Уилям Кид: От държавен служител до пират

Уилям Кид е роден в Дънди, Шотландия, в края на XVII век (според някои източници през 1645 г., според други – през 1654 г.). Майка му се казва Беси Бучарт, а баща му – Джон Кид – като и той е моряк.

Много малко се знае за ранния живот на Кид, но е ясно, че отрано развива любовта си към морето като започва да работи по кораби и си извоюва добра репутация на капер. (Границата между „пират“ и „капер“ е тънка по това време, но с две думи каперите са наети от правителствотода плячкосват вражески кораби, докато пиратите работят за себе си).

През 80-те години на XIX в. Кид се отправя на запад, където намира работа за английското правителство. Той плава с кораб, наречен „Блаженият Уилям“ в Карибския басейн и по северноамериканското крайбрежие и търси френски кораби, които да напада и ограбва. Официалната му задача е да защитава английските търговски интереси, но като капер той има право и на част от плячката от вражеските кораби.

От този момент нататък Кид се радва на добра репутация в британската колония Ню Йорк. На 16 май 1691 г. дори се жени за една от най-богатите вдовици в града – Сара Брадли Кокс Оорт.

Нещата за капитан Кид сякаш стават все по-добри и по-добри, особено когато през 1695 г. той получава предложения да работи за самия крал. Но тази привидна благословия скоро се оказва проклятие.

От държавна работа към часния сектор

През 1695 г. капитан Уилям Кид получава кралско поръчение да напада пирати и френски кораби в Индийския океан, за да защити английските търговски пътища. Официално мисията му е да напада корабите и да защитава английската търговия, но се подразбира, че Кид и неговият екипаж ще задигат имуществопто от всеки кораб, която заловят, и всъщност дори неговите благодетели се очаква да вземат нещо.

Въпреки това на Кид било изрично забранено да плячкосва приятелски кораби, независимо колко ценне товар пренасят те.

„Строго ви заръчваме и ви заповядваме, като ще отговорите на противното на свой риск, да не обиждате и да не насилвате по никакъв начин нашите приятели или съюзници, техните кораби или поданици, под прикритието или претекста за плячка или заради предоставената ви власт“, се казва в кралската поръчка на капитан Кид, според статия от 2011 г. от университета в Шефилд.

За да подготви кораба си „Галерата на приключенията“, Кид наема 150 реномирани моряци и тръгва от Лондон на 27 февруари 1696 г. Той обаче бързо се сблъсква с проблеми, когато среща кораб от английския флот.

Както съобщава Военноморският институт на САЩ, Кид прави ужасяваща грешка, докато плава по река Темза, където среща кораб на Кралския флот: той не му отдава чест подобаващо. Не стига това, ами когато корабът произвежда предупредителен изстрел по екипажа на Кид, хората му се обръщат с гръб, свалят си панталоните и започват да се пляскат по голите задни части.

Кралските военноморски сили не могат да търпят такова явно неуважение и впоследствие „принуждават“ 20 от най-добрите моряци на Кид да застъпят на служба при тях. Когато Кид протестира, Кралският флот предлага 20 заместници – но не отлични моряци, а мошеници. А когато се опитва да потърси още хора, които да попълнят редиците му в Ню Йорк, успява да намери само „хора с тежка съдба“, според Бенджамин Флетчър, колониален губернатор на Ню Йорк.

Към септември 1696 г. Кид и екипажът му вече отплават към Индийския океан – където обаче проблемите им само се увеличават. Проектопиратът не само не успява да защити редица английски кораби в района, но и напада кораби, които би трябвало да са под английска защита. Междувременно 1/3 от екипажа умира от холера (и се налага да бъде заменен), а оцелелите мъже все повече се бунтуват заради отказа на Кид да атакува английски кораби, натоварени с много богатства.

За да оцелее, капитанът започва да действа малко по пиратски. Той убива оръжейника си Уилям Мур по време на спор, а през лятото на 1697 г. развява червен флаг, докато напада конвой. (Според Военноморския институт на САЩ флагът означава „Предай се. Без заложници“ и е знак за пиратство.)

След това, в началото на 1698 г., Кид и неговият екипаж завладяват кораба „Куедагския търговец“. Въпреки че корабът плава под френска защита и следователно е законна цел, той нарушава протокола, като разделя плячката с хората си. Това, както и решението му да акостира в Ил Сен Мари, прочуто пиратско свърталище близо до Мадагаскар, повдига вежди сред благодетелите му.

Така капитан Кид скоро научава, че е издирван. Очевидно убеден в собствената си невинност, той отплава обратно за Северна Америка – с междинна спирка, за да зарови част от плячката от Куедагския търговец на остров Гардинърс (а може би и на остров Оук) – и пристига в Бостън през 1799 г.

Но всички молби за невинност от негова страна сякаш остават без последствия и през юли същата година капитанът е арестуван от един от бившите си благодетели – и изпратен обратно в Англия, за да бъде съден.

Процесът и екзекуцията на най-известния шотландски пират в света

След като прекарва известно време в бостънски затвор, Кид е изпратен обратно в Англия, за да бъде съден. Процесът започва през май 1701 г. в Камарата на общините, където срещу него са повдигнати обвинения в пиратство и убийство (на Мур, оръжейника).

Въпреки отчаяните молби да докаже невинността си, Кид в крайна сметка разбира, че делото е било скалъпено срещу него от самото начало. Неговите поддръжници няма да му се притекат на помощ – всъщност те искат той да е мъртъв и тих. Не само че отношението към пиратите и каперите се е променило, откакто Кид за пръв път излиза в морето, но и той бе допуснал фатална грешка, като е заловил „Куедагски търговец“ – корабът е свързан с могъщата Източноиндийска компания.

„Няма да безпокоя повече този съд, защото това е глупост“, заявява с тъга Кид по време на съдебния процес, според университета в Шефилд.

В крайна сметка той е признат за виновен в пиратство и убийство – и е осъден на смърт. След като чува присъдата, Кид казва: „Милорд, това е много тежка присъда. От своя страна аз съм най-невинният човек от всички, тъй като срещу мен се заклеха лъжесвидетели“.

Милост обаче не идва за капитан Кид. На 23 май 1701 г. той е публично обесен в екзекуционния док в Лондон. (Доста мъчително за Кид, палачите му трябва да го обесят два пъти, след като въжето се къса първия път). След това той е провесен над Темза като предупреждение за всички бъдещи пирати и виси там в продължение на повече от три години.

* * *

След смъртта му са повдигнати много въпроси относно вината на Кид. Той размива границата между пират и капер – но не повече, отколкото други преди него. Нещо повече, твърди се, че някои доказателства, които биха могли да помогнат на Кид, са били потулени. А някои се питат дали обвиненията срещу него наистина заслужават екзекуция.

По-скоро изглежда, че капитан Кид е бил на грешното място в грешното време; капер, който нарушава законите в епоха на променящи се мнения за пиратството.

Историята на Кид обаче не приключва с неговата екзекуция. И до днес той остава легендарна фигура в пиратската история, увековечена в книги, телевизия и музика. Робърт Луис Стивънсън е един от писателите, които намират вдъхновение в историята му и включват аспекти от нея в известния си роман „Островът на съкровищата“.