Соня Златната ръка – руската кралица на крадците
София Иванова Блувстайн, още позната и като Соня Златната ръка, става любимка на руският народ. Умелата измамница успява през живота си да излъже хиляди заможни мъже с красотата и умелите си трикове.
Родена през 1846 година във Варшава. Не споделя информация за ранните си години, затова не е ясно как израства. Едно нещо, за което можем да сме сигурни е факта, че израства в беден район, в който хората често прибягват до кражби, контрабанди и разбойничество. Въпреки липсата си на пари Соня често мечтае за елегантни дрехи, злато и диаманти.
Още на 15 години напуска родният дом, за да се омъжи за търговец, от който ражда първата си дъщеря на име Туцарева. Не става ясно защо по-късно двамата се разделят, но се предполага, че причината е изневяра. Друга популярна версия е, че младата жена изчезва внезапно с всичките принадлежности на мъжа си. Скоро след това се жени повторно за Микаил Влущин, който се изхранва основно с мамене на карти. По време на бракът им Соня ражда втората си дъщеря – Таба. Соня научава от новият си съпруг професионални техники за мамене и крадене. Когато започва да задобрява решава да изостави семейството си и започва соло кариера.
Една от първите ѝ документирани кражби се случва през май 1883 година. Пременена като заможна лейди тя се представя за съпругата на известен психиатър пред бижутера Карл вон Мел. Подбира си накити струващи 30 000 рубли и убеждава собственика на магазина да достави лично поръчката ѝ до адресът, който му дава и там съпругът ѝ ще се погрижи за сметката. Пред имота на докторът, Карл се среща със Соня, която взема бижутата, обяснявайки че ще ги носи още тази вечер. Кани търговецът да изчака пред офиса на мъжа си. По-късно, когато психиатърът пристига и вижда вон Мел, го пита какво иска. С усмивка бижутера започва да прави комплименти за вкуса на жена му и желае да получи парите си. Мислейки си, че човекът пред него е загубил ума си, Мел нарежда на персонала да го заведат в лудницата. Тогава се появява и Соня, която искрено се извинява на мъжа, представяйки се за негова жена. Твърдейки, че възрастният ѝ съпруг се е побъркал по купуването на диаманти, заплаща сумата за лечението му и си тръгва с плячката.
По думите на очевидци измамницата, дори и не най-красивата, притежава своят уникален чар. За да е успешна една съблазнителка не е нужен единствено външният вид и Соня е един добър пример за това. Притежавайки дарба да манипулира хората само с думи ги кара да правят всичко, което желае. Заради уменията си бързо става популярна в света на крадците, които често я назовават като “майка” и “кралица”.
На един обикновен ден през 1884 година в Одеса банкерът Догмаров се наслаждава на сутрешна напитка в кафенето “Фанкони”. Близо до себе си забелязва красива жена, наричаща себе си София. След приятен разговор заможният мъж разбира, че чаровната дама ще пътува за Москва тази вечер с влак. По съвпадение Догмаров има същите планове и предлага на София да я придружи. Заедно в едно купе двамата прекарват повечето от пътя си в разменяне на забавни истории, ядeйки шоколадови бонбони. В един момент банкерът се чувства сънен и решава да поспи. Когато се събужда открива, че всичките му пари и документи са изчезнали, заедно с придружителката му.
Соня не е фен на спонтанните измами. Държи всеки детайл от плановете ѝ да е добре премислен. За нея не съществува лимит за начините, по които може да измъкне парите на някой богаташ. С уменията си успява да мами почти навсякъде, независимо от ситуацията или времето. Говори перфектно 5 езика и владее до съвършенство поведението на дамите от висшата класа. Нарича себе си “баронеса” и носи в портмонето си фалшиви документи за самоличност, за да го докаже.
В своят разцвет успява да извърши много обири без никой да разбере. Вниманието и потайността ѝ я правят почти незабележима за полицията. Рядкост е да бъде заловена, камо ли съдена. Когато най-после се озовава в затвора, обаче се превръща в истинска сензация. Нейното име оглавява първата страница на всички руски вестници. Освен обожателите си по улиците пленява сърцата и на своите пазачи, като често им чете стихотворения на различни езици, разказва им за личности от далечни страни и споменава за своите луди приключения. Един от пазачите е особено привлечен към красивата затворничка и ѝ обещава да я измъкне като желае да тръгне с нея. При опита си да избягат мъжът е заловен и наказан жестоко, докато Соня вече е на свобода.
През август 1885 година управителят на бижутерия решава да изкара голяма печалба, като предлага своя колекция накити, струващи 22 300 рубли на баронеса от Курландия на име София Буксхоеведен. Той грижливо опакова скъпоценните бижута и ги дава на благородницата. Когато поглежда в портмонето си, обаче тя осъзнава, че е забравила парите си у дома. За да убеди продавачът, че скоро ще се върне за да плати, тя оставя свои роднини в магазина, след което си тръгва. Отначало бижутерът чака търпеливо, но когато вижда че клиентката му не се появява дълго време се свързва с полицията. На местопрестъплението служителите на реда преглеждат родата на баронесата, която се оказва група наети актьори.
Соня използва различни методи по време на кариерата си като престъпник. Нарочно държи ноктите си дълги, за да може под тях да крие скъпоценни камъни. Използва и обучена маймуна, която гълта бижута, докато тя разговаря със собствениците. Освен магазини обича да обира и хотелски стаи; обикновено пристига сутрин, пременена с най-хубавите си дрехи, влиза в спалнята на своите жертви, докато спят и граби всичко ценно, което очите ѝ зърнат. В случай, че някой гост се събуди Соня просто се прави на объркана и излиза. В друг случай нарочно примамва мъже да прекарат нощта с нея и на другата сутрин бяга с вещите им.
Народът полудява по чаровната измамница. Отначало това е в нейна полза, защото големите тълпи, които се събират да я видят отблъскват полицаите, които се опитват да я заловят. За жалост, когато славата ѝ продължава да расте Соня става разпознаваема почти навсякъде по улиците, което усложнява обирите ѝ.
С минаване на годините, обаче започва да изпитва симпатии към жертвите си. Веднъж връща 5 000 рубли, които краде от вдовица, когато разбира, че тя има две дъщери. Докато обира хотелската стая на млад мъж намира писмо, адресирано до майка му, в което пише, че трябва да спести 300 рубли за лечението на малката си сестра. Трогната, вади от портмонето си 500 рубли и ги оставя в ръката на спящият момък като излиза с празни ръце. От собственото си богатство дава на двете си дъщери, за да им осигури най-доброто образование, което може да си позволи като крие от тях произхода на парите, за да не поемат по нейният път.
Падението ѝ идва, когато се залюбва с Володя Гочубрик. Запален по хазарта, джебчията пропилява голяма сума от спестяванията на Соня. Това я подтиква да краде още повече, но вече на 40 години измамницата прави повече грешки, заради нервността си. Властите са по петите ѝ и бързо я залавят. Осъдена е на тежък физически труд на остров Сахалин. Докато е там прави три опита да избяга, но всеки от тях се проваля. В оскъдните условия, в които живее, губи предишната си красота и често се изтезава с образи от младите си години. Докато Соня прекарва дните си опитвайки да се изхрани като отваря кръчма, любовникът ѝ става заможен земевладелец в Южна Русия. Отчаяната майка осъзнава, че двете ѝ дъщери са прекратили всякакъв контакт с нея, когато разбират за криминалната ѝ история. Изпадналата в дълбока нищета измамница се разболява тежко и умира през 1902 година.
