена за мъртва – епохален гаф, който обаче по някакъв ироничен, свръхестествен начин е успял да удължи толкова“втория” й живот. 

Родена в Рим през 1931 г. под името Мария Луиза Чечиарели, детството й е доста тъжно и самотно – родителите са строги и консервативни, а братята й не я бръснат за слива. Качва се на тетраланата сцена още 14-годишна, защото за нея актьорството е начин да се махне от действителността и да живее живота на друг, пък макар и само наужким. Kогато е на 18, техните емигрират за САЩ. Мария остава в Италия. След като завършва Римската национална академия за драматични изкуства, приема творческия псевдоним Моника Вити (моминското име на майка й е Витиля). 

Ранната й кариера не е с нищо запомняща се. Обаче всичко ще се промени в деня, в който начинаещият режисьор Микеланджело Антониони я гледа в пиеса на Жорж Фейдо и остава запленен от необикновения тембър на гласа й. Кани я да дублира главната героиня във филма му “Викът” (1957). За Моника Антониони се оказва трамплинът, който я изстрелва към световната слава, а тя за него – муза като никоя друга. 

Вити ще посвети най-хубавите си години на киното и ще се превъплъщава с еднакъв успех във всемъзможни, разнородни образи – ще бъде и комедиантка, и трагична героиня, и интелектуалка, и сексапила жена-мечта. Но докато на екрана ще обича много мъже, в живота й те ще са само трима…

Живот и любов като на кино

Когато съдбата я среща с Антониони, на Вити веднага й става ясно, че двамата си приличат само по общата си страст – киното, но се различват във всичко останало. За разлика от нея Микеланджело е израстнал в любяща семейна среда и бързо успява да се наложи като режисьор с голям потенциал. И по характер той е пълната й противоположност: сдържан и педантичен, интелектуалец до мозъка на костите си. Обикновено резервиран и обран в поведението си към колегите, успява силно да изненада Вити, когато един ден влиза в озвучителното студио на “Викът” и, наблюдавайки я известно време, й казва: “Имаш красива шия. Трябва да се пробваш пред камерата.”

Следват десет години на успешна съвместна работа… и страстна любов. 

Вити играе главаната роля във филма “Приключението” (1960), който се оказва първият от общо четири, обединени от една обща тема: невъзможността на хората от модерното общество да комуникират помежду си. Другите три ленти от цикъла, който превръща  режисьора и актрисата в звезди от световна величина, са “Нощта”, “Затъмнението” и “Червената пустиня”. “Приключението” печели специалната награда на журито на фестивала в Кан през 1960-а, а според анкета, проведена  от британското филмово списание Sight and Sound измежду 70 филмови критици от цял свят, “Приключението” е най-великият филм на всички времена… след “Гражданинът Кейн.” Моника Вити печели “Златен Глобус” за най-добър женски дебют. Следват покани за участия в американски филми. Тя обаче не се блазни от мисълта да замени Чинечита за кариера в Холивуд и с хонорара от “Приключението” си купува апартамент в Рим. В този над него се нанася Антониони. Въпреки че са любовници, все пак предпочитат да живеят на едно стълбище разстояние. 

Връзката между Антониони и Вити е любимата светска клюка, с която се развлича италианското общество в началото на 60-те. Само че така и не изниква нещо кой знае колко скандално около двойката. Може би защото личната им история е до известна степен реплика на посланието, което Антониони цели да изпрати чрез филма си “Затъмнение”, а именно, че любовта в днешни дни е безсмислена. 

Monica Vitti 1990

Всекиму по една палма

“Трябва да й се признае на Моника Вити, че умело успява да ни убеди в неврозата си, като същевременно обаче не ни ограбва от усещането за достоверност на кратката любовна връзка, в клопката на която се оказва героинята й.” Това е част от критическата статия на писателя Алберто Моравия за първия цветен филм на Антониони “Червената пустия”, която излиза във вестник L’Espresso през 1964 г.. Филмът печели овации най-вече заради забелжителната работа на оператора Карло ди Палма. Антониони пък печели “Златната палма”, но губи своята муза. Защото се оказва, че не само Венеция е влюбена в Ди Палма…

След “Пустинята” пътищата на Антониони и Вити повече не се пресичат. Това е преиодът, в който Моника сменя драстично актьорското си амплоа и от невротизирана пушачка се превръща в свежа комедиантка.  През 60-те италианското кино, съчетаващо в себе си повърхностна комедия и остра социална сатира, е в своя апогей. С ролите си във филми като “Развод по италиански”, “Момичето с пистолета” и други Моника затвърждава позицията си на примадона в жанр, доминиран до този момент от мъжете. 

И понеже при Вити киното и любовта вървят ръка за ръка, през следващите няколко години тя става главно действащо лице във филмите на новия си любим, Карло ди Палма. А последният е толкова запленен от нея, че никой преди и след него няма да запечати на лента чертите на перфектното й, сякаш изваяно от порцелан лице, по толкова въздействащ начин!

Романтичната им връзка продължава три години и приключва по някое време през 1974 г..

Какво става после? Ами Ди Палма заминава за Ню Йорк да снима филми с Уди Алън и се жени за Адриана Киеза, а Моника Вити се омъжва за много по-младия от нея фотограф Роберто Русо.

Заедно до последен дъх

По време на снимките на “Звезден прах” (1973), в който си партнира с Алберто Сорди, Вити среща голямата си любов – Роберто. По онова време тя е на 52, а той – на 36. Разбира се,  такава разлика във възрастта скандализира пуританска Италия, още повече че жената е по-възрастната от мъжа. На връзката им се гледа с лошо око, като на нещо сбъркано, което няма как да продължи дълго. Само че Вити и Русо опровергават всички скептици. Двамата остават заедно през следващия половин век! 

Любопитен факт е, че са сгодени в продължение на 17 години, преди да официализират връзката си през 2000 г. и то не къде и да е, а на едно от най-култовите места в Рим – хълма Капитолий. 

Бракът им е тих и спокоен – без скандали, без клюки, без драматични обрати. След 2002-а, когато Вити изчезва от общественото пространство през заради непредващото дегенеративно заболяване, Роберто е все така неотстъпно до нея. Хората разказват, че през последните години са ги виждали да се разхождат бавничко по Вия Боргезе, хванати за ръка. Когато започва да се говори, че актрисата е постъпила в швейцарска клиника, Роберто излиза с официално обръщение пред медиите: “Искам да опровергая слуховете, че жена ми е в клиника в Швейцария. През последните 20 години не е напускала дома ни в Рим, където за нея се грижим аз и една болногледачка. Присъствието ми е важно за нея, защото само аз успявам да установя диалог с нея, макар и тя да ми говори само с очите си.”

Иконата на италианското кино с котешкия поглед и незабравимия глас издъхва на 2 февруари 2022-а. 

 
 
Коментарите са изключени за Великите любовни истории: Моника Вити – Актрисата-хамелеон, която търсеше любовта в киното и киното – в любовта

Повече информация Виж всички