Теодор Конрад – най-младият и най-успешен банков обирджия в Кливлънд
В един прекрасен летен ден в Кливлънд през далечната 1969 г. един млад служител от близката банка, на име Теодор Джон Конрад ще вземе сумата от 215 000 долара от трезора. Не му се налага да бяга, не му се налага дори да използва оръжие, той е работил там достатъчно дълго, за да може някой да го заподозре. Излиза през официалния вход и просто изчезва. Повече от половин век, никой не може да го открие. И така след близо 52 години в издирване – похвално е колко години прекарват в търсенето на човека – федералните служби най-накрая успяват да го открият.
Издирването ги завежда до вратата на „Томас Рандъл“, който живее в Линфийд, Масачузетс. За съжаление е вече късно да се говори за правосъдие, крадецът е починал през май. Семейството споделя, че малко, преди да почине, споделя как е извършил един от най-големите банкови обири в историята на града си. С извършването на престъплението, започват и градските легенди. Някои смятат, че Теодор е избягал някъде към плажовете на Калифорния, други смятат, че е успял да отиде в Европа, но никой не може да каже какво се е случило. Въпросните средства днес се оценяват на сумата от 1.7 милиона долара. Истината обаче е, че мъжът е починал в Бостън на 71 години, никога не се е опитвал да бяга, никога не е имал желанието да напуска САЩ, просто се е криел пред погледа на всички.
За успешното прикритие ще смени името си, а след това ще започне да променя миналото си, като създава друга история, но очевидно това може да се случи единствено и само на младини. Идеята на Теодор да изгради нов живот и да се представя за някой друг. Семейството му става спонсор на бившия професионален голф клуб и се занимава с търговията на луксозни автомобили. В малкото градче мнозина го смятат за добър и заможен мъж, който може да си позволи по-лъскав и охолен живот. По това време съучениците на Теодор често се чудят какво е станало с него, разказват някакви златни легенди, в които техният приятел се е превърнал в още по-богат и най-вероятно в Европа.
Историята на Теодор може да е малко странна, той е роден в Денвър, но баща му е военноморски офицер и постоянно се мести от един град в друг. При пристигането си в Кливлънд, семейството се разпада и бъдещият обирджия остава при майка си. След завършването на гимназия, Теодор влиза в колеж, където неговият баща преподава политически науки. След един семестър, въпреки успехите си, младежът се завръща в Кливлънд и посещава лекции на градския колеж. Не е ясно дали успява да завърши, но през 1969 г. е нает в Обществената Национална банка в града. Неговата работа е да работи в трезора и щом клиент поиска повече пари, той трябва да ги преброи и постави в чанта, а след това да ги пренесе във фоайето на банката и да ги предостави.
На този етап има достъп до милиони долари на ден, поне това разкриват и архивите. Голяма част от колегите му го смятат за отговорен и разумен човек, досието му в банката показва абсолютно същото. Впрочем дори и днес, някои от колегите му, които все още са живи, твърдят, че обирът е бил последното, което някой можел да допусне. Това, което мнозина не знаят е, че новият служител има тръпка и форма на клептомания, която не може да превъзмогне. Понякога правил обири в малки магазинчета, за да докаже на себе си, че може да го направи. Реално наистина успява и никой не може да го открие, а всеки следващ успех го кара да започне да разгръща своята фантазия. Интересното в този случай е, че когато излиза филмът „Аферата Томас Краун“, именно Теодор ще се окаже един от най-големите почитатели в това отношение.
Филмът разказва историята за банков обир на стойност от 2.6 милиона долара. Обсебването стига до там, че Конрад ще се облича като героя на Стийв Маккуин и често ще носи същите дрехи и ще си купи спортна кола. Дори питиетата му се сменят от бира на скъп джин, какъвто избира героят. Обикновено някои почитатели на киното приключват своето вглъбяване до тук, но не и този банков служител. Темата на разговорите се променя от качеството на филма до задигането на пари от банката. Често дори споделя, че ако измъкне някоя по-крупна сума от трезора в петък, колегите му ще разберат едва в понеделник и с това ще има достатъчно време, за да се покрие.
Никой не го взима толкова сериозно, но на 11 юли същата година, служителят прави точно това. За негов голям късмет, супервайзърът не е в сградата, защото трябва да премине през по-сложна операция. В същият ден ще има телефонно обаждане до приятел, в което дори ще има самопризнание за предстоящия обир, но отново никой не му вярва. И така в 4 часа и 30 минути следобед ще напусне банката с хартиена торба, в която има стек Marlboro и бутилка уиски. В нея успява да постави около 1500 банкноти от 100 долара, още 1200 от 50 долара и 250 от 20 долара. Вярват, че в торбата са парите, но така и не знаят как успява да премине през охраната. Веднага след това напуска апартамента си, хваща такси до летище Кливлънд Хопкинс и в 8 часа и 30 минути напуска града и никой не знае къде е заминал.
В понеделник банката открива, че липсват пари, служителят не се явява на работа и веднага се пуска сигнал до ФБР и щатските шерифи. Създава се профил и започват да се търсят всички следи. Агенти разпитват близките му, но никой не знае нищо. Оказва се, че Теодор Конрад няма личен живот и има много малко близки до себе си хора, но не толкова близки, за да не може да ги прежали и просто да скъса всички видове връзки. Един от шерифите, които започват да работят по случая, решава да започне от самото начало, като започва от колежа и всички негови разработки. След това се среща със семейството, неговите стари приятели от училище и всичко това води до един и същи резултат.
Издадена е заповед за задържане в Интерпол. И близо 31 години шериф Джон Елиът не може да намери решение. Пенсионира се през 1990 г. и все пак отказва да остави този случай точно така. През 2008 г. Елиът ще обясни пред телевизионно предаване, че не му допада идеята и издигането на образа на Конрад в култ. Банковият обирджия не е бил нищо по-различно от измамник. През 2003 г. синът на Джон ще бъде най-младият в историята на шерифите в САЩ. Той получава поста на 39 години и продължава разследването. Често баща и син говорят за евентуалните следи, пазят всички файлове, събрани през годините и когато през 2020 г. бащата умира на 83-годишна възраст, той иска едно обещание – присъда за Теодор Конрад.
Питър продължава работата си, но едва през май забелязва, че човек на име Томас Рандъл е починал в Масачузетс. Преди да почине, той признава истинското си име. Елиът започва да разглежда старите архиви и записки на баща си. Пътува до Бостън, за да разпита семейството на Конрад. Медиите веднага припомнят случая и споделят легендата за най-младия банков обирджия на територията на САЩ. Що се отнася до разследващия, той е щастлив, че случаят на Елиът е официално завършен. Какви са следите на Теодор Конрад? След обира е изпращал картички на приятели от Калифорния и Вашингтон. Една двойка смята, че го е забелязала на Хаваите.
Някъде през 70-те години на миналия век се е преместил в Бостън, но никой не може да знае как и кога е сменил името си. По това време дава уроци по голф в един от местните клубове и прекарва зимите си във Флорида. В следващите 40 години ще продава луксозни возила в Бостън. Жени се през 1982 г. и има едно дете – дъщеря. Не променя особено своя живот и живее по същия невидим начин, както е било в Кливлънд.
Със смъртта и самопризнанието на извършителя, ФБР не спира да следи близките приятели в продължение на 40 години. Подслушването на телефоните на Меткалф – най-добрият му приятел, официално могат да приключат тази година. Той самият никога не е смятал своя приятел за злодей. До последно Меткалф се е надявал, че двамата ще осъществят контакт, но желязната дисциплина на Конрад не се пропуква. Според съда в Кливлънд, обвиненията продължават да са активни, но скоро ще паднат, след като няма срещу кого да се повдигне обвинение. Семейството не може да носи отговорност за действията на роднина. За мнозина този герой е тих и спокоен човек, който обаче не е това, за което се представя.
Снимки: Wikipedia
