Сержант-майор Базил Плъмли преживява три войни и напуска полесражението с 40 медала
Ако сте гледали филма с Мел Гибсън „Бяхме войници“, който екранизира събитията от Виетнамската война, то най-вероятно сте запомнили още един герой, изигран от актьора Сам Елиът. Най-вероятно си спомняте онзи суров старшина, който смяташе, че заминаването във Виетнам е лудост и предусещаше смъртта като един верен спътник дори на това сражение. Това, което малцина знаят е, че Елиът изиграва ролята на Базил Плъмли.
Това е човек, който прекарва около 50 години в сражения и може да се похвали като един от най-награждаваните американски войници – повече от 40 медала за храброст и то за сражения в 5 различни страни. В неговата картотека присъстват някои от най-кървавите сражения. В един случай е извадил любимия си 45-калибров Колт и е повел армията си в бой на щик при числено превъзходство на противника от 5 към 1. Това наистина е достойно, но нека не забравяме, че е практика на редица български офицери в миналото, следователно не бихме преписали тази заслуга като толкова впечатляваща. Въпреки това, Базил може да се похвали като безотказна военна машина.
Роден е в Западна Вирджиния през 1920 г. и е едно от 6-те деца в семейство на миньор. Плъмли се смята за физически надарено дете, което израства много по-бързо от останалите и често ръста привлича по-големите да го въвличат в най-различни свади. Не успява да се дипломира и решава, че най-вероятно ще започне да кара камион. Ако не е Втората Световна война, най-вероятно този човек никога нямаше да стигне до подобни военни върхове. Базил се записва като доброволец през 1942 г. и отново демонстрира гигантизма си. В бараката е единствения, чийто крака стърчат извън леглото и за него се произвеждат по-големи кубинки.
Армията го зачислява в 82-ра Въздушна дивизия, онази, за която Спилбърг ни разказва в „Спасяването на редник Раян“. По това време армията използва глайдъри, които трябва да се приземят безопасно, докато са обстрелвани от немските ПВО-та. Най-голямата надежда е, че стоманеният кабел може да бъде прерязан на време и няма да разбие дървеното шаси на самолета, прерязвайки и човешкия товар. Базил е зачислен в една от най-лудите дивизии, следователно пристигането му в Европа не може да се смята за по-малко рисковано. През 1943 г. се намира в Сицилия и помага за освобождаването на острова от нацистите.
След това е изпратен в Салерно, но при кацането на глайдъра се намира на близо 30 километра от точката си. За да се върне обратно в дивизията си, той води група рейнджари през планини, всяка една с височина около 2000 метра. След няколко дни открива скрита немска батарея, удобно заспала в прикритието на гората и макар да няма команди, решава да я неутрализира. Това носи и един от първите медали за храброст. След изчистването на Италия, той е един от първите, които ще скочат с парашут в Нормандия. Участва в защитата на малките градчета, които трябва да прережат пътя на германците до Омаха.
Следващото му назначение е в операция „Market Garden“, където помага на нидерландците и 82-ра бригада. Прави още един скок в Арденската гора и за първи път има възможност да стреля по немските тигри с базука. С подобни заслуги е нормално един войник да бъде пенсиониран – нито едно човешко същество не трябва да вижда толкова сражения, но Плъмли е на съвсем различно мнение. Армията му дава уважение и достатъчно добро реноме, а и след като се издига в рангове, очевидно открива и мястото, където принадлежи. След 30 години в армията, Базил има едва 4 наранявания.
След края на Втората Световна война идва следващия интересен фронт – Корея. Докато Китай и Северна Корея използват всички мерки, за да подсигурят 38-я паралел и да докарат комунизма в страната, света остава на малко по-различно мнение. Плъмли е натоварен на самолети и лети със 187 въздушна бригада. Като опитен войник и майстор на партизанската война, той скача зад вражеската линия на Северна Корея и започва редуцирането на противника. Бори се в Йогжу и Касеонгската кампания. Участва и в безмилостната битка за връх Поркчоп през 1953 г. Известно за това сражение е, че въпреки малкият човешки капитал, бойците успяват да издържат на безмилостната артилерия на противника.
При първите опити на китайци и севернокорейци да пробият защитната линия, пехотинците излизат, водени именно от Плъмли и обръщат защитата в контраатака. Битката приключва, когато китайските офицери дават заповед да се изсипе нова канонада от артилерийски снаряди, убивайки заедно с противника и свои войници. Базил успява да оцелее, а и самата позиция никога не пада. Пехотинецът никога не е ранен в това сражение и успява да изкара цялата си военна служба, подозирайки, че това няма да е последната му война.
Една от най-кървавите авантюри се провежда в долината Дранг по време на Виетнамската война. Именно там американците губят численото превъзходство и са притиснати от противника, въпреки опитите да излязат от чувала, в който се намират. Сержант-майор Базил Плъмли е преживял 2 войни и вече има 23 години като пехотинец. Многократно посочва, че това не е позиция, която трябва да се защитава, но никой не го слуша. Плъмли смята, че има много по-добри стратегически позиции, но на финала приключва споровете и заедно със своите войници е изпратен на един от най-кървавите фронтове.
Неговата 7-ма кавалерия е пусната, за да прекъсне линията Хо Чи Мин. Това, което около 450 войника не знаят е, че се ннамират в долина, превзета от Северен Виетнам и там са позиционирани повече от 2000 виетнамски войника от редовната армия, прекарали обучението си в СССР. Повечето са ветерани от войната с Франция и това също се оказва като една от най-грозните срещи във Виетнам.
Някои от оцелелите американци разказват, че в момента, в който хеликоптерите започнали да разтоварват войници, куршумите политат от всички страни. Плъмли отказва да носи новата М-16 автоматична пушка и предпочита да насочи вниманието си към добрия стар Колт, но в последствие е задължен поне да вземе своята М14 или да избере по-старата М1 пушка. Коментарът за новото оръжие е, че е пластмасаво детска играчка, която може да счупи в коляното си без никакво усилие.
Именно той е един от първите, които скачат от хеликоптера и започва да дава нареждания. В този момент стартира и неговата четири дневна кампания. По това време сред войниците се намира и цивилния фотограф Джоузеф Галоуей, който трябва да представи снимките. В един момент от сражението, когато артилерийски снаряди започват да падат по позицията, а автоматите не спират своята метална и смъртоносна песен, фотографът решава да залегне и да се свие. Преди да се усети, доста свиреп ритник се стоварва върху ребрата му, като върха е от метална катарама. Поглежда нагоре и вижда Базил Плъмли да го гледа с отвращение и да се провиква:
„Не можеш да правиш снимки докато си на земята, слънчице!“
Малко по-късно в сражението двамата отново ще се срещнат и Плъмли ще вземе апарата му, за да му връчи автоматична пушка и три пълнителя. При опитите си да обясни, че той е фотограф, Плъмли отвръща „Няма такива работи, момче!“ и се отдалечава.
По време на нощните атаки, американските самолети започват да хвърлят провизии и закача свещи върху парашутите, за да може войниците да се ориентират. Един от парашутите е прострелян от виетнамците, а в него има достатъчно муниции. Плъмли тича до него, схваща с гола ръка свещта и я хвърля, преди да избухне ценната доставка. След това хваща сандъка на рамо и го носи през цялата гора, сякаш е на разходка до магазина, а не в сражение.
Това сражение не е просто разходка в парка и се оказва, че предстои да се разгърне още по-жестоко. 7-ма кавалерия не може да издържи вечно, броят на жертвите не спира да се повишава, а подкрепленията не идват. Плъмли е обграден и решава да премине към по-кардинални действия. Хал Мур – изигран от Мел Гибсън – си спомня как купищата само растели и си спомнил за генерал Къстър и клането, което индианците извършили над неговите позиции. В този момент Плъмли се изплюл, погледнал го и отвърнал „Къстър беше путьо. Ти не си.“.
След преживяването на последната вечер, американските войници получават команда да сложат байонетите. Някои от войниците дори не знаят какво точно е байонет, затова Плъмли се разхожда по позицията, за да нашамари някои от обезумелите. След като осъзнава, че повечето бойци са на около 20-23 години, изревава над всички:
„Вие копеленца, вземете това шибано островръхо нещо, което до сега използвахте, за да си отворите храната, сложете го на пушката си и ме следвайте!“
Години по-късно в едно интервю, когато отново го питат за байонетите, той отговаря:
„Сложихме ги. Излязохме от позицията. Аз убих между 27 и 28 души. Това беше всичко.“
В една от книгите за Виетнамската война ще открием и коментарите на войници, които разказват какво точно е преживяването от това сражение и какви спомени са останали. Интервютата на някои пехотинци са между 4 и 10 страници. Плъмли дава интервю в размерите на точно 3 параграфа. При тази атака става ясно, че Плъмли е един от последните, които се качват на хеликоптера, за да се върнат обратно в базата. Продължава да служи през цялата война. Пенсионира се през 1974 г. от командването като сержант-майор.
Този ранг се смята за един от най-високите в американската армия. Прекарва около 15 години като служител в болницата във Форт Бенинг, където обучава млади войници. Създава музей на военната пехота и дори и на доста сериозна възраст е страшилище на улицата. Умира на 10 октомври 2010 г. на 92-годишна възраст или около 4 месеца след смъртта на съпругата му.
