Шивач, войник, шпионин: Кой е Херкулес Мълиган

| от |

Роден в окръг Лондондери в Ирландия на 25 септември 1740 г., Херкулес Мълиган имигрира в американските колонии, когато е само на 6 години. Родителите му, Хю и Сара, напускат родината си с надеждата да намерят по-добър живота в колониите; така те се установяват в Ню Йорк и Хю става собственик на успешна счетоводна къща. Херкулес следва в Кингс Колидж, сега Колумбийски университет, когато друг млад мъж – Александър Хамилтън – чука на вратата му и двамата стават приятели. Това приятелство ще се превърне в политическа дружба само за няколко кратки години.

Alexander Hamilton by John Trumbull, 1806

Шивач, войник, шпионин

Хамилтън живее с Мълиган за известно време, докато е студент и двамата имат много политически дискусии до късно през нощта. Един от най-ранните членове на Синовете на свободата (революционна организация), на Мълиган се приписва постижението, че отклонява Хамилтън от позицията му на консерватор и го вкарва в ролята му на патриот и един от основателите на Америка. Хамилтън, първоначално привърженик на британското господство над тринадесетте колонии, скоро стига до заключението, че колонистите трябва да имат възможност сами да управляват себе си. Заедно Хамилтън и Мълиган се присъединяват към Синовете на свободата, тайно общество от патриоти, създадено за защита на правата на колонистите.

След дипломирането си, Мълиган работи за кратко като чиновник в счетоводния бизнес на Хю, но скоро се отделя и започва да работи сам като шивач. Според статия от 2016 г. на уебсайта на ЦРУ, Мълиган:

…той облича най-висшите от най-висшите в нюйоркското общество. Също така се грижи за богати британски бизнесмени и високопоставени британски военни офицери. Използва няколко шивачи, но предпочита да поздравява клиентите си сам, като прави обичайните измервания и изгражда отношения с тях. Бизнесът му процъфтява и той създава солидна репутация сред господата от висшата класа и сред британските офицери.

Благодарение на близкия си достъп до британски офицери, Мълиган успя да постигне две много важни неща за много кратко време. Първо, през 1773 г., той се жени за госпожица Елизабет Сандърс в църквата Тринити в Ню Йорк. Това събитие би трябвало да е незначително, но булката на Мълиган е племенницата на адмирал Чарлз Сондърс, който е командир на Кралския флот преди смъртта си – това дава на Мълиган достъп до някои високопоставени лица. В допълнение към брака си, ролята на Мълиган като шивач му позволява да присъства по време на многобройни разговори между британски офицери; като цяло шивачът едновременно хем много наподобява слуга, хем е смятан за невидим, така че клиентите му не се притесняват да говорят свободно пред него.

Мълиган също умее да говори сладко. Когато британски офицери и бизнесмени идват в ателието му, той редовно ги ласкае с думи на възхищение. Скоро измисля как да прецени маневрите на войските въз основа на това след колко време офицерите ще си поискат дрехите; ако множество офицери заявят, че ще се върнат за униформите си още същия ден, Мълиган може да разбере датите на предстоящите военни дейности. Често той изпраща Катон, поробен човек, в лагера на генерал Джордж Вашингтон в Ню Джърси с така набавената информацията.

През 1777 г. приятелят на Мълиган Хамилтън работи като помощник във Вашингтон и има дълбоко участие в разузнавателни операции. Хамилтън осъзнава, че Мълиган е в идеално положение да събира информация и почти веднага убеждава шивача да се съгласи да помогне на патриотичната кауза.

Gilbert Stuart Williamstown Portrait of George Washington

Спасяването на генерал Вашингтон

На Мълиган се приписва и спасението на живота на Джордж Вашингтон не веднъж, а в два отделни случая. Първият път е през 1779 г., когато той разкрива заговор за залавянето на генерала. Пол Мартин от Fox News казва:

Късно една вечер британски офицер се обажда в магазина на Мълиган, за да закупи палто. Любопитен от късния час, Мълиган пита защо офицерът се нуждае от палтото толкова бързо. Човекът обяснява, че тръгва незабавно на мисия, хвалейки се, че „преди следващия ден ще държим бунтовния генерал в ръцете си“. Веднага след като офицерът си тръгва, Мълиган изпраща слугата си да каже на генерал Вашингтон. Той планирал да се срещне с някои от неговите офицери и явно британците са научили мястото на срещата и възнамеряват да му устроят капан. Благодарение на предупреждението на Мълиган Вашингтон променя плановете си и избягва залавянето.

Две години по-късно, през 1781 г., друг план е осуетен с помощта на брата на Мълиган Хю-младши, който има успешна компания за внос-износ, която извършва значителна част от търговията с британската армия. Когато е поръчано голямо количество провизии, Хю пита комисаря защо са му необходими; мъжът разкрива, че няколкостотин войници са изпратени в Кънектикът, за да намерят и заловят Вашингтон. Хю предава информацията на брат си, който след това я предава на континенталната армия, позволявайки на Вашингтон да промени плановете си и на свой ред да постави капан за британските сили.

В допълнение към тези ключови моменти, Мълиган прекарва годините на Американската революция, събирайки подробности за движението на войските, веригите за доставки и други; всичко това той предава на разузнавателния персонал на Вашингтон. Той работи в тандем с Калпър Ринг – мрежа от шест шпиони, ангажирани директно от майстора шпионин на Вашингтон Бенджамин Талмадж. Работейки ефективно като подагент на Кълпър Ринг, Мълиган е един от няколкото души, които предават информация на Талмадж и по този начин директно в ушите на Вашингтон.

Мълиган и Катон не са извън подозрение. В един момент Катон е заловен и бит на връщане от лагера на Вашингтон, а самият Мълиган е арестуван няколко пъти. По-специално, след прехода на Бенедикт Арнолд към британската армия, Мълиган и други членове на Кълпър Рин трябва да задържат тайните си дейности за известно време. Британците обаче така и не успяват да намерят твърди доказателства, че някой от мъжете е замесен в шпионаж.

Philip Dawe (attributed), The Bostonians Paying the Excise-man, or Tarring and Feathering (1774) - 02

След революцията

След края на войната Мълиган често влиза в конфликти със съседите си – ролята му приятел на британските офицери е невероятно убедителна, че много хора подозират, че той всъщност е техен симпатизант. За да намали риска от да го залеят с катран и с пера, самият Вашингтон идва в ателието му като клиент след парад за „Ден на евакуацията“ и поръчва пълен цивилен гардероб, за да отбележи края на военната си служба. След като Мълиган окачва табела с надпис „Шивачът на Джордж Вашингтон“, опасността отминава и той просперира като един от най-успешните шивачи в Ню Йорк. Заедно със съпругата си имат осем деца, а Мълиган работи до 80-годишна възраст. Умира пет години по-късно, през 1825.

Не се знае какво стана с Катон след Американската революция. Въпреки това, през 1785 г. Мълиган става един от основателите на Нюйоркското общество за манумизация (освобождаване на роби). Заедно с Хамилтън, Джон Джей и няколко други, Мълиган работи за насърчаване на манумизирането на поробените хора и премахването на робството.

Благодарение на популярността на бродуейския хит „Hamilton“, името на Херкулес Мълиган става много по-разпознаваемо. В пиесата той първоначално е изигран от Окиериете Онаодоуан, американски актьор, син на нигерийски родители.

Херкулес е погребан в гробището на църквата Св. Троица в Ню Йорк, в гробницата на семейство Сандърс, недалеч от гробовете на Александър Хамилтън, съпругата му Елиза Шуйлер Хамилтън и много други забележителни имена от Американската революция.

 
 
Коментарите са изключени за Шивач, войник, шпионин: Кой е Херкулес Мълиган

Повече информация Виж всички