Тетанусът като изкуство от Чарлз Бел
Съществуват заболявания, които вече са класифицирани като изчезващи или изключително редки. Една такава е тетанусът. Най-често чуваме повече за ваксината срещу това заболяване, отколкото за нейното проявление. Мнозина най-вероятно не знаят, че Хипократ е първият човек, който описва това заболяване. За огромно съжаление е наблюдавал всички стадии и проявления върху своя собствен син, който в последствие не успява да се пребори и умира в адски мъки.
Нещо повече, първата поставена диагноза е от IV век преди новата ера. През древността и средновековието продължават да се трупат жертви и едва в средата на XIX век лекарите успяват да установят някаква връзка и да разберат, че това заболяване се проявява най-често при замърсяването на раната с градинска пръст. В миналото именно земеделието е основният начин за препитание, можем само да си представим колко човека са изгубили живота си в агония и нечовешко страдание. Всичко започва с присъствието на Clostridium tetani. Благодарение на един строг анаероб, който може да образува спори.
В човешкото тяло въпросният се размножава и след това може да се отдели с изпражненията, където изненадва с изключителна устойчивост. Във вегетативна форма е отговорен за създаването на силни токсини, с чиято помощ да се класифицира като биологична отрова. И така от деня, в който Хипократ погребва сина си до средата на XVIII век, когато науката започва да отговаря на въпроси, хората остават в милостта на своята нервна система и се надяват, че следващото обождане няма да извие гръбнака им от болка. А тетанусът може да дойде от минимално обождане с метален предмет, най-обикновен мазол или по-сериозно порязване.
Ветераните, които оцеляват, най-често живеят още една година. Благодарение на кожата можем да се предпазим от редица такива вредители, докато не се отвори една рана и организмът не стане силно уязвим. Мнозина наричат тетануса – болестта на недоглеждането и безразличето. Мнозина дори не обръщат внимание на малките и леки рани, които могат да си причинят, а и в повечето случаи тялото се справя само и без особени трудности. Най-близкото преживяване обаче напомня много сериозно за натравянето със стрихнин. Тетаноспазминът – токсинът, който се отделя при вегетативната форма – действа необратимо на нервната система.
Снимка: By Sir Charles Bell – http://www.anatomyacts.co.uk/exhibition/object.asp?objectnum=62, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=968572
Основен таргет са гръбначния и продълговатия мозък. Нервните клетки изпадат във възбуда, а в следствие на нея идват тоничните спазми на мускулатурата. След тях идва ред на заключване на мускулите, изпъването на тялото назад, сякаш човекът се опитва да направи мост, челюстта също се заключва и започва търкането на зъбите. Наблюдават се спазми и в ларингса и едва тогава идва време за блокиране на въздушния канал и смърт чрез задушаване. Всичко това се случва при късметлиите, не толкова щастливите могат да изпадат често в мускулни трески, преди да се стигне до фаталния момент. Това не е най-красивата гледка, която човек може да види, а още по-страшното е, че много често близките не знаят дори как да облекчат страдащия.
В началото на XIX век сър Чарлз Бел показва много подробно агонията, рисувайки пациент, който е в последните фази на болестта си. Бел е също така и хирург и има достъп до редица пациенти. Моделът на картината е войник, който вече е успял да заключи цялото си тяло и да продължава да се бори за живот. Подробно на платното се забелязват течащите лиги, ужасът в очите и напрежението в тялото. Пациентът е пострадал при инфектиране на прострелна рана в битката при Коруна. Чарлз е бил доброволец и се е опитвал да помогне на пострадалите. Медицината по това време е била достатъчно ограничена и най-честата практика е ампутация на крайници.
Дълго време картината се използва като много точен пример и описание на коварното заболяване. Междувременно Чарлз има и други сериозни успехи. Преди да ампутира крайник, той се старае да маркира много точно линията, през която трябва да мине острието. Негова е идеята да използва молив за тази цел. Тетанусът е коварно заболяване, което може да се предаде и на новородените. Достатъчно е майката да не е ваксинирана против тетанус, за да се наблюдават същите симпотми. Магията на ваксината е, че позволява информацията за създаването на антитела да бъде предадена и на новороденото. Добрата новина е, че след още 75 години страданието наистина ще приключи.
Снимка: By Photo Credit:Content Providers(s): CDC – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention's Public Health Image Library (PHIL), with identification number #6373.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers.Deutsch | English | македонски | slovenščina | +/−, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=968471
Двама италиански учени на име Антонио Карле и Джиорджио Ратоне ще открият източника на заболяването. Двамата успяват да извлекат тетанус от зайци. Те успяват да извлекат приченителя от фатален случай на възпалено акне. Едва след като заразяват зайците, започват да наблюдават и по обстойно болестта. Именно те полагат първите стъпки и започват да дават толкова необходимата информация. През 20-те години на XX век френският ветеринар Гастон Рамон ще използва формоалдехид, за да активира имунната система на пациентите, с което да деактивира токсина и косвено да предостави някаква форма на имунитет в тялото.
Неговият метод трябва да се повтаря веднъж на десет години и за известно време успява да свърши работа. Днешната ваксина обаче е дело на друг учен, който в последствие успява да я комбинира с още три заболявания. Неговата история може да откриете тук, но ние искаме да обърнем внимание на статистиката. Лекарите твърдят, че днешните заболявания в обществото – около половин до един милион, са в следствие на майки, които раждат, без да бъдат ваксинирани. Сър Чарлз Бел е рисувал тази картина с надеждата, че един ден това заболяване ще бъде някаква забравена легенда, но в последствие се оказва, че трябва да обърнем внимание на нея отново, особено след като предпочитаме да живеем без чипове, отколкото без имунитет.
Заглавна снимка: By Content Providers(s): CDC – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention's Public Health Image Library (PHIL), with identification number #6372.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers.Deutsch | English | македонски | slovenščina | +/−, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68497
