Култът към Сталин и влиянието му може да ни наведе на мисълта, че той е имал гигантска осанка. Всъщност съветският лидер с величествен мустак е бил висок около 165 см.
Това е било под средното за времето си, но средностатистическият руснак не се издигал много повече – 173 см. Въпреки че не е бил кой знае колко под нормата, Сталин полага страхотни усилия, за да скрие истинската си дължина.
Освен това, лявата ръка на Сталин е била по-къса от дясната заради инцидент, когато е 12-годишен – тогава той е ритнат от кон и в резултат получава силно кръвно отравяне. Той продължава да ползва ръката си, но тя е значително по-схваната и не може да я опъва изцяло. По снимки Йосиф я скрива като скръства ръце или я поставя в джоба си. Има и още: лицето на диктатора е покрито с белези заради почти фатална едра шарка, която кара на 7. Той ги скрива, освен с други методи, и с вече споменатия мустак.
Все пак известността на Сталин рисува друга картина… както и художниците, които изработват негови портрети. В съветска Русия, както добре знаем, ако Сталин не е доволен от някого, смъртта му е сигурна, а понякога той може да бъде и изцяло заличен от архивите. Затова и на всяка снимка или портрет Вожда се извисява над всички останали.
Михаил Джеловани, Източник
Сталин също така забранява на Михаил Джеловани, който лично благославя да го изобразява във филми и пропагандни материали, да приема роли, в които диктаторът е представен като „обикновен човек“.
На живо диктаторът използва ботуши с добре маскирани изключително високи токове, а когато се снима, е или много пред/над всички, или стои на платформа. Разбира се, малцина са дръзнали да му се присмиват за всичко това, а пропагандата, която го изобразява, по думите на Никита Хрушчов, като мъж с „характеристиките на божество“, помага на Сталин да поддържа имиджа си.
Президента Труман, както и Уинстън Чърчил, обаче не виждат пречка да се подиграват на усилията на диктатора.
На фона на всичките портрети, снимки, платформи и токове, резиденцията на Сталин в Сочи е направена предвид истинските му размери. Всички мебели, парапети, стълби, столове, въобще всичко, е конструирано да бъде малко по-малко по размери, за да може диктаторът да го ползва удобно. Дори басейнът в най-дълбоката си част е 1,20 метра, защото той не може да плува, но обича да се разхожда във водата.
Полски работници вдигат главата на Сталин, Източник: Getty Images
Други удобства в имението (едно от многото) на диктатора, което днес е отворено за посетители, включва по-малка билярдна маса, разбира се, с по-малки от стандартните щеки. Не че му трябват, защото веднъж на власт документите показват, че Сталин никога не губи игра на билярд срещу който и да е от гардовете му. Това е успех, сравним само с този на Ким Чен Ир, който в първата си игра на голф успява да вкара 11 топки от раз.