Великите авантюристи: Наполеон – бащата на първата империя
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
„Франция, армията, главнокомандващият, Жозефин“ – с тези четири думи, изречени със сетни сили, на 5 май, 1821 г., около 17:49 ч. завършва живота на Наполеон Бонапарт. През живота си той изрича много и паметни слова. Под Пирамидите в Гиза, той сочи на мъжете си преди предстоящата битка с египетските мамелюци и им извиква „Господа, от върха им ни гледат 40 века история!“ Запитан за значението на властта, отговаря „Властта е моя любовница, борил съм се твърде дълго за нея и няма да я отстъпя никому.“ И въпреки всички помпозни слова, над 50 000 написани писма и стотици хиляди подписани документа, накрая всичко се свежда до Франция, армията и Жозефин.
Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, столицата на о. Корсика, където неговото семейство – Буонапарте, притежава семейна къща. Баща му Карло е уважаван юрист и наследник на дребна благородническа фамилия от Тоскана. Майка му Летиция е потомка на благороднически род от Милано, заселил се в Корсика през XVI в. Общо, семейството има 12 деца, от които три умират в ранна възраст, а две са мъртвородени. Останалите седем деца оцеляват до зряла възраст и благодарение на Наполеон, семейството се влива в редиците на европейската аристокрация.
Бонапарт израства в една типична провинциална среда – малък град, голям род, тесни семейни връзки, консервативни средиземноморски нрави. В последствие, когато става известен, за ранното му детство се разказват стотици измислени анекдоти, някои от които искрено го забавляват, когато ги научава. Отделянето на истината от фикцията е трудно, но като цяло Наполеон израства будно, палаво дете, което често си навлича бели с поведението си – твърде дръзко и понякога твърде зряло за възрастта му. Той обожава по-големия си брат Жозеф и изпитва известна привързаност към по-малките си братя и сестри, но като цяло остава дистанциран от семейството.
Това се дължи на факта, че твърде млад е изпратен във Франция да учи във военно училище. Наполеон бързо развива афинитет към математиката, балистиката и артилерийските дисциплини. Успоредно с това се учи да язди, да танцува, да се фехтова и да пише калиграфски. Спортът и социалните занимания не му се отдават особено, но за сметка на това му остава предостатъчно време, за да чете. Изчита всички древни разкази за битки, войни и слава – животописите на Плутарх, „Илиада“, „Одисея“, трактатите на древните военни теоретици, а също и най-различни и по-близки до времето му приключенски романи и философски трактати. Изследователите описват като „хищнически“ апетитът му към нови книги. По същото време развива интерес и към фикцията – чете митове, фолклор, легенди и приказки. Често остава насаме и мечтае как подобно на героите от миналото води армии по краищата на познатия свят, печели битки и създава своя собствена империя.
Четенето и корсиканският му произход, се оказват сериозна пречка в общуването с връстниците му, които му се подиграват и често странят от него. Повечето му съученици в училището в Бриен са от по-богати и по-стари аристократични родове и това ясно личи в начина, по който се държат с Наполеон. Той, от своя страна, развива непоносимост към наследените титли и богатство и започва да вярва, че привилегиите трябва да се печелят само със заслуги. Там където мнозина младежи биха изпаднали в депресия, Наполеон подхожда с инат и решимост. Издържа изпитите по точни науки с отличие, преборва историята и езиковите изпити, справя се някак с физическите и на 16 години постъпва като кадет в Парижкото кралско военно училище, което завършва с отличие няколко месеца по-късно, след което е назначен като лейтенант в един от най-старите артилерийски полкове във Франция – Ле Фер (Железният полк).
Следвайки новото си разпределение, Наполеон заминава за град Валенс. Тук младежът се сблъсква директно с войнишкото общество и нрави и е принуден да преразгледа много от младежките идеали и фантазии, които съпътстват ученическите му години. Попада на кадърни и съвестни командири, които забелязват таланта му и го обучават на тънкостите на артилерийския занаят. През тези години Наполеон продължава да чете, започва да пише проза и памфлети и оформя своите възгледи за войнският дълг и чест. През 1785 г. баща му Карло умира от рак на стомаха и Наполеон е пуснат за първи път да се прибере в Корсика и да види семейството си – няколко от братята му още не са били родени, когато заминава за Франция.
В Корсика Наполеон се сблъсква с революционните идеи на местния деец и борец за независимост Паскуале Паоли. Паоли взема Бонапарт под крилото си, но скоро става ясно, че младежът е твърде амбициозен и независим за вкусовете на стария политик. Напрежението между двамата се покачва в продължение а няколко години и накрая Паоли урежда Бонапарт да бъде прогонен от Корсика заедно с цялото си семейство. Междувременно, във Франция избухва Френската революция, която завинаги променя съдбата на Наполеон, родната му държава и Европа.
Бонапарт прекарва ранните години от Революцията на Корсика, но след като със семейството му са изгонени от острова, той се записва в редовната армия на Републиката, с което започва и военната му кариера. Първото му назначение е при обсадата на град Тулон – важно пристанище на Средиземно море, което е завзето от англичаните. По това време Франция води т. нар. Война на Първата коалиция с по-голямата част от Европа и врагове застават по всички фронтове срещу младата република. Наполеон се представя отлично при Тулон, а след това е назначен в генералния щаб на Армията на Италия – френските войски, воюващи около град Торино. Бонапарт е автор на успешната стратегия, с която през 1794 г. френските войски нанасят няколко решаващи поражения на своите опоненти – савойци и австрийци.
През 1795 г. Наполеон е отзован в Париж, където е назначен в Топографския отдел към правителството, отговорен за планиране на военните операции по всички фронтове. През есента, при опит за роялистки преврат срещу правителството на Републиката, Наполеон поема контрола над артилерията, бранеща Париж и успява да разпръсне бунтовническите сили, печелейки си чин генерал-майор и правото да командва всички вътрешни войски във Франция. Няколко месеца по-късно, Бонапарт е изпратен в Италия, където поема командването над Армията на Италия. На новата си позиция, Наполеон организира голяма офанзива, с която разбива савойските и австрийските войски и успява да окупира почти цяла Северна Италия, гонейки австрийците към Тирол. Победите са съчетани и с лично щастие – през есента на 1795 г. Наполеон се запознава със своята бъдеща съпруга Жозефин Боарне – шест години по-голяма и майка на две попораснали деца, в която Бонапарт се влюбва. Двойката се жени през март 1796 г., няколко дни преди Наполеон да замине за фронта в Италия. Година по-късно, Бонапарт постига окончателна победа над австрийските войски в Италия и подписва от името на Републиката мира от Кампо Формио, с което цяла Северна Италия минава под френско върховенство.
След бляскавите успехи в Италия, Наполеон става политически неудобен за правителството и те успяват да го пратят в Египет, където френските войски се опитват да изградят връзка между Средиземно и Червено море, за да могат да атакуват английските владения в Индия. Операцията се оказва пълен провал, въпреки многото спечелени битки. Местното население се бунтува постоянно срещу християните, Османската империя става враг на Франция и султан Селим III изпраща войски в подкрепа на англичаните. За капак, британският флот, начело с адмирал Нелсън, успява напълно да разгроми френските кораби в т. нар. Нилска битка, с което реално се прекъсват връзките между Франция и Египет.
Усещайки на къде духа вятъра, през август 1799 г. Наполеон заминава за Франция, изоставяйки своята армия в Египет на милостта на англичаните. Обратно във Франция, Бонапарт се свързва с група заговорници, недоволни от действащата политическа система. На 9 ноември 1799 г., заговорниците организират преврат, с който разпускат двете камари на народното събрание и поставят начело временно правителство, оглавявано от трима консули. Като един от главните заговорници и човекът, контролиращ армията, Наполеон взема позицията на Първи консул. Тук му се отваря възможност за първи път да разкрие своя политически талант. На 24 декември е публикувана нова конституция на Франция, която дава огромна власт и малко спирачки за Първия консул. Наполеон успява да си създаде система, в която републиката на практика става монархия, поддържайки една фасада за демократичност и либерализъм. С този успешен ход, Бонапарт си развързва ръцете за поредица от политически, социални и военни реформи, с които променя цялостния облик на френското общество.
Наполеон създава първата в историята на Франция система от закони, която важи за цялата й територия. Постепенно, законодателните му промени са оформени в т. нар. Наполеонов кодекс. Кодексът изиграва важна роля за събиране и систематизиране на законите, приети по време на революцията и премахване на някои от смятаните тогава за радикални практики и идеи. По този начин, Бонапарт едновременно удовлетворява желанието на народа за промяна, но запазва голяма част от интересите на богатите търговци, занаятчиите и аристокрацията, които приветстват издигането на корсиканеца.
По отношение на администрацията, Наполеон завършва трансформацията на старата кралска администрация в нова, модерна структура, която се грижи за реда и законите на местно ниво. Създадени са множество провинциални подразделения – департаменти и окръзи, в които местните власти, пряко подчинени на центъра, започват много по-редовно и стриктно да изпълняват своите функции. Това създава спокойствие в провинциите, чувство за ред и законност, което печели симпатиите на местното население в малките градове и селата. Силната бюрокрация е допълнена от стабилна полицейска служба, състояща се от градска полиция, жандармерия и митнически служби. Всичко това сериозно редуцира контрабандата и престъпността в страната и подпомага стабилизирането на икономиката и селското стопанство. Подобряват се пощенските служби, премахват се таксите за стоки при пренос между различните провинции на Франция.
Наполеон отделя внимание и на армията. Старите тромави военни подразделения се заменят с нови, които са по-гъвкави и по-самостоятелни. В основа на армиите се превръщат корпусите и бригадите, които обединяват съответно по 20 000 и по 3 000 войници. Наполеон залага на армия, която се движи бързо, нанася решителни удари на врага и не се бави с големи обози. Ресурси, храна и пари се вземат основно от победените врагове, с което се щадят средствата на самата Франция. Старата система на назначаване на аристократи е премахната и заменена с издигане на хора по заслуги – вече и най-обикновеният редник може да стане генерал, ако е достатъчно находчив и съвестен.
Единственият минус в развитието на Наполеон е личният му живот. Още през 1796 г. започват изневерите между него и Жозефин. Това се задълбочава сериозно след 1800 г., когато Наполеон започва все по-често да търси щастието в чужди обятия. До 1809 г. когато се развеждат, Наполеон изневерява на Жозефин с десетки различни жени, две от които му раждат незаконни синове. Липсата на деца от Жозефин е използвана от Наполеон като претекст, за да поиска развод през декември 1809 г. Три месеца по-късно, Бонапарт се жени за австрийската принцеса Мария Луиза, която му ражда през март 1811 г. първият му и единствен законен наследник – Франсоа Наполеон. Въпреки това, Наполеон продължава с безразборните си изневери, търсейки нови жени навсякъде, където пътува.
Докато във Франция държавата се развива, а бракът му чезне, Наполеон започва да води постоянна война с променяща се коалиция от европейски държави, които искат да го съкрушат и да върнат Луи XVIII на френския трон. През 1804 г., в опит да закрепи властта си, Бонапарт се обявява за император на Франция – титла, връчена му лично от папа Пий VII. Веднага след коронацията, Наполеон започва подготовка з война с Англия и Австрия. През есента и зимата на 1805 г. французите разгромяват австрийските войски в Германия след победи при Улм и Аустерлиц. Същата есен англичаните печелят битката при Трафалгар, което слага край на мечтите на Наполеон за инвазия на Острова. Вместо това, стой се съсредоточава срещу континенталните си опоненти. През 1806 г. французите разгромяват Прусия при Йена-Ауерщед, а през 1807 г. руснаците са бити при Фридланд, което води до подписването на мира от Тилзит през юли 1807 г. Франция е призната за най-силната държава в Европа – позиция, потвърдена от нова победа над Австрия през 1809 г.
Континенталните сили са бити, но Великобритания не се предава. През 1808 г. Наполеон допуска грешката да окупира Испания, което се изражда в кървава партизанска война между испанските сили и французите. През 1809 г. англичаните, водени от херцог Уелингтън, се включват на испанска страна, освобождава окупираната от французите Португалия и започват да громят френските войски. Докато ситуацията в Испания се влошава, Наполеон решава да нападне Русия, чийто владетел Александър I все повече се опитва да избяга от френската сфера на влияне, оформена след мира от Тилзит. Това води до инвазия в Русия през 1812 г., която завършва с катастрофа за Наполеон – от над 450 000 войници, с които започва кампанията, в края й Наполеон разполага с не повече от 40 000 боеспособни. Примамени от успяха на руснаците, Австрия и Прусия отново се включват във войната с Франция.
Френските войски са разгромени в битката при Лайпциг, в която участва войници от над 30 народности, което й носи прозвището „Битката на народите“. Няколко месеца по-късно, съюзническите войски нахлуват във Франция. Наполеон организира отчаяна съпротива, но е победен и абдикира през април 1814 г. Франция е върната на Бурбоните, а Наполеон е пратен в изгнание на о. Елба. Скоро обаче става ясно, че европейските владетели искат окончателно да се отърват от Бонапарт. Решен да не се дава, Наполеон бяга от Елба, връща се във Франция, сваля Луи XVIII и обявява възстановяване на Империята. В рамките на три месеца френските войски подготвят инвазия в Белгия, но тя завършва с поражение в битката при Ватерлоо. Победен и унизен, Наполеон отново абдикира.
Този път няма милост – Бонапарт е изпратен на о. Св. Елена насред Атлантическия океан – на 2000 км от най-близката суша. Там ще прекара остатъка от живота си, разказвайки на своите пазачи и прислужници историята на своя живот, записана в последствие в няколко различни мемоари, много от които са издадени след смъртта му и се превръщат в бестселъри. Наполеон умира през май 1821 г. от нещо, определяно тогава като рак на стомаха, но за което днес се знае че представлява трайно натравяне с арсеник, вероятно организирано от тъмничарите. Достатъчно е да се знае че Наполеон е убит от страх на остров, отдалечен на 3 месеца плаване от Европа, за да се разбере какво е било истинското му значение за политиката, обществото и военното дело на Стария свят. Шатобриан – опонент и хулител на Бонапарт, завършва разказа си за него с думите „със сетна въздишка излетя най-могъщият дъх, давал живот на човешката глина в цялата история“. Днес Наполеон е поп икона, герой на филми, книги, игри, песни и всякакъв друг вид изкуство. Само научните изследвания, посветени на живота му са над 10 000. В крайна сметка, корсиканецът сбъдва детската си мечта и името му се нарежда редом до кумирите на детството му – Александър Велики и Юлий Цезар.
