В родната история често ще попаднем на хора, които са променили света, но във времето са забравени. Със сигурност е забавно да слушаме как хора като Джон Атанасов променят света със създаването на компютъра, или как Стоян Ватралски пише песента, с която се дипломират всички бакалаври в Харвард и до днес. Не трябва да забравяме и инженери като Светозар Пренов, които изпреварват времето и показват съвършената бизнес практика и е човекът, който първи поставя радиоприемник в автомобил. Впрочем можем да изброим много, но нека обърнем внимание на един специален човек, който променя завинаги времето. В България е известен като инженер Петър Петров, докато в САЩ ще бъде известен като Питър. Има и още едно специално прозвище – „човекът от Аполо“.
Нека започнем от самото начало. Петър Петров е роден в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Баща му е свещеник, който има намерение не просто да даде най-доброто на сина си, но и да го направи учен. Петър живее с двете си сестри, които също успяват да достигнат добри житейски висоти, едната се премества в САЩ и остава там, докато Петър първо завършва духовната семинария. Връзката му с Бог не може да се нарече слаба, но самият той има други планове. На 20-годишна възраст през 1939 г. се записва във Френския чуждестранен легион. Трябва да предупредим, че това е човек, чието битие е не просто достойно за филм, но и гаранция, че някога може да печели твърде много награди Оскар, не му трябва много. В най-ранна възраст успява да види и първата армейска загуба.
Отбранителната линия Мажино се пречупва под натиска на Нацистка Германия и Петър бързо е изпратен в лагер за военнопленници в Полша. Напуска го едва през 1941 г. и се завръща обратно в България, добрата новина е, че по това време Германия вече е успяла да наложи своето вето над страната, което е далеч по-добрият резултат от сгазването на възстановяващата се България. След като страната ни официално се смята за партньор без избор, немците освобождават всички български военнопленници, в това число и Петров. Тук е моментът, в който искаме да попитаме дали знаете какво се случва с всички българи, които се озовават в Германия, когато идват събитията от 9-и септември 1944 г.?
Те, заедно с много други евреи по желанието на така нареченото окончателно решение, автоматично са изпратени в лагери на смъртта. Не е лошо да знаем това, защото не говорим за български военнослужещи, а за най-обикновени хора, които в този момент пребивават на тази територия – учещи и работещи са обявени за врагове. Петър се завръща обратно и е разпределен в гвардейската рота на цар Борис III, като дори достига до ръководния пост, като човек с доста добър армейски опит. Очаквано, служи до 1944 г. и при пристигането на Червената армия, Петров бърза да избяга, колкото се може по-далече, защото знае, че ще бъде заловен, а освен това дълго време е обявен за враг и дори има смъртна присъда, поставена от Народния съд.
Същата стои много дълго време, преди да бъде премахната окончателно след 1989 г. За пореден път се налага да избяга в Германия. Семейството му е репресирано и в следващите 55 години Петър няма да види никога България. Отново бездомен, започва да се лута в една чужда и доскоро вражеска страна. Сега обаче има възможност да учи и след като не носи нито кръст, нито оръжие, науката остава единственото свободно и точно решение. Избира Мюнхен и се записва в университетът там, като избира специалност електроинженер и в последствие през 1947 г. ще успее да я завърши, но същевременно с тази дисциплина записва паралелно и още една – машинен инженер в корабостроенето. Следващата му важна дестинация е Южна Африка.
Не са ясни намеренията му, но може би просто се е опитвал да избяга по-далече от Европа, притеснявайки се, че най-вероятно ще бъде заловен и върнат обратно в страната. При завръщането си в Германия се запознава с Хелен Филипс и двамата остават неразделни в следващите 52 години и имат три деца. След скромната церемония, Петър решава да се насочи към САЩ. Там технологията е на особена почит, но за виза се чака твърде дълго. Подава документи за Канада и през 1951 г. се озовава в Торонто заедно със своята съпруга. Познанията му в технологията веднага намират работа и заетост по проекти във ВВС бази в най-различни дестинации, включително и Гренландия.
Българинът официално започва смело напред своята работа и много скоро е поканен в Индокитай, където започва да помага в проектирането на мостове и ел. централи. Автор е на 19-метров катамаран – вид плавателен съд и с него се отправя обратно към САЩ. Впрочем има и известна заетост на територията на Африка, за която е мечтал по-рано. Годините минават и се стига до легендарната 1957 г. СССР официално изстрелва първия изкуствен спътник, а това кара САЩ не просто да запретне ръкави и да помисли как да отвърне на удара. За кратък период се събират възможно най-големите специалисти, които са успели да избягат в САЩ. Не е тайна, че някъде в края на Втората Световна война, битката между великите сили вече не е за територия, а за умовете на Германия. САЩ не се ограничава само на своя територия, тя е готова да търси хора от цял свят, които имат познания в конкретната сфера, макар и точно в космическата едва сега да започва прохождането.
Докато се намира за пореден път в Индокитай, получава призовка да се върне обратно в САЩ и отново на своя собствен кораб потегля отново. Американците наистина го посрещат радушно и оценяват високо неговия ентусиазъм. И има защо, той работи върху метеорологични и комуникационни спътници, има заслуги в отдела на „Харис“ за полупроводници. Преминава всяко интервю с изключителна лекота и много скоро името му ще присъства като водещ специалист в областта на техниката в сферата на метеорологичното прогнозиране и комуникационните спътници, той създава точно две такива системи и демонстрира пълното си качество. Мнозина най-вероятно не знаят, но след като Виден Табаков е призован от Вернер фон Браун – немският изобретател на немските ракети V1 и V2, очаквано можем да забележим, че е решил да привлече колкото се може повече български специалисти в отдела си. Петров е извикан да участва в проекта за ракета Сатурн, която ще влезе в програмата „Аполо“.
Работи като инженер и качеството му определено е подчертано. Помага за създаването на така наречените ракетни носители и след като приключва работата си през 1968 г. вече нищо не може да го спре да създаде своята собствена фирма. Веднага има и готов проект – първият безжичен сърдечен монитор. Сега правим малка кратка пауза, за да помислите кой е успял да помогне в последствие на милиони хора и на редица болници. Апаратът, който пиука във всяка една сцена е бил идея на Петър Петров. Следващото изобретение е нещо, за което подозираме, че всяко дете е мечтало в най-ранна възраст. Електронният ръчен часовник, първият някога създаван, е дело на Петър Петров и носи името „Пулсар“.
Редно е да отбележим, че малко след закупуването на фирмата на Петър Петров, швейцарската компания заявява, че е оригинален изобретател, но нека не се бъркаме толкова лесно.
Цената му е доста сериозна и ако проследим времето от 1969 до 2015 г. определено Петров е създал класика – тогава часовникът му се продава за сумата от 2100 щатски долара. В последствие продължава да се налага, а днес е доста специален аксесоар. Следващото изобретение е уред за измерване на замърсяването на околната среда, то също има особен успех. В последствие фирмата му започва да трупа супата от 50 милиона щатски долара годишно. През 1989 г. я продава на шведски инвеститор. С получената сума от едната фирма, веднага отваря нова с името „Тайм Домейн Корпорейшън“. Същата разработва чипове за свръхшироколентови сигнали с крайно ниски мощности на спектрална плътност. Продължава да работи и за NASA и като цяло има много желание да предложи част от техниката на България, но за жалост времето го изпреварва. До края на живота си, той ще владее свободно седем езика, връзките му с влиятелни личности в САЩ не са никак малко, познат е дори на ЦРУ, защото не веднъж е бил призоваван, за да помага.
Петров модернизира лодката-катамаран „Джемини II“ и след това с нейната база помага на Лий Тейлър, за да може да постави световен рекорд за скорост във вода през 1967 г. Петър Петров умира на 27 февруари 2003 г. Българинът оставя след себе си много сериозни постижения, редица апарати, при това във всяка една сфера, в която е работил и най-важното, както Асен Йорданов разполага с нос в Антарктида, така и Петров има точка в ледената пустиня, като знак на почит и уважение, за всяко едно откритие, което е направил. Смята се, че е посетил България малко преди смъртта си.
Снимки: Pinterest/Katya Encheva