Сенека и животът в противоречия
Единственият разумен начин за преценка на човека срещу нас е чрез проверка на действията и думите. По една или друга причина можем да забележим и наличието на разминавания между теорията и практиката. Отчасти това се дължи на факта, че човек в своята природа е принуден да бъде егоист и преди всичко да се бори за своето собствено благо. Разбира се, в основата на баланса се изисква създаването на разумно разстояние между двете, преди да се стигне до огромната бездна на лицемерието. А последното е повече от известно за Луций Аней Сенека. Целият живот на философа е едно огромно противоречие.
Винаги говорил за смиреност и влечение към скромния семпъл живот, но същевремнно добавял имот след имот и трупал огромно състояние. Винаги препоръчвал спокойния и тих живот в провинцията, но често се озовавал във водовъртежа на интригите в двореца. Сексуалното ограничение и въздържание било добродетел, ала Сенека не бил от особено големите благородници и често успявал да демонстрира нови и още по-интересни сексуални конфигурации. Честността и искреността били в основата на неговата философия, но пък се кланял толкова на Нерон, че накрая мнозина се чудили кой управлява. Противоречията в този човек са толкова много, че на финала е трудно да се открие истината. Въпреки негативните черти, можем да открием и нещо положително.
Работи усилено, за да смекчи лудостта на Нерон, раздава много на своите приятели и накрая има смелостта да се опълчи на императора. През живота си, Сенека ще се запише като странна и мистична личност, а за хората, които следват внимателно живота му ще се появят много смесени чувства. Но нека започнем от самото начало. Сенека се ражда в Кордуба или днешна Кордоба около IV век пр. Хр. Баща му е реторик и се старае да даде най-доброто на своя син под формата на образование. По това време се занимава с право и извършва някои леки държавни задължения. Във времето малкият Луций наследява титлата на баща си и продължава да се занимава с политика, като междувременно започва да пише различни текстове относно пътя на правилното управление.
Нерон е негов възпитаник и заедно разработват няколко морални есета, които дават сериозна светлина на стоицизма. Макар и мнозина да искат да заемат длъжността на философа, никой не може да вникне какво се случва от другата страна. Нерон се оказва златната клетка, в която философът попада, ограничен е да върши своите добри дела, но същевремнно не може и да напусне. По време на управлението на Нерон, купища молби са го залива с надежда за мечтаната свобода.
Въпреки трудностите, Луций все пак успява да направи и някакво добро, докато е на тази позиция. Голяма част от имотите му отиват като благотворителност за Рим в опит да се построи на ново града, особено след големия пожар от 64 г. сл. Хр. Въпреки този акт, той продължава да седи затворен в двореца. Нерон го обвинява в съучастничество за свалянето от трона и изписва неговата смъртна присъда. Осъзнавайки, че единственият начин да напусне двореца е именно с предаване на живота си, Сенека бил готов по-всяко време да посрещне тази присъда.
Неговата съпруга Паулина решава да последва стъпките, но философът я спира на време и преценява, че сам ще носи кръста си. Въпреки това не можем да пропуснем и някои основни грехове, които записва в своята биография. Изпратен е в изгнание на остров Корсика, след като имал връзка с дъщерята на римския генерал Германикус. Затворникът успява да избяга от острова, но написаните текстове в този период изобщо не говорят за стоицизъм, какъвто той често проповядвал.
Философът се оказал и доста добър търговец, по-късно в живота си започва да дава заеми, при това с невероятна лихва, тя дава много възможности за закупуване на скъпи имоти. Дори правилото за поддържане на някакво поведение се оказва трудна задача, особено след като всеки път успява да забърка някой друг грандиозен секс скандал. Въпреки това можем да открием, че когато Луций вземе перото, той оставя много сериозно наследство за следващите поколения:
„Атриум, пълен с антични мраморни бюстове, не показва благородство. Никой в миналото не е живял за нашата слава. И това, което ни предшества, не ни принадлежи. Само душата създава благородство, което може да се издигне от каквото и да е състояние на фортуната.“
И до днес е доста трудно да намерим чистата истина за делата на този толкова скандален философ. За едни, всичко извършено е форма на протест, че свободолюбивият дух е принуден да служи на един побъркан. За други е просто стратегия, с чиято помощ да натрупа повече. Нещо повече, Луций никога не казва, че е съвършен и не изисква това от останалите. На финалът именно написаното остава завинаги в историята и се опитва да прикрие огромният конфликт, в който философът живее.
По една или друга причина, всеки успява да се огъне под силата на властта и да започне да разкрива най-тъмните си страни, въпреки това ще забележим, че до последно този философ е бил в някакво сериозно противоречие, каквото наистина е бил и неговият живот. Нека не забравяме, че след като човек с толкова власт може да балансира през серия от добрини и злини, като все още е спорно кое от двете е било повече, можем да бъдем сигурни, че подобни битки продължават да се случват навсякъде.
