Томас Блъд – много дръзки престъпления, завършили с дръзко помилване
Полковник Томас Блъд, скандален ирландeц, се опитва да открадне кралската корона от Лондонската кула на 9 май 1671 г. Когато е заловен пред крепостта, той нахално признава, че действието му „е галантен опит, макар и неуспешен… но за корона“.
Това, че Блъд опитва да извърши едно от най-големите престъпления в историята на Англия, е забележително само по себе си. Това, че крал Чарлз II помилва дръзкия крадец след залавянето му и след това дори му предлага работа, е още по-необикновено – особено като се има предвид цветното минало на Блъд. В края на краищата той вече е замесен в неуспешен преврат в Ирландия, безброй конспирации срещу короната и опит за убийство на бившия ирландски вицекрал Джеймс Бътлър, 1-ви херцог на Ормонд, на улица Сейнт Джеймс, Лондон. Скрит в тръстиката покрай Темза в Батерси, той също възнамерява да застреля Чарлз II, докато кралят се плацика в реката, но решава да не стреля, когато „сърцето му го е спряло, от страхопочитание към неговото величие“.
Кралят живее в постоянен страх от убийство след поредица заговори на ветерани републиканци и религиозни екстремисти. Лондон по това време е разсадник на размирици и Блъд е дълбоко замесена в повечето от тях, а често и ръководителя.
Но защо полковникът не е екзекутиран веднага за държавна измяна с кражбата? Чистата истина е, че наглият ирландец е по-полезен за Чарлз жив, отколкото обесен – съдбата на всички предатели. Добре говорещ и пълен с ирландски чар, той иска лично интервю с краля в двореца Уайтхол, за да потърси отсрочката от бесилото. Изумително е, че на 12 май 1671 г. Чарлз му дава аудиенция и го пита: „Ами ако ти дам живота ти?“, на което полковникът обещава: „Ще се постарая да го заслужа.“
Три месеца по-късно той и съучастниците му са помилвани за „всички предателства, убийства, престъпления и нападения“, извършени от тях. Но великодушието на монарха не завършва с изтриване на списъка на Блъд с престъпления. Кралят му отпуска и собственост в Ирландия, осигурява му доход от 500 британски лири годишно и доживотна пенсия.
Неговата история разкрива коварните политически интриги и заговори около „Веселия монарх“. Полковникът става шпионин на краля, подслушвайки клюките в трескавата атмосфера в двора – и работи като двоен агент в тъмните, смрадливи улички на Лондон, като редовно информира за заговорниците, които искат да убият Чарлз и да върнат Англия към строгата, богобоязлива република, която беше по времето на Оливър Кромуел.
Политиците го наемат и като агент на свободна практика, за да ускорят и подпомогнат унищожаването на репутацията на техните съперници. От седалището си в задната част на кафене White’s, близо до лондонската Royal Exchange, той арогантно заявява: „Няма значение дали един ще ме остави да падна, друг ме поема. Аз съм най-добрият инструмент, който имат.“
Малко след освобождаването му от Кулата, придворният вижда Блъд да се мотае в района на двореца Уайтхол, облечен в „нов костюм и перука… в изключително добро настроение и весел. Той е висок мъж с груби кости, с малки крака, с дебело и набраздено лице с малки кухи сини очи.“
Този ексцентричен мошеник, който си придава армейски чинове и има гардероб, пълен с маскировки, се бе превърнал в най-великия от всички авантюристи от 17 век. Самуел Пепис притежава копие от разкази, които Блъд сам пише за десетките си бягства от полицията, които сега се намират в библиотеката на Бодлиан, Оксфорд.
Принц Рупърт (вдясно) заедно с брат си Карл I Лудвиг
Много силен човек
Съвсем очаквано Блъд се бие и от двете страни на Гражданската война. Красивият кралски командир на кавалерия принц Рупърт го изтъква като „много силен и смел човек“, а Кромуел му присъжда безвъзмездна земя в Ирландия през 1653 г. като заплащане за услугите му като лейтенант в парламентарната армия.
Но след възстановяването на монархията той губи цялото си имущество и се замисли да завземе замъка Дъблин, седалището на английското правителство в Ирландия, и да отвлече Ормънд, лорд-лейтенанта. Конспирацията е предадена в навечерието на преврата и той бяга, след което смело посещава съпругата си в ирландската столица и небрежно се разхожда през портите й под носа на часовите. След това той живее в ирландските планини под няколко маскировки, а по-късно да избяга в Холандия.
След завръщането си в Англия през 60-те години на 17 век, той е вербуван за тайна мисия – да убеди републиканския регицид Едмънд Лудлоу да напусне заточението си в Швейцария и да се включи в заговор за сваляне на монархията – схема, подкрепена от холандското правителство.
След като очевидно се бори в неуспешното въстание на Пентланд от шотландските завети от ноември 1666 г., той се подвизава под псевдонимите „Д-р Ейлиф“ и „Д-р Алън“ на пазара в Ромфорд, източно от Лондон, работейки като лекар, въпреки че няма каквото и да било медицински познания. Синът му (наричан също Томас) чиракува за аптекар в Саутуорк, но по-късно той също става амбулантен престъпник в Съри.
Блъд също така спасява стария си другар, капитан Джон Мейсън, от ареста в хан в Дарингтън, близо до Донкастър, през юли 1667 г., като прави засада на военния ескорт, който го отвежда към съд за предателство и вероятна екзекуция в Йорк. Блъд е тежко ранена в лицето и ръката, но успява да избяга с Мейсън. За ареста им е предложена награда от 100 британски лири, но Блъд, който вече използва псевдонима „Томас Алън“, си живее спокойно в Кент.
Вечерта на 6 декември 1670 г. Блъд (сега самоиздигнал се до полковник), с четирима съучастници, спира каретата на херцога на Ормонд на улица Сейнт Джеймс, възнамерявайки да го убие. Те планират да го отвлекат на бесилото в Тибърн и да го обесят като обикновен престъпник. Но след като е изваден от каретата си, старият Ормонд отвръща на удара. Нападателите стрелят с пистолети по него, докато лежи на земята, но в паника всички пропускат.
