Великите любовни истории: Фей Данъуей и Марчело Мастрояни – когато горделивостта и инатът съсипят любовта

Наричат я с много имена: “хулиганката на Холивуд”, “миниатюрна бомба”, “ултимативната femme fatale”… И как няма да е фатална! Дори само с поглед може да накара и най-отракания мъжкар да се почувства слаб и уязвим. А когато в ръцете си държи оръжие, положение става направо взривоопасно. Тя е най-сексапилната и хладнокръвна екранна злодейка за всички времена. Мистериозна, арогантна и устата, тя е една от малкото жени в нейната професия, които изглеждат като фотомодели, но са благословени с таланта на Шекспирови актриси.

Всъщност Фей Данъуей, една от последните холивудски диви, която съвсем наскоро навърши 80 години, няма нужда от пространно представяне, понеже всеки киноман я е запомнил поне с една от емблематичните й роли  – дали в “Бони и Клайд” (1967), “Китайски квартал” (1974), “Телевизионна мрежа (1976) или “Аризонска мечта” (1992). Жената, която винаги е повтаряла, че не вярва в късмета, защото в живота всеки успех е въпрос единствено на нерви и дисциплина, така и нямаше късмет в любовта. Защото единственият мъж, когото някога е обичала, беше част от предългия й живот едва две години. Но затова пък каква любов!

Мъж на много жени

Марчело Мастрояни става известен приживе не само със забележителните си филмови изяви, но и с факта, че обича жените до такава степен, че иска да направи, ако е възможно, всичките щастливи. В обятията му са се разтапяли коя от коя по-разкошни жени и то не само на снимачната площадка. Славата му на велик любовник, който хем обича да кръшка, хем и дума не дава да се издума за раздяла със законната съпруга, започва да се носи още в средата на 60-те. Самият той обаче никога не се е възприемал като секс-символ. “Като се погледна в огледалото, казва той, изобщо не ми харесва това, което виждам –  къс нос и дебели устни. Направо се чудя как с едно такова лице мога да си изкарвам прехраната!” Жените обаче явно са на друго мнение, понеже не спират да припадат по него. И той щедро ги дарява с щастие – така, както само той умее.

Първата му голяма любов се казва Силвана Мангано – млада и обещаваща актриса, с която се познават от деца. В края на 40-те години Силвана вече е придобила известна популярност и в един момент изоставя Марчело, за да се омъжи “по сметка”, както самият той твърди.

За втората си голяма любов, отново начинаеща актриса, Флора Карабела, Мастрояни се жени през 1950 г. Флора не може да устои на чара на младия актьор, който тъкмо е започнал да работи с режисьор Висконти, но все още е световно неизвестен и беден като църковна мишка. “Винаги аз плащах пицата,” спомня си тя, “понеже той вечно нямаше и пукната пара в джоба си. Но затова пък беше толкова очарователен! “ Фактическото им съжителство като съпрузи продължава две десетилетия, но въпреки че се разделят през 1970-а, двамата завинаги остават женени “на хартия и пред Бога.”

През всичките години Мастрояни блестящо успява да балансира върху въжето, опънато между католическата вяра и лоялност към съпругата и поведението на Дон Жуан във и извън киното. Играта обаче се променя тотално, когато в живота на 45-годишния актьор се появява 27-годишната Фей Данъуей.

Любовници и на екрана, и в живота

В края на 60-те години Фей Данъуей вече е попаднала в А-списъка на холивудските звезди, поради което може да си позволи лукса да избира филмите, в които да се снима. Разбира се, никой не очаква, че такава пламенна и нестандартна актриса като нея ще се ориентира към посредствени сюжети и режисьори, само за да трупа пари и, както бихме се изразили днес, лайкове, но стъпката, която предприема, хвърля всички в джаза. През 68-а експериментаторският й дух  я завежда в Рим, където подписва едногодишен договор с “Чинечита”. Италианците недоумяват, но същевременно са на седмото небе от щастие. Докато всички що-годе преуспели европейски актьори се стремят да снимат в Щатите, тази холивудска знаменитост иска точно обратното – да се махне от Ел Ей и да прави италианско кино! Направо нечувана дързост.

Данъуей е запленена от работата на режисьорите, яхнали “новата вълна”, сред които е и Виторио де Сика. Когато той й предлага ролята на смъртно болна американска дизайнерка във филма си “Любовниците”, тя не се поколебава и за секунда преди да я приеме. Актьорът, който се превъплъщава в ролята на автомобилния състезател, в когото героинята на Данъуей се влюбва, е Марчело Мастрояни. Това е първият път, когато Фей не играе лошо момиче – камерата я запечатва в съвсем различна светлина: на  нежна и уязвима жена, тотално смирена пред неизбежната смърт и една още по-неизбежна последна любов.

Химията и сексуалното напрежение между двамата актьори са толкова очевидни, че

на всички на снимачната площадка им настръхва кожата като ги гледат. Напълно очаквано, любовниците се пренасят от снимачната площадка в едно напълно реално легло извън нея. Двамата изгарят в такава страст един за друг, че им се иска снимките никога да не свършват, за да може магията да продължи и да не трябва да се разделят.

Хем му се иска, хем му се стиска

Когато двамата актьори започват връзка, Мастрояни се води щастливо женен, а също е и баща на 18-годишна дъщеря.  Италианецът обаче не си прави труда да крие връзка си с Фей и скоро вестниците по цял са започват да излизат с техните имена и снимки на първите си страници. Съпругата Флора приема с биволско спокойствие и стоицизъм новината за поредната любовница. “Как ми се струва Фей ли? Ами типична американка, която се прави на много изискана като носи копринен шал на главата.”

Фей е толкова влюбена и такива романтични сценарии се въртят в красивата й глава, че когато снимките приключват, тя не си тръгва и остава в Рим. За да бъде с Марчело.

Само че нещата изобщо не се развиват така, както тя си е представяла. Въпреки че се разделя с жена си и се изнася от семейния дом, Мастрояни, бидейки консервативен католик, категорично отказва да се разведе със Силвана. Фей е отчаяна и бясна – тя иска да се омъжи и да има деца. А сега какво? Превърнала се е в клише –  не стига, че ходи с женен мъж, ами и целият свят знае за това.

В задънена улица

Настъпва период, в който взаимоотношенията на любовниците навлизат в опасни води. Споровете им все по-често завършват с шумни скандали. Марчело безумно ревнува Фей от всичко и от всички. Не й позволява да пътува до Щатите, за да се види с родителите си, държи я далече от приятелите й в Рим и й прави остри забележки, когато реши да облече някоя по-секси дреха. Тя пък го ревнува от съпругата му и се сърди с дни, когато Мастрояни отива да се види с нея и дъщеря си. Но страстта помежду им не намалява и бие по точки и ревността и караниците. Когато са заедно, не могат да откъснат ръцете си един от друг. За онова време близката им приятелка София си спомня че сърцето й се е късало като ги гледа, понеже знаела, че любовта им е невъзможна и че когато приключи, и двамата ще бъдат наранени.

В края на 69-а чашата на търпението на Фей е на път да прелее, защото вече й е писнало да бъде “другата жена”. Затова дава ултиматум на Марчело: или се развеждаш или си тръгвам и повече няма да ме видиш. Дори двете бременности на актрисата (които завършват със спонтанен аборт) не могат да накарат Марчело да махне венчалната халка и той продължава да бъде все толкова женен, колкото и в началото на връзката им. Знаейки колко набожен е Марчело, Фей изиграва и последния си коз, с който се надява да спечели играта (и ръката му!) – приема католицизма. Той обаче е непоколебим. В един момент любовта им наистина става напълно невъзможна – просто и двамата искат различни неща и никой не отстъпва от своето. Връзката им приключва през януари 1971 г – със сълзи и драма, типично по италиански.

Когато прошката идва твърде късно

Гордата Фей повече не се обръща назад и не му проговаря – както се и заклела, че ще направи, ако Мастрояни не избере нея пред съпругата си. Години наред италианецът търси всевъзможни начини да се свърже с нея и да я накара, ако не да се върне при него, то поне да продължат да си общуват като приятели. Опитва да я омилостиви с какво ли не – телефонни обаждания, подаръци, писма. Мълчанието от другата страна обаче е смразяващо.

Скоро след раздялата с Данъуей, Мастрояни среща и се влюбва в друга легендарна актриса, Катрин Деньов, от четиригодишната връзка с която се ражда и втората му дъщеря, Киара. Но дори по времето, когато е с Деньов, той не престава да мисли за Фей и да опитва да се свърже с нея. “След като Фей си тръгна от живота му,” казва София Лорен, “нещо в Марчело се пречупи и вече никога не беше същият.” Самата Данъуей също не преживява леко раздялата.

Започва да харчи почти всичките си приходи за алкохол и наркотици, теглото й ту скача драстично, ту рязко намалява, развива булимия, а като капак на всичко кариерата й буксува. Цената да зареже всичко, за да бъде с Марчело в Рим, се оказва висока – до средата на 70-те й дават само невзрачни роли, в които не може да изяви огромния си талант. От професионалната и емоционална дупка я измъква Роман Полански като й предлага главна роля в “Китайския квартал” – филм, който ще получи 11 номинации за “Оскар”, и в който Дануей ще изиграе един от най-впечатляващите женски персонажи за всички времена.

Един-единствен път бившите любовници се виждат и това става по време на фестивала в Кан в началото на 90—те. Но дори и тогава,  минавайки по червения килим, Фей дори не  поглежда Марчело и високомерно го подминава.

Марчело Мастрояни, кралят на италианското кино, в крайна сметка получава прошката, за която е мечтал през последните 25 години от живота си. Но това става чак след смъртта му през 96-а от рак. Едва тогава Фей Данъуей осъзнава, че е направила може би най-голямата грешка в живота си като не е простила приживе на най-голямата си любов, задето не е направил компромис с принципите си заради нея.

Днес актрисата продължава да бъде все така магнетична… и вироглава. Толкова се ужасява от старостта, че категорично отказва роли на жени на нейната възраст. Големите модни брандове обаче я обожават – даже наскоро прибра дебел чек от два милиона долара от рекламна кампания за Gucci.  Дори на 80 Данъуей продължава да очаква с интерес какво ще й предостави бъдещето и не се страхува да живее на пълни обороти, защото, както самата тя казва, “животът ми може и да беше скоростно влакче, обаче аз така и не изпаднах от него.”