Тежестта на короната: Марк Улпий Траян – Господарят на Античния Свят
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
Съгласно римската политическа традиция, върховен владетел на могъщата империя трябвало да бъде „най-добрият мъж“. Тази концепция за „vir bonum“ представлява сложно съчетание от воински качества, справедливост, зачитане на закона, познаване и уважаване на нормите и морала в обществото, усет към политиката, грижа за народа и не на последно място – развитие на инфраструктурата на държавата. Малцината, които успяват да покрият високите стандарти, получават признателността на римляните, а името им живее във вечността. Историята помни имената на малцина такива мъже – Божественият Юлий, Възвишеният Октавиан, Великият Константин. Но сред тази плеяда герои има един мъж, чийто прякор – Оптимус – Най-добрият, дотогава е даван единствено на върховният бог Юпитер. Той покорява и последните кътчета на древния свят, останали извън пределите на Рим и издига славата на империята до най-големия й военен и политически зенит. Той е Марк Улпий Траян.
Бойна сцена от Колоната на Траян
Марк Улпий Траян е роден на 15 септември 53 г. в Италика, провинция Испания. Семейството му – родът на Улпиа произлиза от Централна Италия и по-специално – от провинция Умбрия. Според някои изследователи, родовото име идва от местната дума за „вълк“ или „лисица“. При всяко положение, възходът на провинциалното благородническо семейство започва някъде по времето на Октавиан Август. Освен личното им богатство, Улипиите установяват ключови политически, семейни и икономически връзки с редица заможни италийски фамилии. Клонът на семейството, от който произхожда Траян, се преселва като римски колонисти в Испания. Именно плод на такъв брачен съюз е бащата на бъдещия император, който също носи името Марк Улипий Траян. Именно той пръв съчетава двете родови имена – на Улпиите и на Траите, и използва семейното си богатство, за да се издигне в редиците на римската армия – най-лесният начин за възход в епохата на Принципата. По време на Първата Римо-юдейска война (66-74 г.) Траян Старши се издига до чин легат (генерал) на Х легион и се сражава в Близкия изток под командването на бъдещия император Тит Флавий Веспасиан. Това назначение се оказва катапулт за кариерата на Стария Траян, който е издигнат в ранг сенатор и покрит с почести от Веспасиан. За близостта на Траян Старши и Веспасиан говори доста и фактът, че съпругата на Траян и майка на бъдещия император, е сестра на съпругата на Тит – синът на Веспасиан.
Малко се знае за детството на Траян, освен че годините минават между родната му Италика и Рим, където момчето израства сред бурния политически и социален живот на Вечния град. Вероятно, както всяко друго момче от сенаторското съсловие, Марк Улпий Траян получава образованието си у дома, от частни учители. Несъмнено е изучавал философия, история, латински и старогръцки език и вероятно – алгебра и геометрия, поне на базово ниво. Успоредно с науките, младите сенаторски синове се обучават във фехтовка, езда и ораторско майсторство. Да следи внимателно политиката в страната е било необходимост и отговорност на младия Траян.
Подобно на баща си, той избира да започне кариерата си като военен. Първите му военни назначения съпътстват бащината му кариера. След като започва военна подготовка в Испания Бетика, Траян заминава за Сирия, където служи под командването на Траян Старши. Според свидетелствата на римския историк Плиний Млади, Траян се сражава редом с войниците в множество ожесточени битки, като скоро достига до ранга на трибун на своя легион – първа крачка по пътя към военната и политическа кариера в тогавашен Рим. След като се прославя на изток, Траян е прехвърлен в Германия, където е зачислен към един от рейнските гранични легиони.
Новата дестинация се оказва още по-динамична и натоварена от Ориента. В Германия Траян отново влиза в низ от локални сражения с варварските племена, винаги редом с войниците си, печелейки слава, почит и признателност от своите легионери. Личните му воински качества са несравними и не оставят място за съмнение, че младежът го очаква голямо бъдеще. Според свидетелствата на Дион Касий, които все още не са приети за напълно достоверни, някъде по това време се разкрива и хомосексуалната ориентация на Марк Улпий Траян, който предпочитал близостта на силния пол. Сред възможните му любовници са посочвани имена на поети, политици и аристократи, в това число на неговият братовчед и бъдещ наследник Адриан, както и предшественикът на Траян – Нерва. Въпреки това семейният дълг остава на първо място и Траян скоро се жени за Помпеа Плотина – римска сенаторска дъщеря от Испания. Съюзът им без съмнение е брак по сметка, но двойката се сработва добре, заменяйки страстта с искрено приятелство и взаимно уважение. Плотина допълва своя амбициозен съпруг със своето достойнство, такт и целомъдрие. Според различните извори Плотина е високо образована, последовател на епикурейската философия и покровител на изкуствата и науката. Когато става императрица цели 7 години отказва да приеме титлата „августа“, която й се полага, а едва през 112 г. – 14 години след възкачването на Траян на трона, Помпеа се съгласява да бъдат отсечени монети с нейния образ.
Подсигурен със стабилен брак и натрупал солидна пълководска слава, Марк Улпий Траян е готов да издигне кариерата си на следващото ниво. През 80-те години Траян получава все по-сериозни военни назначения. Командва свой легион на Рейнския лимес, след което се издига до степен консул, при това доста млад за тази изтъкната позиция. Впоследствие е назначен за управител на провинциите Германия и Панония. На тази позиция води нова поредица от кампании срещу германските племена, с което славата му на пълководец е окончателно циментирана. Освен всичко останало, Траян проявява добър политически нюх и подкрепя император Домициан срещу опит на част от рейнските войски да издигнат един от генералите си за нов владетел – Антоний Сатурний. Ходът подпечатва мястото на Траян сред каймака на империята и се превръща в ключ към високите политически назначения.
След убийството на Домициан през 96 г., на трона се възкачва Нерва – близък приятел, а според някои хронисти и любовник на Траян. Нерва е опитен политически играч, който успява да оцелее още от времето на Нерон и да преживее на върха на политическия елит в хода на цялата Флавиева династия. След заговорът срещу Домициан, именно Нерва се оказва избраникът на Сената за нов владетел. Опитен политик и манипулатор, Нерва не е военен и не успява да спечели любовта на армията – най-важната римска институция. За да укрепи позицията си, политическата лисица се решава на дързък ход – тъй като е бездетен, Нерва обявява че осиновява и определя за свой наследник Марк Улпий Траян – най-популярният римски генерал в онзи момент. Така през 96 г. Траян вече е на едно стъпало от върховната власт. За да гарантира стабилната му позиция и придобиването на още слава, Нерва го връща като управител в Германия, където Марк доизгражда своята кохорта от верни политически и военни съюзници.
Нерва умира внезапно през 98 г., след като получава инсулт, а след това заболява тежко. Веднага след смъртта му Траян е безпроблемно потвърден като владетел на Рим както от Сената, така и от армията. Бързият преход във властта показва, че решението на Нерва е било далновидно и добре прието от цялото римско общество, което посреща възшествието на 45-годишния император с надежда за динамично и възходящо развитие. Траян бързо показва своя политически такт. Скъсвайки с обичая на Флавиевата династия да издига военни и администратори основно от коническото съсловие – богатият провинциален елит, Марк Улпий Траян залага на висшата аристокрация – сенаторите, от чийто редици подбира своите служители. По този начин новият владетел спечелва на своя страна Сената и стабилизира империята политически, туширайки голяма част от напрежението, натрупало се през втората половина на I в. сл. Хр. Допълвайки политическите ходове с подаръци и благоразположение, Траян си позволява да възстанови част от конфискуваната собственост на политическите дисиденти и опозиционери, с което печели признателността на старите имперски елити.
По отношение на вътрешната си политика Траян ловко редува подаръците и щедростта към Сената, със съсредоточаване на все по-значителен контрол върху империята. Обвинявайки определени магистрати в корупция и злонамерено поведение, Траян отнема от контрола на Сената част от провинциите, отстъпени им още от Октавиан Август. Същевременно дори отдадени почитатели на императора като Плиний Млади, са принудени да признаят, че всичко в империята се води по волята на един единствен човек, който не споделя властта си с никого. За да балансира римските елити, Траян привлича в управлението редица изтъкнати гръцки интелектуалци и елинистически богаташи от изтока, наследници на старите царски родове и династии. Тази сложна мрежа от противопоставящи се една на друга фракции, дава възможност на императора да манипулира всяка една от тях и да не допуска силата им да нараства за сметка на неговата собствена. Като допълнение към политическата ловкост, Траян си изгражда образа на набожен, примерен и принципен владетел, който да служи като модел за подражание на цялото общество. Именно тази комбинация от образи, се сливат в търсеният от римляните „най-добър“ мъж.
Освен политическия баланс и подсигуряването на стабилна и справедлива среда в империята, Траян остава в историята и като патрон на множество строителни постижения и инфраструктурни проекти. През цялото му управление империята инвестира в строежите на нови пътища и мостове. Най-впечатляващ си остава Траяновият мост, който прехвърлял река Дунав при днешните Кладово и Турно Северин и чийто останки все още могат да бъдат видени в Румъния и Сърбия. Освен пътната мрежа, императорът покровителства строежите на храмове, крепости, градски площади, триумфални арки, паметни колони, бани и други публични сгради. Към грандиозните проекти в управлението му трябва да се добави и възстановяването на плавателния канал между р. Нил и Червено море, както и изграждането на няколко императорски резиденции на различни идилични локации в империята.
За да подсигури средства за своите строежи, Траян се впуска в поредица от тежки, но доходоносни войни, които извеждат Рим до най-голямото му териториално разширение. Между 101 и 106 г. сл. Хр. Траян води две последователни войни с царството на даките в дн. Румъния. Основна цел на Рим са сребърните и златни находища в Карпатите, както и значителното богатство, натрупано от дакийския цар Децебал. Победите напълват хазната на Рим с благородни метали и дават възможност на Траян да извърши широка парична реформа, която редуцира инфлацията и регулира цените в империята, което довежда до значително повишаване на жизнения стандарт. Веднага след тази победа римските войски превземат арабското кралство Набатена в дн. Йордания, с което циментират пълния римски контрол над Близкия изток и слагат ръка върху ключовите търговски пътища, идващи от Йемен и Индийския океан. През 115 г. Траян започва последната си голяма война, насочена срещу персийското царство Партия. След тежки сражения и изтощителни кампании, римляните разгромяват войските на партите и за първи и последен път завладяват дн. Ирак, както и цяла Армения, чак до бреговете на Каспийско море. Триумфът на изток носи нови богатства и огромен престиж за императора. Както и победите срещу даките, успехите на изток са отбелязани с триумфални паради и платени от държавата игри и гладиаторски боеве.
По време на последната си кампания в Месопотамия, Траян се разболява. Поради влошеното си здраве той е принуден да прекрати похода си и да потегли обратно към Италия. В крайна сметка достига до градчето Селин в Мала Азия, където е окончателно сломен от коварната болест и умира. Съпругата му Помпеа успява да опази кончината му в тайна достатъчно дълго, че да уреди осиновения от Траян Адриан да бъде обявен за император и да поеме престола без борби и кръвопролития. Заради огромните си заслуги към държавата, Траян е обожествен след смъртта си, а прякорът Оптимус, който Сенатът му гласува още през 105 г., подпечатва вечната му слава. Наследникът му Адриан е принуден да признае, че източните завоевания са прекомерна авантюра и да върне отнетите от партите земи. В замяна на тази по-прагматична политика, Адриан успява да опази останалите граници на империята непокътнати, да изгради поредица от впечатляващи крепости и стени, с която да защити своите владения и да утвърди Рим като най-великата държава в тогавашния свят. Разбира се, всички тези успехи не биха били възможни без твърдата, решителна и успешна политика на неговият предшественик – вторият от Петимата добри императори – Марк Улпий Траян.
