Роза Шанина – съветската снайперистка, която искаше да стане учителка
По една или друга причина, Втората Световна война няма ограничение за половете. Пример за това можем да видим на източния фронт, където руснаците използват всеки човек за отбиване на зловещата немска атака. Не случайно в архивите на тази война могат да бъдат открити редица жени-снайперистки. Повечето се доказват като незаменим фактор на фронта, но сред тях изпъква една дама – Роза Шанина. Тя е родена на 3 април 1924 г. и живее на няколкостотин километра от Санкт Петербург.
Нейните родители са съответно краварка и дървар. След като Роза завършва основното си образование, дава всичко от себе си, за да продължи образованието си и по тази причина ходи по 10-15 километра в посока, за да стигне до най-близкото училище в Березник. Младото момиче учи сериозно, докато не става на 14 години и нейните родители не желаят да я пращат повече в училище. Роза е принудена да избяга и върви около 50 часа до първата възможна ЖП гара.
Ученолюбивото момиче се нанася при брат си Фьодър, докато не е приета във второ градско училище в Архангелск и не заживява в общежитието с ученическата си стипендия. Малко след това нацистите влизат в страната, икономиката пропада и всички стипендии се замразяват. За да изкарва някакви пари, момичето започва да работи в детска градина с надеждата, че ще може някога да стане учител. Много скоро бомбите започват да падат в града ѝ. Роза става доброволка и започва да гледа от покрива на градината за потенциални въздушни атаки. Междувременно нейният брат умира именно в такава бомбардировка.
В резултат на тази загуба, Роза е твърдо решена, че ще отмъсти! В началото офицерите не допускат жени в редиците, но след като мъжете се стопяват значително, нямат никакъв друг избор. Роза успява да влезе в снайперското училище и завършва с почести през април 1944 г. точно преди нейния 20 рожден ден. Веднага е разпозната като талант зад оптиката и скоро се подготвя за фронта, макар и нейните преподаватели да я молят да остане и да преподава, вместо да се жертва. От самото начало получава командването на 184-та женска стрелкова дивизия. Само три дни след пристигнаето ѝ на фронта, Роза успява да направи своя първи точен изстрел.
Целта, както пише в дневника си, е на около 400 метра. Не успява да елиминира противника с един изстрел. Двамата се чакат с часове и когато жертвата прави нов опит да избяга, вторият изстрел го елиминира. В края на месеца ще получи медал, а междувременно ще е една от малкото дами, които могат да поразят две цели с минимално време за презареждане. До края на войната Роза ще успее да порази около 59 войника. И въпреки това, снайперистката винаги е зачислявана на задните позиции, защото командването изисква да запази жените. През юли 1944 г. пише на своя приятел и военен коресподент, че желае да бъде преместена на предните позиции, защото желае да си отмъщава.
И докато чака решението, предпочита самостоятелно да се премества в предни позиции и да стреля на воля. Много скоро и пропагандата започва да забелязва нейният брой точни изстрели. Заглавия като „Един куршум, един фашист“ започват да изпъкват сериозно върху всеки военен вестник. Един фотограф дори заявява, че Роза не пожелала да се снима, докато нейната приятелка също не решила да участва в снимките. Много скоро Роза се превръща в момичето на Червената армия. За един ден успява да убие 5-ма войника. А много скоро броят започва да расте и достига 46 човека. Роза използва сутрешната мъгла, за да се промъкне добре във вражаската позиция и да започне своя обстрел.
Много скоро я наричат „Терорът на Източна Прусия“. Към края на войната, Роза започва да попълва своя дневник и да разказва историята си. Самата тя признава, че не може и не желае да се обвързва, войната е взела всичко от нея. Колкото повече напредват бойните действия, толкова по-тежки преживявания следват за дамата. В дневника ѝ все повече дните се отразяват с едно изречение. Тя разказва как е замръзнала в танка, не е свикнала с пушека от него, как е спала като труп, как вече е сигурна, че не може да обича човек.
Войната практически е взела всичко възможно от нея. Въпреки последните километри до Берлин, Роза започва да изпитва глада, умората, да се опитва да се пребори с мръсните коментари на мъжете към нея. В интерес на истината, опитите за изнасилване не били малко, но мнозина биха се замислили дали наистина смятат, че е редно да се насочват към снайперист, който може да ги неутрализира от доста далечни разстояния. За жалост Роза не успява да преживее войната, тя изчезва и е открита на 27 януари с отворен гръден кош. Според войниците е била ударена от снаряд. Роза е погребана с военни почести в Източна Германия. Нейният приятел Пьотр Молчанов пази до последно дневниците и писмата ѝ, а през 1965 г. ги публикува, за да затвърди историята.
Заглавна снимка: Автор: неизвестен – [1], Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394321
