shareit

Преди да създаде „Кинг Конг“, Мериам Купър ще хвърля бомби срещу Съветска Русия

| от |

„Кинг Конг“ е един от филмите, които ще накарат американската публика да се връща отново и отново в салоните през 1933 г. Филмът показва нещо, което все още никой не е успял да види на големия екран. Публикациите във вестници, плакатите и разказаното от зрителите, започва да кара зрителите дори да се бият за билети.

Най-любопитното от цялата страна е, че това не е труда на някое вселенско холивудско име, а на Мериам Купър. За разлика от своите собствени колеги, това е човекът, който обожава да лети, а киното се е появило много по-късно. За да добием и още по-добра представа, нека посочим, че Купър е обичал повече самолетите, участвал е по време на Първата Световна война, а след това е бил на страната на поляците срещу Полско-съветската война.

Не можем да кажем, че е бил най-добрия пилот, защото и в двете войни е свалян поне един път, но въпреки това успява да се върне за още. Ето защо и самият авиатор ще признае, че животът винаги идва с някои високи моменти, когато рискът е особен. Към това добавя и факта, че когато достигнем до баланса, то и смъртта не е толкова далече. Колкото по-висок е риска, толкова по-интересна ставала играта и за Купър, а това само ни подсказва, че това е човек, който определено не искал да прекарва старините си с внуците, треперейки от болки.

Роденият на 24 октомври 1893 г. Мериам ще проплаче в Джаксънвил, Флорида. Записва се във военноморската академия на САЩ, но и точно толкова бързо е изгонен. Според него самия, това е следствие на голямата му уста, желанието за приключения и факта, че никога не е изпълнявал заповеди. Впрочем, единствената причина да не отиде веднага в летателното училище е, че такова все още няма близо до него. През 1916 г. Купър се записва в националната гвардия на Джорджия и помага за преследването на Франциско „Панчо“ Вила в Мексико.

Проявявайки храброст и споделяйки мераците си, именно гвардията ще го изпрати във военновъздушното училище. Успява да вземе диплома за пилот на бомбардировач и дълго време лети на британски de Havilland DH-4, използващ американски двигатели. Странно е, че на 26 септември 1918 г. той е във формация с още 6 самолета, а целта е мост над река Маас, която ще отвори коридор за Маас-Аргон офанзивата. Интересен факт е, че един от другите пилоти е лейтенант Сидни Хауърд – той по-късно ще спечели награда Пулицър за „Отнесени от вихъра“. Преди изобщо да стигнат до моста, американците са нападнати от немски изтребители. Свалени са 5 бомбардировача, като един от тях е именно Купър.

Точно по тази причина същият скоро ще получи и прякора „Горящият ковчег“. Пилотът нямал парашут и се опитал да скочи от своя горящ самолет. В този момент забелязва, че картечарът е жив и с цената на още изгаряния, предпочита да разбие самолета и да остане в плен. Немците го закарват в болница, където ще посрещне и края на войната. Първата Световна война приключва на 11 ноември 1918 г. и Купър се прибира през декември – не може да напусне Германия, защото не е в състояние дори да се премести. Получава железен кръст за отлична служба, но го отказва.

За него най-голямата чест е, че служи със своята ескадрила. След войната ще бъде част от американската продоволствена администрация, доставяйки храна в Полша. Малко след това го застига и Полско-съветската война, а американецът мрази открито болшевиките, следователно неговата първа и единствена задача е да намери място като доброволец в полската армия. Версайският мирен договор дава независимост на Полша, но поради избухналата гражданска война в Русия, никой не може да опише точно източната граница на страната. Едва през декември 1919 г. е начертана така наречената линия, която поставя границата между двете страни.

Никой не е съгласен и поляците първи нападат болшевиките, водейки една особено жестока и не толкова задоволителна война. Малко след тяхната атака през февруари 1919 г. ще открием, че Ленин има други планове и смята да се настани малко по-близо до запада. Неговият удар идва през април. След срещата си с Йозеф Пилсудски, Купър заминава във Франция и започва да търси други пилоти, които имат опит в летенето, придружен с желание за още едно добро сражение.

Забавно е, че от парижанските кафета успява да събере достатъчно кадри за една добра ескадрила. Всички летци са бивши герои от френските части, а странното е, че пристигат и двама души от Лондон. Малката група получава името 7-ми въздушен ескадрон, а за да почетат приноса на Полша, те избират неофициалното име -Тадеусз Косчиузко. Това е поляк, който се е сражавал във войната за независимост на САЩ. Сред доброволците ще открием 10 истински въздушни аса, които с голямо удоволствие ще подкрепят полската кауза, но за жалост се налага да летят на примитивни машини.

През 1919 г. небето над Източна Европа се оказва ограничено. Пилотите получават автро-унгарски Албатрос D.III и италиански Ansaldo A.1 Balilla изтребители. На 22 ноември ескадрилата лети над Лвов, за да почете поляка, чието име носят. Един от пилотите се опитва да направи двойно завъртане над замъка Потоцки. Горното крило на самолета се откъсва, пилотът не успява да овладее самолета и скача с парашут. Поради ниската височина, неговият парашут никога не се отваря и той умира на място.

Веднъж след като се включват във войната, американците изпълняват разузнавателни мисии, доставят съобщения от фронта и нападат войници, коне, военни лагери и влакове. Никога не влизат във въздушни битки, като през цялото време откриват само един самолет, който успява да избяга доста бързо от тях. По това време дори нямат гориво, за да изпълняват полети, а историците напомнят, че много от поляците успяват да се разбият поради загуба на ориентация, липса на летища и други.

Някои са спасявани от селяни, други са разкъсвани от противника. За съжаление фронтът също става особено цветен и разузнаването липсва. Повечето пилоти понякога се чудят дали да нападат определени точки или не. Още през пролетта на 1920 г. поляците ще успеят да вземат Киев, но малко след това ще трябва да се върнат чак до Варшава. По описанието на един полски войник:

„Тичахме през целия път до Киев и след това се върнахме обратно.“

Полските генерали не се оплакват от американските пилоти, очите в небето се оказват ценни и никога не спират своите мисии, макар и понякога да работят без почивка. В една от последните офанзиви, пилотите минават в гръб на противника и обстрелват с картечен огън вражеските позиции. В много отношения именно пилотите помагат за спечелването на конфликти. Дълго време нападат и руските сили на Симеон Будьони от 1-ва кавалерия. С атака от небето, кавалерията винаги се подплашва, докато конете с часове не могат да се успокоят и да влязат в бой. С липсата на всякаква защита, кавалеристите са принудени най-накрая да лягат по земята и да се обливат с кал, за да имат някакъв естествен камуфлаж.

През останалото време се крият в гората и стрелят под прикритието на растителността. Всеки изстрел от земята може да се смята за фатален. Купър осъзнава това, когато руски войник прострелва двигателя на неговия самолет. Принуден е да кацне близо до вражеската кавалерия. Гневните ездачи го заобикалят и веднага свалят екипировката му. По това време генералите вече знаели кой е и получили оферта за главата му. Загорелите му ръце показвали, че той е член на пролетариата, а освен това носил бельо на друг капитан. Мериам Купър е записан като ефрейтор Франк Р. Мошер. Купър ще бъде записан по-късно в историята от Исак Бабел, който ще сподели, че е участвал в залавянето му.

От самото начало вражеския войник е знаел кой точно е заловил, но никога не проговаря. Разказва само, че отношението на този американец е било елегантно и възпитано. Купър демонстрира чест и пита директно капитана дали е престъпление да води война срещу Съветска Русия. Бабел по-късно ще бъде убит по време на чистката на Сталин. Пилотът няма много късмет и заминава за Москва, където лежи в затвора.

Болен е от тиф и прекарва една от най-студените си зими. Неговото щастие се усмихва, когато в затвора пристига Маргарет Харисън. Тя работи като медицинска сестра в Червения кръст във Варшава, но през войната е била агент на САЩ. Когато посещава затвора, един от гостите на това луксозно здание дава бележка, в която посочва, че е ефрейтор Франк Р. Мошер. Купър не се разкрива, но иска храна, дрехи и помощ от френския червен кръст. Посочва, че състоянието му не е много добро и има нужда от помощ.

По-късно ще даде още една бележка, в която пише, че не се казва Мошер, а Мериам Купър от Джаксънвил, Флорида. Харисън продължава да носи помощи на Купър и най-накрая тя също е арестувана. Осъзнавайки, че скоро ще бъде разкрит, американецът прави опит за бягство от затвора. В нощта на 12 април 1921 г. Купър и двама полски офицери ще успеят да избягат в мрака на нощните часове. Успяват да изминат разстоянието от близо 1000 километра до своята свобода, преминавайки границите с Латвия.

За влизането в страната ще открият един от професионалните контрабандисти, който обещава, че ще им покаже безопасна локация, но в замяна иска палто и чифт обувки. Купър дава обувките си, докато един от поляците сваля палтото си. Веднъж на свобода, мъжът успява да се върне обратно във Варшава и да открие своята ескадрила, която в този момент получава медали за вярната си служба в името на Полша. Той също взима своя медал. За запазването на съветското настъпление, поляците плащат горчива цена – четвърт милион.

Американската ескадрила успява да изпълни около 400 мисии, при това във възможно най-лошите условия. Добрата новина е, че Купър успява да се върне в САЩ и да се срещне отново с Харисън. Двамата разказват много интересни истории от войната и бързо печелят вниманието на публиката и журналистите. Ърнест Шойдсак ще поиска да напише историята им и да попълни своя документален филм. Двамата ще тръгнат по следите на персийските номади, взимайки със себе си Ърнест и точно там ще се роди един от най-големите успехи на Купър – Кинг Конг.

Филмът е не просто обожаван, но и нещо, което поставя основите на холивудския блокбъстър. Двамата дори могат да се видят на оригиналната лента, където пилотират Curtiss F8C HellDiver. Къртис е пилотът, а Маргарет е стрелеца. Филмът ще бъде само началото на една изключителна кариера, а след това ще открием, че през Втората Световна война ще бъде пилот в Индия, след това ще подпомага китайците и ще участва в битките срещу Япония. След това ще даде своя принос за редица други филми.

Получава звезда на алеята на славата и има време дори да види новата технология под формата на проект за 3D телевизори. Авиаторът, продуцентът и герой от две световни войни ще приключи своето житие на 21 април 1973 г. в една жестока битка с рака. Неговите останки са пръснати в морето, докато той самият е изпратен с пълни военни почести.  

 
 
Коментарите са изключени за Преди да създаде „Кинг Конг“, Мериам Купър ще хвърля бомби срещу Съветска Русия

Повече информация Виж всички