Роуз О’Нийл: Шпионката на Конфедерацията, която се удави заради кюлчетата злато в роклята си

Оказва се, че в Гражданската война между Севера и Юга географското местоположение на човек не определя непременно на коя страна е в конфликта. Роуз О’Нийл Грийнхау е родена във Вашингтон и е живяла там по-голямата част от живота си в зряла възраст.

Грийнхау работи като шпионин за Конфедерацията, а по-късно се удавя при странен инцидент.

Това е историята на жената с прякор Бунтовника.

О’Нийл Грийнхау е родена в заможно семейство, третата от петте дъщери на Джон О’Нийл и Елиза Хенриета Хамилтън, които притежават плантация в окръг Монтгомъри, Мериленд, северозападно от Вашингтон.

През 1817 г., когато Роуз е на 4 години, баща й е убит от чернокожия камериер на семейството.

Тя е отгледана от майка си, а по-късно се мести при леля си Мария Ан Хил във Вашингтон, през 1830 г., която управлява популярен пансион.

По време на престоя си с Хил, Роуз се запознава с много видни фигури от обществото на Вашингтон и не след дълго среща Робърт Грийнхау-младши, мъж от Вирджиния, който едновременно е адвокат, лекар и лингвист. Членове на обкръжението й смятат, че двамата си пасват идеално.

След брака си с Робърт, Роуз пътува из цялата страна. Двойката започва живота си във Вашингтон, където съпругът й работи за Държавния департамент на САЩ. Там те имат четири дъщери: Флорънс, Гертруд, Лейла и Роуз.

След това работата на Робърт отвежда семейството в Мексико Сити през 1850 г. През 1852 г. отново работата кара семейството да се премести пак – в Сан Франциско, Калифорния. Роуз обаче не прекарва дълго на Западния бряг, защото се местят обратно на Източното крайбрежие през 1853 г. Една година по-късно обаче се случва трагедия, когато съпругът Робърт е убит при злополука и така Роуз остава вдовица.

О’Нийл е израснала в робовладелско семейство и след смъртта на съпруга си тя става застъпник за наследяването на имоти и титли като нейните вярвания се засилват още повече заради приятелството й със сенатор Джон К. Калхун от Южна Каролина.

Роуз скоро се запознава с армейския капитан Томас Джордан, симпатизант от Юга, който създава мрежа от шпиони във Вашингтон.

Като шпионин, тя помага на Конфедерацията в първите дни на войната, като предава военните движения на Съюза преди битката при Бул Рън. Джордан пише в телеграма, в която й благодари: „Нашият президент и нашият генерал ме окуражиха да ви благодаря. Разчитаме на вас за допълнителна информация. Конфедерацията ви е длъжна.“

Шифърът на О’Нийл

Алън Пинкертън, детектив, наскоро назначен в новосформираната Тайна служба, получава една от първите си задачи – да следи О’Нийл Грийнхау. Той изпълнява задачата си внимателно и в крайна сметка успява да я постави под домашен арест. Докато претърсва дома й, Пинкертън открива няколко документа, които потвърждават, че Роуз е действала като шпионин на Конфедерацията.

Така Грийнхау е изпратена в затвора Олд Капитол през януари 1862 г., а на най-малката й дъщеря, на 8 години по това време (на основната снимка), е позволено да остане при нея.

Тази присъда обаче прави симпатизантката на Конфедерацията обект на световно очарование.

След освобождаването й от затвора 4 месеца по-късно, О’Нийл отива на дипломатическа мисия в Европа в служба на Конфедерацията и по време на посещението си тя се срещна с аристократи, включително кралица Виктория. Докато е в Лондон, написва мемоарите си, озаглавени „Моето лишаване от свобода и първата година от премахването на робството във Вашингтон“.

Лодката Нифон

Шпионинът се връща обратно в Щатите с британски параход, който се е използвал срещу Съюза. В себе си тя има както военни пратки, така и 2000 долара в златни кюлчета, зашити в роклята й – печалбата от продажбата на нейните мемоари. Корабът й обаче е ударен от канонерската лодка на Съюза Нифон. О’Нийл се опитва да избяга с гребна лодка, но скоро тя се преобръща и Роуз се удавя под тежестта на златото в роклята й.

Тя е погребана в Уилмингтън, Северна Каролина, близо до мястото, където е починала. Надгробната й плоча гласи: „Г-жа. Роуз О’Нийл Грийнхау. Носител на сведения до правителството на Конфедерацията.“

Споменът за Роуз

Историята на Роуз О’Нийл Грийнхау е разказана в много форми след нейната смърт. За нея има написани две биографии, а тя е представена в телевизионното шоу от 1961 г. „The Americans“, във филма от 1990 г. „The Rose and the Jackal“, и във филма от 1993 г., „Class of 1961“.