Уилям Бекфорд беше един от най-богатите англичани и се превърна в „Глупакът от Фонтхил“ за отрицателно време
Уилям Томас Бекфорд е един от интересните хора, които са имали възможност да творят от средата на XVIII век и почти до средата на XIX век. Роден е в едно от заможните семейства в Лондон на площад Сохо и още на 10-годишна възраст успява да наследи цяло състояни от баща си Уилям. Родителското тяло два пъти е кмет на Лондон и в последните си минути от живота оставя сумата от 1 милиона паунда, имение в Уилтшир, няколко апартамента и захарни плантации в Ямайка.
Бекфорд получава и около 3000 африкански роба, които ще продължат да работят за неговата плантация. С такова състояние, Уилям е свободен не само да избере своето хоби – изкуство и архитектура, но и да намира време за писане. Негов учител по музика е Моцарт. Учителят по рисуване е Александър Козенс, с когото поддържат връзка дълго след приключване на обучението. През 1783 г. Бекфорд се жени за лейди Маргарет Гордън, която също има знатни корени, но самата тя не осъзнава какъв съпруг си е избрала.
Богатият бохем е бисексуален и след като негови писма към Уилям Кортеней са открити и публикувани във вестника. Бекфорд решава да се изключи от британското общество. Скандалът е доста зловещ, след като се оказва, че Кортеней е само 8-9 години, но благородникът никога не е съден за блудство с малолетен. Неговата съпруга не се отказва от него, но животът ѝ не е чак толкова розов. Тя умира на 24 години след като ражда с изключителни затруднения. През следващите няколко години ще се смята, че Уилям има интимни отношения със съпругата на братовчед си Питър – Луиза Пит.
В един момент решава, че иска да смени обстановката и ще замине за Италия където ще напише и първата си книга „Сънища, пробуждащи мисли и инциденти“. На френски ще напише и готическия роман „Ватек“. Макар и да иска да бъде творец, неговите приближени не го приемат толкова, а и остава един от много добрите архитекти и колекционери на антики. Захарните плантации носят близо 100 000 паунда на година, скоро той губи една от най-големите и приходите му падат до 80 000 паунда.
Никой не знае какво е било в главата на този творец, но легендата разказва, че е купувал антики, след това ги продава и отново ги закупува. Повечето му колекции остават от Ренесанса. Прахосването на всички пари ще доведе и до много сериозни проблеми, които в този случай ще побързат да го заринат с данъци. Поставя своите имоти, след това и някои редки издания на книги. Поради постоянният натиск от различните кредитори, неговите колекции често се продават на много по-ниски суми, отколкото той самият ги е купувал.
Депресията се прокрадва в Бекфорт и скоро решава да се премести в така наречената кула Лансдаун. До днес неговите закупени експонати продължават да се показват в музеи по цял свят. А през 1882 г. се провежда една от най-големите търговии на експонати – предимно от неговата колекция. Последните години от живота си, Бекфорд ще прекара в една специална сграда, която ще се превърне и в неговата гробница. Заплаща на Хенри Гудридж да създаде така наречената кула Бекфорд, която по-късно става Ландсаун и е превръща в нещо като музей. В един момент са поканени и гости, които да прекарат почивката си там.
Не е позволено на никого да размества оригиналните мебели, но самият стил продължава да се използва по правилния начин. Бекфорд умира на 2 май 1844 г. във въпросната кула, но малко след това тялото му е поставено в саркофаг по примера на саксонските рицари. Последното му желание е да бъде погребан на земята на кулата, но желанието му не е уважено и на 11 май е погребан в гробище. Кулата днес е продадена и се е превърнала в бирария. Дъщерята на Бекфорд – графиня Сюзан Хамилтън ще я закупи обратно през 1848 г. и след това подава молба зоната около кулата да се превърне в гробище, за да изпълни последното желание на баща си.
За да се разказва историята на един от най-странните колекционери в Англия, Сюзан продължава да показва всичко, което нейният баща е успял да запази и закупи, като кулата пази тайната на една от най-добрите частни колекции и до този момент.
Някои от притежаваните експонати, които се намират в галерията в Лондон са: Света Катерина от Александрия – по онова време закупена за 6000 паунда, Агония в градината, закупена от Джошуа Рейнълдс за сума от 5 паунда и продадена за 52.10. Любимата ваза се намира в музеюя на изкуствата в Ню Йорк. Известно е, че последните средства на Бекфорд, преди да изпадне в криза, са инвестирани за изграждането на специална библиотека.
Сградата е красива и в готически стил. По това време Бекфорд успява да влезе като член на парламента и представител на Уелс, следователно се очаква, че ще успее да се справи много по-добре, като дори ще я превърне в център на културата. Уви дори и това начинание не успява да издържи толкова много. На финала го продава на Джон Фаркуар за 330 000 паунда през 1822 г. и след 14 години сградата рухва. Причината е, че там има твърде много експонати и никой от архитектите не е помислил за теглото, което ще я събори.
Онези, които го познават, слагат и прякора „Глупакът от Фонтхил“. Все пак Уилям има и една много тежка бохемска страна. Неговото богатство му позволява да сбъдне всички мечти и в един момент ще разполага с харем от момчета, своя собствена милиция за охрана и една от най-богатите колекции, както разбрахме в горните редове.
За да се постигне това, не трябва да забравяме, че човекът получава брилянтно образование и знае френски, латински, гръцки, италиански, испански, португалски. Отделно изучава философия, право, литература и физика. Приживе дори собствените му деца не могат да посещават собственото имение, с тях се занимават частни учители. Политическата кариера също идва с проблеми, защото удоволствията с млади момчета и момичета започва да привлича вниманието на конкурентите. Скоро има достатъчно обвинения, за да бъде обесен и през 1811 г. Бекфор ще избяга във Франция и ще живее там достатъчно дълго време.
Поради факта, че преди да замине за Франция, този благородник дарява много средства на бедните, от които най-вероятно е набавял и своята прислуга. До края на живота му има много малко хора, които го познават. На около 60 години започва да се появява на публичната сцена като ексцентрик, но не и като скандалджията, който всички познават. Самите историци не знаят много за него, но приемат хедонизма му като повратна точка в историята на острова.
В последните години ще признае, че не съжалява за всичко е имал възможността не просто да живее по начин, по който иска, но и никога да не се замисля за делата си. Това е повече от достатъчно за самия него.
