Улици на историята: Христо Станишев – пътният строител на България
Софийските улици винаги имат своя история и живот. Повечето от тях носят имена на известни дейци, но покрай тях винаги се намират и много българи, които потъват в забрава. Техните имена са просто име на локация и нищо повече. А зад тях може да стои история, за която никой да не подозира.
Парадокс е, че Станишев е един от видните български инженери, които успяват да възродят страната непосредствено след освобождението. Христо Станишев е добре познат на Българското инженерно-архитектурно дружество, той е именно един от учредителите на тази институция, но това е само малка част от неговите постижения. Нека започнем от самото начало.
Роден е на 24 декември 1863 г. в град Кукуш. Баща му е известен като Арап Нако и е един от малкото, които могат да осигурят достатъчно добро образование на сина си. През 1880 г. около седем деца напускат Кукуш, за да постъпят в Класическата гимназия. Един от тези седем е именно Христо. Получава стипендия и когато завършва гимназията през 1885 г. заминава за Белгия, където следва инженерство в университета в Гент.
Христо остава без баща си в годините на студентството и е принуден да се върне в България. Изкарва прехраната си като преподавател в мъжката гимназия в Солун и се опитва да събере пари, за да завърши висшето си образование. Негов приятел изпраща всички написани лекции по пощата и позволява на бъдещия инженер да завърши задочно, без да пропуска лекции. Отдадеността му към науката носи и стипендия от Министерството на просвещението. През 1889 г. завършва образованието си като първенец на випуска.
Наученото от Белгия започва да прилага веднага в България. Неговите познания позволяват бързото и качествено строене на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Голяма част от проектите му стои и до днес. Създава строителна школа и цели две години е окръжен инженер на Ловеч, Видин и Лом. На следващата година Бургас го назначава за специалист-инженер. През 1896 г. работи на свободна практика в София. Когато не създава сгради, Станишев пише книги. В книгата си „История на строежите“, той пише следното:
„Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища и по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 километра пътища и занемарени съобщения.“
Влошената инфраструктура прави впечатление на българския инженер, когато пътува от Пловдив до София, а след това и до Велико Търново с каруца. В книгата си Станишев документира абсолютно всичко по работата си през последните години по време на пътното строителство. За периода от 1888-1918 г. е написал, че в страната са построени около 6783 километра нови пътища и сумата за всички тях е 206 394 901 златни лева. В заключение относно строителството, Станишев ще напише, че се гордее с делото си и също така не спира да се радва от факта, че освен новите пътища, страната инвестира в поддръжката на инраструктурата си. За периода от 1879-1939 г пътищата стават десет пъти повече. В същата книга инженерът допълва:
„От занемарената турска провинция от 1878г. българинът издигна страната си до модерно равнище и постигна голям стопански напредък.“
Снимка: By Иван Карастоянов – scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27711986
Разбира се, инженерът прекарва много от времето си в обучаване на кадри, в търсенето на правилни маршрути и всичко наистина добре документирано във въпросната книга. Когато е далеч от пътищата, инженерът милее за Македония. И за периода от 1897-1899 г. се занимава и с Върховния македоно-одрински комитет. Издава в-к „Реформи“ с помощта на Гоце Делчев и Яворов. Друг негов помощник е Симеон Радев.
След Първата Световна война помага на всички бежанци от Македония в България. През 1933 г. ще стане и почетен гражданин на София. Инженер Станишев влиея много сериозно и на сина на братовчедка си – д-р Константин Станишев. Двамата и до днес се смятат за едни от най-видните представители на македонската емиграция в България. Любопитен факт, е че дядото Нако Станишев изиграва основна роля в налагането на български владика в Кукуш. С негова помощ се водят и видни български преподаватели като Димитър Миладинов.
Целият род Станишеви може да се хвали с видни специалисти. Както Христо завършва висшето си образование в Белгия, другите негови членове на семейството стават лекари, юристи и други. Голяма част от тях се местят в София и продължават своята работа, правейки на доброто, на което са способни за родината си. Говорейки за Константин Станишев, не трябва да забравяме, че именно той радее най-много за военнопленниците и българите, които остават отвъд граница.
Семейство Станишеви е имало много ярки примери, които да следва, но още по-важното е, че всеки един от тях се е стремял да бъде полезен на обществото, в което живее. Христо Станишев умира на 13 декември 1952 г. в София. Синът му Николай Станишев продължава делото на баща си, работи като писател и преводач, както и ръководител на Българска орда – въпросното дружество и до днес твърди, че в създаването на страната не е изградена на „славянска“, а на „прабългарска основа“.
Заглавна снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59995459
