От Тракийското въстание до преселение в Русия – руската убийствена политика за българите по записки на Георги Раковски
Защо толкова често говорим за Априлското въстание и Руско-турската война? Защо никога не обръщаме внимание и на останалите военни действия? Нима за V века имаме само толкова опити или просто трябва да запомним победата и след това да останем завинаги благодарни на Руската империя – обърнете внимание, че говорим за империя, а не за СССР. Ето защо на вниманието ни попадна историята на добре познатото Тракийско въстание. Именно тук през 1829 г. Русия прави втори опит за нахлуване на Балканския полуостров.
През юни същата година ще открием, че руската армия превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. Българските четници се включват веднага в битката и сред тях ще открием Георги Мамарчев, чийто сили ще стигнат до Сливен. Руският генерал Дибич получава и четници от войвода Генчо Къргов.
През Стара Планина са събрани още около 120 души от селата. Крайният резултат на всичко е, че доброволческите отряди ще достигнат дори до Одрин. С наближаването на руските сили, българите в Странджанско-Сакараския край и Сливенско ще въстанат на поробителя. С нейна помощ руските сили успяват да преминат много по-лесно през Стара планина и да използват Айтоския и Върбишкия проход. Следва превземането на днешно Поморие, Айтон, Карнобат, Ямбол – за този военен скок ще открием, че са необходими 1-2 седмици. Решителната битка се води близо до Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г.
Докато руснаците настъпват, българите са успели да се въоражат и да използват изоставеният арсенал на турците. Всеки един град използва бойния арсенал на Османската империя и го обръща срещу тях. В Созопол също има четници, които се ръководят от Стойко Маврудов – неговата задача е да събере българите от Причерноморието. Войниците искат оръжие и помощи, а след това обещават, че ще пометат султана. През лятото на 1829 г. ще открием, че турските власти са били свалени в редица точки на Тракия – от Лозенградско и Созополско до Сливен, Тополовград и Странджа и Сакар.
По това време всички християни и мюсюлмани вече спират да плащат задълженията си към империята и дори започват да определят своя власт. Организира се българска стража и въстанически отряди се разполагат по границите. Войводи като Стоян, Гълъб, Петър и Бойчо ще обикалят Странджа и Сакар, унищожавайки турски отряди, на пътя им се изправят башибозуци и други, които трябвало да доставят оръжие. Решителната битка ще бъде солена за османските сили, които не очаквали да получат такъв отпор. За зла беда, старият арсенал от плануваното Сливенско въстание от 1821 г. не е използвано и сега може да получи бойното си кръщене.
Османците са ударени жестоко и с комбинирани сили на българи и руснаци, противникът е отхвърлен. През август 1829 г. български четници в Малкотърновско ще открият силите на Халил паша. Именно там Халил паша бил зачеркнат като евентуален командващ на Османската армия. Вече няма армия и не е сред живите. Стоян войвода прави същото, като неговите четници са посрещани като герои във всеки един момент, когато освободят село. Въстаниците успяват да превземат и Малък Самоков и на 8 август 1829 г. наследяват и оръжейната фабрика, която може да дава необходимия инструмент за цялостно освобождение.
Заводът за оръжие е като малка крепост и именно местните успяват да помогнат за извършването на символичния преврат и превземането му. На 20 август 1829 г. руски сили влизат в Одрин. Това е първото падане на града от руски сили. Поради бързо разгръщащата се военна сила, султанът бърза да мисли за мир. Същият се подписва на 14 септември 1829 г. Българите отново са оставени сами, този път няма никакви успехи. Капитан Мамарчев се оттегля и започва да събира хора за въстание в Котел, Сливенско, Габровско и Търновско.
Иска от българите там да се обявят за независима България, но именно руското командване не позволява. Мамарчев е арестуван и изпратен в плен. Бойчо войвода и братята му са изпратени в Сибир. Всички искания на българите да направят своя собствена държава са отхвърлени, както от османците, така и от скорошните им партньори – руснаците. Никой не може да каже какво точно обещава султанът.
Истината е, че българите можели да получат амнистия и право да напускат родните си места, но така или иначе след това мнозина са преследвани от закона. Надеждата за свобода ще трябва да почака. Все пак в рамките на няколко месеца се доказва, че Османската империя може да бъде сразена, а българските четници знаят точно как да направят революция. Според 13 точка от Одринския мирен договор, всеки един българин има право да продаде имотите си и да замине в Русия.
Одринският мир дава свобода на Гърция, потвърждава се автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но няма никакви компенсации за българите, те са оставени просто в ръцете на Османската империя. Русия ще си тръгне с 10 милиарда холандски дуката. Разбира се, днес можем да прочетем как Русия се е постарала да запази българите в територията на днешна България и близо до Константинопол и Одрин, защото ще бъдат значително по-добър съюзник, но нека обърнем внимание какво точно споделя Георги Сава Раковски, чийто материал озаглавен „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“.
Интересно е мнението и на Захарий Стоянов, който отново трудно може да бъде променен в историята. Неговите думи наистина са впечатляващи, а записките са написани непосредствено след Тракийското въстание.
„Всеки честен човек, който може да мисли и разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големият ни неприятел днес е официалната Русия. Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейния Гирс и Катков от 6-и септември насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване.
В Цариград ли, в Пирто ли, в Букурещ ли, се засмее и българкия Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонените на българските синове в един прекрасен ден да бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкрявават ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Сан Стефанска България.
А защо я то предлага? Защо такава глупа непоследователност? „Желае ни доброто; не ни е забравила“, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. „Вие сте идиоти“, казваме ние.
Руското правителство желае две неща. Първо, да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: „Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите.“ Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руския пловдивски консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченския манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение.
Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не и българите. Те желаят, щото това съединени да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърдо от ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещат на всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува се да излизат само из устата му думите: „Так приказано“, „Не разсуждать“, „Воля Его Императорского Величевства такая“, „Ви народ неоптиний“, „вие трябва да слушате и се покорявате“, „има за вас кой да се грижи“ и пр. и пр. А руский консул върви подире му и шепне на ухото: „Прибавате още на тия братушки, че аз като минувавам из пазара, трябва да ми стават на крака, думите ми да не правят на две, името да бъде свят във вестниците им, да се пише с големи букви.
По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно; по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбята на гологлавите братушки и казват: „Познахте ли се какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а вие, първишвци, само печелите парички и викате „урра“. А братушките цънфали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: „благодарим на Ваше Високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото Ваше Високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш.“
През 1860 г. Раковски наблюдава насилственото изселване на българи към в Украйна. То е активирано от руски дипломатически представителства и обхваща Видинско, Белоградчишко и Ломско. Въпреки опитите на Раковски срещу изселването и издаването на въпросния материал, чийто цитати ще откриете в следващите редове, действията продължават. Благодарение на редица други застъпници, този процес стихва, но не прекъсва. Руските агенти от Ломско са прогонвани от български села, докато в Ломско е обкръжено руското консулство, което си иска обратно паспортите, събрани на сила по-рано.
Малцина знаят, че Раковски е превърнат в национален герой на Индия – точно така, българин е герой на Индия. Причината е, че не спира да критикува англичаните за издевателствата в новата перла на короната. Почти 2 века по-късно ще открием, че през 1998 г. тогавашния ни президент Петър Стоянов открива българско училище в Делхи с името „Георги Раковски“. Всички 12 български училища в Индия носят името на Раковски.
„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труде с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да ни уникави нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който да му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво блогадарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето на Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обича са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигнали до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турия, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено си завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство, защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще ѝ веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.“
Любопитен факт е, че новата идеология на СССР забранява църквата, премахва я като вреден инструмент, който може да подкопава нейният авторитет. Интересна гледна точка на Раковски и още по-остра на Захарий Стоянов. Все още не можем да потвърдим посочената информация, но има твърдения, че именно руският посланик Лобанов-Ростовски е инициатор на заточението на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в Диарбекир за три години, защото именно те обявяват независимостта на Българската църква.
След това граф Игнатиев продължава да недоволства при присъединяването на македонски епархии към Българската през 1872 г. и отново Иларион Макариополски и приблежени ще бъдат заточени в Измир. Оставаме на вас да помислете защо, ако все още имате някакви съмнения относно написаните редове на Раковски.
„Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и ѝ откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски гради? Де остава и оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните ѝ сенки? Няма веке да видите, неще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да зарабите домородстават си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчидушевно, като ви говорят…“
Съдбата на този труд е веднага конфискувана и Първата Българска легия трябва да се разпусне веднага, като се разрешава преследване на българи. Раковски също трябва да се крие и да напусне днешна Сърбия, за да търси укритие другаде. Разбира се, историята обаче се забравя и това може да се пропусне между редовете, поради простата причина, че не е удобно.
Тогава идва следващият въпрос, кога България се освобождава? С онзи момент, когато султанът не може да заплаща милиарди за територия? Не знаем, не можем да знаем, историята пази отговора, колкото и да е променяна. Разбира се, ако не вярвате на нас, тогава вярвате ли на народните будители, вярвате ли на Раковски? Той също ли е платен коментатор или открихте нещо друго между редовете?
Снимки: Wikipedia
P.S.: Обърнете внимание, че руските войници, които минават през планините са водени от българи, но те не са изобразени на снимките.
