Сара Ректор – афро-американката, която стана бяла
След като робството официално се отменя в САЩ, макар и някои щати до последно да задържат тази клауза и едва през XX век да се разделят с този закон, населението от афро-американци започва да се радва на равни права, качество на живот и за първи път по правото на закона от 1886 г. – получават и възможност да обработват земя и да я притежават. Оказва се, че кръвопролитията най-накрая са дали резултат в битката за правата и свободите.
И докато новите свободни хора се радват на тези блага, някои имат малко повече късмет в разпределянето на земя. Историята на Сара Ректор е може би една от много вълнуващите и доказва, че съдбата винаги си знае работата. Сара се ражда през далечната 1902 г. в малко градче на име Тафт, където населението е изцяло от афро-американци. Нейните родители са били роби, но когато детето се ражда, свободата вече е гарантирана от страната. Парцелът, който се полага на детето се намира близо до Гленпол и е на близо 100 километра от родния ѝ дом.
Според всеки фермет, това парче земя не разполага с плодородна почва и нищо няма да расте там, по-плодородните земи обикновено се разпределяли сред белите заселници. Семейство Ректор живеело скромно, но не и бедно, единственият голям проблем идвал именно с данъка на въпросната земя от 640 ДКА – 30 долара за година. При опит на бащата да продаде земята и да спре да плаща данъци, градският съд бързо отказва тази възможност. За да облекчи поне малко теглото в семейството Джоузеф Ректор решава да даде този парцел под наем на Standard Oil компанията.
Експертите пристигнали и бързо решили да проверят какви находища се крият там. След като Б. Б. Джоунс изкопал първия петролен кладенец, от ядрото на земята бликнал гейзер, който започнал да доставя около 2500 барела петрол на ден. Вместо семейството да плаща по 30 долара на година, в този момент вече генерирало дневни печалби от 300 долара. И докато радостта им била голяма, семейството не трябвало да забравя и един друг факт, всички приходи на индианци, афро-американци и деца, които живеят на индианска територия, трябва да предоставят парите си на „добре уважавани“ бели настойници.
И след като петролът там започнал да генерира по-сериозни печалби, парите били насочени към настойника Ти Джей Портър, който през 1913 г. заплатил на семейството около 11 567 долара. Новините за младата, но много богата 11-годишна дама започнали да се разпространяват бързо и скоро пощата ѝ се пълнила с най-различни молби за заеми, подаръци и дори брачни предложения, макар идетето да е още твърде малко. Поради натрупването на такова богатство, законодателството на Оклахома обявява Сара за бял човек и ѝ позволява да се вози в първа класа в американските железници, както и ѝ дава правото да изисква свободно място, когато се качи в превозно средство. През 1914 г. различни издания като Chicago Defender започват да се интересуват още по-сериозно от Ректор.
Част от интересът идва от факта, че всякакви слухове, включително и тези, че Сара е бяла и е била държана нарочно в бедност, са я променили изцяло. Изданието също така публикувало и статия, в която я описва като необразована и живееща в пълна мизерия, въпреки сериозните приходи. Вестникът се озовава в ръцете на националните афро-американски лидери като Букър Т. Вашингтон, който изразил притеснения относно тази несправедливост. През юни специален агент е изпратен, за да провери каква работа точно върши Портър.
Именно Джейсм Уотърс Джуниър връща писмо, в което пише, че нейният бял настойник е полагал по-сериозни грижи върху кучето, което живее в двора, отколкото върху самата нея. Историята била малко преувеличена, защото точно в този момент семейството строяло нова къща за нея, но Сара никога не е спала на пода, както се твърди и никога не е гладувала. С тази новина Букър Т. веднага решил да се намеси и през октомври изпратил момичето в училище, а след това и в института в Алабама, където тя завършва своето образование. На 18-я си рожден ден, когато завършва, Сара е вече милионер. Притежава акции, облигации, земя и още много други активи, които гарантират охолния ѝ живот и нека не забравяме, че законодателството отдавна се е произнесло.
Напуска родния си дом и заминава в Канзас. Закупува къща на 12-та улица, която и до днес е известна като дома на Ректор. Новобогаташката се радвала на хубав живот, печелила добре и освен това с удоволствие заплащала глобите си за превишена скорост, особено след като бързите коли били нещо напълно нормално за нея. От друга страна често събирала различни представители на афро-американското общество и се опитвала да бъде от полза на своите съграждани.
Съседите често помнили как изпращала личния си шофьор да закара съседските деца на училище. Бившият ѝ съпруг подписва договор с автомобилния търговец Хоумър Робъртс и отваря автокъща в Чикаго, но по време на голямата депресия се налага да затворят бизнеса. Дори и тогава жената има достатъчно възможности, но вече няма как да прахосва пари, както преди. Нейните роднини до един намират работа и родната ѝ майка в един момент започва да работи като прислужница, каквато е била преди петролния кладенец. Когато Сара умира, нейните останки са върнати обратно в родния ѝ град, роднините продължават да се радват на закупеното и практически цели 5 поколения остават в нейната къща. И до днес остава в историята като 11-годишната милионерка с малко повече късмет и свободата да се радва необезспокоявано на живота.
Заглавна снимка: By Unknown author – https://blackandmarriedwithkids.com/2015/10/she-was-the-richest-black-girl-in-the-world-and-its-a-shame-we-barely-know-her-name/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53745388
