Саймън Тейлър: Неспокойният живот на един робовладелец

Два дни преди Коледа през 1739 г. в оживения пристанищен град Кингстън, Ямайка, се ражда Саймън Тейлър. Баща му е успешен търговец, който емигрирал в колонията от Шотландия, а майка му е дъщеря на един от най-проспериращите английски заселници на острова. Тейлър очевидно е роден в добро семейство и в сърцето на търговията на най-богатата част на британската империя през 18 век. Това богатство се основава на захар. Докато Тейлър е кръщаван в англиканската църква близо до оживения пристан на Кингстън, зад разширяващия се мини-мегаполис се простират буйни зелени полета от захарна тръстика.

Захарта създава богатството на белите от ямайския елит, но създава и едно от най-неравностойните общества в човешката история.

Опасният физически труд при обработката се извършва от роби, внесени в Ямайка чрез търговияta с роби от Западна Африка. Много системи на принудителен труд са съществували преди и след това, но търговията с роби през Атлантическия океан е особено жестока и смъртоносна. Между 16 и 19 век най-малко 12,5 милиона пленени африканци са принудително качени на търговски кораби и насочени към Новия свят, където се трудят за изгода на новите американци. Почти една четвърт от тях тръгват на кораби, насочени към британските захарни острови в Карибите, където Ямайка е основна дестинация.

Изграждане на империя
Това е колониалният свят, в който е роден Саймън Тейлър. Когато е млад, той получава английско образование в колежа Итън и се завръща в родната си Ямайка, след като наследява богатството на наскоро починалия си баща. 20-те си години прекарва в капитализиране на наследството му и предприемане на финансови рискове, с които инвестира сериозно в ямайска захар. Скоро той притежава три плантации: обширни имения с тръстикови полета, покриващи стотици декари, и всяка със скъп набор от сгради за индустриализирания процес на варене и рафиниране на суров тръстиков сок в захар за износ.

Тейлър се превръща в един от най-големите робовладелци на Карибите. В крайна сметка неговите имоти имат обща работна сила от над 2000 роби – мъже, жени и деца – и всеки от тях е лично „притежание“ на Тейлър. Животът им се характеризира с труд, оскъдица и бедност, но експлоатацията им прави на Тейлър цяло състояние.

Приходите му са огромни. Към 1792 г. той се превръща в един от трите супер богати карибски захарни магнати, чийто индивидуален годишен доход надхвърля 50 000 британски лири.

За да поставим тази сума в контекст – когато Джейн Остин иска да създаде необикновено богат персонаж за своя роман „Гордост и предразсъдъци“ от 1813 г., тя създава г-н Дарси и му дава приход от 10 000 британски лири годишно. Тейлър, който почина през същата година, когато е публикуван романът на Остин, получава годишен доход (от собствените си роби), който може да направи дори състоянието на г-н Дарси да изглежда мъничко.

Не само плантаторите като Тейлър печелят пари от колониалната захар и робство, но и британските търговци, които транспортират ямайска захар през Атлантическия океан за продажба в Европа или тези, които снабдяват колонистите с роби. Британската хазна също печели пари от този бизнес чрез вносни мита върху захарта. Всички заети в корабоплаването и продажбата на захар се възползват от бизнеса, както и военноморските сили, които зависят от уменията на моряците, обучени на дългите захарни плавания.

Саймън Тейлър

Заможните ямайски робовладелци стават кралетe на империята през средните десетилетия на 18 век. Тейлър е виден член на тази изгряваща група от новозаможни бизнесмени, чието богатство, направено на Карибите, ги изтласква в по-горните редици на дворянството във Великобритания. Много от най-богатите от тези хора оставят своите карибски имоти в ръцете на местни мениджъри, за да могат да се оттеглят във Великобритания, където купуват селски имоти, стават членове на парламента, а един от тях – Уилям Бекфорд – дори става лорд-кмет на Лондон.

Въпреки богатството си, Тейлър избира да остане в Ямайка, като живее живот на колониален ерген. Сексуалната експлоатация на цветнокожи жени от бели мъже е широко разпространена и е известно, че Тейлър има поне две дългосрочни връзки със свободни жени. Вероятно има няколко незаконни деца от смесена раса, но те, разбира се, няма да бъдат главните наследници на богатството му. Вместо това бялото семейство на по-малкия му брат се възползва най-много от парите, генерирани от ямайските плантации на Тейлър, и живее в пищно богатство в дома си в Англия.

Така Тейлър иска да стоят нещата. Той пише, за да каже на брат си, че ще „работи усилено и през нощта, и през деня“, за да успее в бизнеса си и преживява това, което сам нарича „години на чистилището“ през 30-те си години – време на безпокойство, тъй като взема назаем големи суми и се бори за реколта и срещу въздействието на войната и заговорите на ямайските роби . Той е готов да поеме тези рискове, за да осигури елитния статус на семейството си и в очакване, че с времето нещата ще станат по-лесни.

В крайна сметка Тейлър плаща на кредиторите си и вижда, че личните му доходи се повишават, но същевременно с това вижда и как британските хуманитаристи предприемат политическа атака срещу робовладелците на империята. За хора като депутата Уилям Уилбърфорс колониалните робовладелци не са лоялни и полезни британски предприемачи, а егоистични тирани, начело на неморална експлоатационна система, която е позор за Великобритания.

В края на 80-те години на 18 век Уилбърфорс става водещ глас в кампания за премахване на търговията с роби. Някои аболиционисти са готови да стигнат още по-далеч, изисквайки не само края на търговията между Африка и Карибите, но и самия край на робството. Така че, въпреки че става един от най-богатите плантатори на своето поколение, втората половина от живота на Тейлър ще бъде толкова изпълнена с несигурност, колкото първата.

***

Днес Тейлър е малко или много непознат. Когато изобщо си спомнят робството, белите британци са склонни да се радват на героите на премахването му, като Уилбърфорс. В Ямайка именно героите на съпротивата срещу робството и колониализма са лицата на банкнотите.

Тейлър е погребан в Ямайка, на мястото на едно от старите си захарни имения, което някога е било заобиколено от неговите доходоносни тръстикови полета и в полезрението на корабите, които са ги свързвали с по-широката Британска империя. Но плантацията е изчезнала и някога голямата му гробница лежи порутена, необозначена на картите и туристическите пътеводители.