Непознатият Юстиниан II
Името Юстиниан в ромейската история е синоним на славни победи, териториални разширения, големи строежи и радикални правилни промени. Да, не е лесно да си император в Ромейската империя и да носиш името на Юстиниан. Но какво се случва когато си втори Юстиниан в този списък? Какво се случва, когато всички погледи са впити в теб, какво се очаква от млад, невъздържан владетел?
Това е Юстиниан II, по-познат в историографията като Ринотмет (Безносият). Ще разгледаме бурният му и невъздържан живот начело на Ромейската империя и какво постига той. Защо неговите дела, все още не получават заслужената оценка?
Юстиниан II е син на Константин IV, грешно наричан Погонат – Брадати. Това прозвище се отнася до неговият дядо (на Юстиниан) Констант II, който прилича на монетите като един античен дядо Коледа. А Константин IV може да бъде видян на мозайка в базиликата Сант Аполинаре ин Класе в Равена, който няма брада. Самият Юстиниан II е изобразен в периферията на мозайката, а неговото изобразяване представлява послание към поданиците, че той е бъдещият престолонаследник. Юстиниан става император през 685, само на шестнадесет години, като има два периода на управление – първият продължава до 695, а вторият трае от 705 до 711.
Младият владетел принадлежи към Ираклиевата династия, чийто родоначалник е самият Ираклий. Освен това неговото име натоварва носителя на голяма отговорност, защото всички знаят какво е постигнал Юстиниан Велики и са вперили поглед към императорската институция очаквайки ако не по-велики, то поне равни нему дела. Изглежда, че самият Юстиниан II има подобни мисли съдейки по делата в които се спуска. Той продължава политиката на баща си, но не по неговият разумен и балансиран начин, а по младежки необуздано.
Благодарение на водената от баща му политика, Юстиниан поема империята в период на относително спокойствие. Младият владетел има желание да се прочуе на бойното поле като знаменитият си предшественик. Но в началото на неговото управление (685), сякаш Източната Римска империя няма противници. Според Теофан Изповедник ромейският василевс решава да поведе поход срещу славянските племена в Тракия и Македония, което неминуемо води до схватки с български войски (688-689).
Успява да достигне и до Солун, където в околностите му живеят силни славянски племена, тормозещи отдавна градът на Свети Димитър, описано в „Чудесата на Свети Димитър“. Любопитна подробност е ,че за да стигне от Константинопол до Солун – ромейският василевс трябва да премине през вражеска територия населена със силни славянски части. Това илюстрира политическото състояние на империята на Балканите, която е мозайка от територии и основно контролира големите крайбрежни градове. Затова и Юстиниан води този поход за да възвърне и затвърди властта си на Балканите.
Въпреки описанията на Теофан, че Юстиниан иска да се прояви като смел пълководец причината е, че империята има нужда от свежо население в определени гранични територии. Затова след успешни походи, Юстиниан прави нещо до болка познато през XX век, а и по-рано – насилствено изселване от една територия в друга. Императорът победител изселва славините от Балканският полуостров в Мала Азия, по-конкретно тема (област) Опсикион. Империята има нужда от свежа кръв воини земеделци, познати като „стратиоти“ – гръбнака на ромейската армия след VII век.
Друга причина е конкретна религиозна общност да се премести или заселване на обезлюдена тема. Такъв е случая с монофизитите или павликяните през VIII (специално последните са преселени на Балканите, които се преследват ожесточено от ромейската власт. Но това изселване на население няма да бъде последното, защото управлението на Юстиниан II засилва тази тенденция по етнически премествания. През същата 688 година Ромейската империя подписва договор с Арабският халифат чрез, който разделят зоните си на влияние в Армения и Иверия.
След разгрома на арабите край Константинопол, начело с Константин IV, халифата, осъзнава, че за момента най-изгодната им позиция да подпишат мирен договор с християнският си съсед. Според друг договор с арабите, ромеите продължават с етнически премествания, но този път от граничните райони на Мала Азия, дошъл е ред на племето на мардаити. До този момент те играят ролята на „буфер“ между ромеи и араби.
Но с преместването им ситуацията се променя, а мардаитите са насочени към Армения и Балканският полуостров (Епир). Те са считат за отлични моряци и мореплаватели. Последното значимо преселване на население извършено по заповед на Юстиниан II е това от остров Кипър в посока Кизик. Остров Кипър е част от зоната на влияние и на Арабският халифат, което води до техният протест, защото намалява значително работоспособното население. Този протест е породен от факта, че арабите нямат сили да се изправят директно срещу Източната Римска империя.
Освен на бойното поле Юстиниан се изживява и като ревностен застъпник на ортодоксалното християнство. Затова той решава в началото на 90-те години на VII век (691-692) да организира църковен събор, който да обобщи, изясни християнските догми, както и религиозната обстановка в империята. Източните провинции на империята често са място, където се зараждат различни еретически учения като арианство, несторианство, монофизиство. Те обикновено не следват каноните установени от Вселенските събори, което автоматично ги превръща в противници на ортодоксалната или Никейска църква.
В същото време дългогодишната политика на Константинопол срещу еретиците води до обтягане на отношенията с другият християнски център на запад – Рим. По тази причина, Юстиниан желае събора, който организира и получава името Трулски (по името на тронна зала) да бъдат узаконени редица догми. Много от тези догми въобще не се приемат от папата в Рим, който в този период все още се съобразява с властта в Рим.
Избирането на папите дори се случва след императорско одобрение. Засилването на Папската държава за сметка на Равенският екзархат в Италийският полуостров също е причина за набиращата сила папска държава. Това време не е далеч, но все още има време, когато франките окончателно ще подадат ръка на Рим. Равена е силен християнски център, който прокарва ортодоксалното християнство и императорските закони, но столицата на екзархата понякога влиза застава на страната на Рим.
По време на Трулския събор се вземат редица решения, които засягат и все още съществуващото езичество на територията на империята. Изглежда, че дори строгите реформи на император Юстиниан Велики от VI век, не могат да се справяш с ширещото се езичество и езическите обичаи. Обичайно градовете и градските центрове са местата, където ръководи местният епископ и там съответно има християнство. Селските райони са местата с езически традиции, а по време на събора подробно се описват такива обичаи.
Папа Сергий категорично отхвърля приетите канони, а реакцията на Юстиниан е показателна за неговият необуздан характер, който лесно преминава в тирания. Ромейският василевс изпраща флот с войници, които трябва да арестуват Сергий и да до отведат в Константинопол. Избухва бунт в Рим, подкрепен от Равена. Юстиниан няма избор и се отказва от плана да се разправи жестоко със Светият отец. Въпреки това, разломът в отношенията между изтока и запада е налице. Трулският събор се оказва катализатора на антагонизма, който през IX век прераства в открита религиозна вражда.
Освен, че си навлича гнева на Папската държава, Юстиниан успява да разгневи и Арабският халифат – за да покаже съпричастност към Трулският събор и неговите канони, василевска решава да отсече нова монета емисия, изобразяваща Христос. Това събитие се случва за първи път и изненадва неприятно арабите, защото те до този момент секат монети имитиращи ромейските солиди. Но с появата на Христос по тях, те са принудени да спрат тяхното използване и да отсекат чисто нови монети, които нямат нищо общо с ромейските. Тази монетна война е последната частица, която отдалечава мюсюлманите от Ромейската империя окончателно.
Ромейският василевс Юстиниан II е много последователен при наказването на своите врагове, но освен това го прави жестоко без да има милост. Но тази жестокост в комбинация с неочакваните военни неуспехи създават предпоставки за сътресения в империята – непосредствено след събора (692) ромейската войска нарушавайки мирният договор с арабите. Но в разразилото се сражение войските на халифата разбиват ромейските войски.
От тази загуба се възползват враговете на василевса в столицата, които не са малко. Заради грубата си, импулсивна и жестока политика успява да създаде коалиция срещу него. Императора подкрепя партията на „зелените“, преследвайки сините. Сините се вдигат на бунт, който обхваща столицата и успяват да свалят Юстиниан II (695 година). Свалянето му от власт води до жестокото наказание по отрязване на носа, след, което е заточен в Херсон на Кримският полуостров (по това време част от империята).
По време на Юстиниановото изгнание външнополитическата обстановка в империята се влошава, защото арабите отнемат още и още територии на ромеите. Юстиниан успява да бяга от Херсон при хазарите, защото научава, че се готви опит да бъде физически ликвидиран. Причината за заплахата да бъде убит е желанието му да си върне трона. Дори след това позорно бягство при хазарите той не спира да крои планове да се върне триумфално в столицата Константинопол.
Въпреки брака с дъщерята на хазарският хаган, Юстиниан не се чувства сигурен за своята сигурност и бяга при българите. От 704 датират преговорите между Юстиниан и българският Тервел. На следващата 705 година Юстиниан успява да си върне трона, благодарение на българският владетел Тервел, който като отплата получава титлата „кесар“ и областта Загоре. Тези епизоди са добре известни в българските гимназии, но за съжаление и единствените познати около управлението на Юстиниан II.
Юстиниан успява да се върне през 705 година на ромейският трон за втори и последен път продължавайки до 711 година. Вторият период от управлението му е коренно различен от предходният, но за съжаление той е под наслов – да отмъстя на всичките си истински и въображаеми врагове, по-най-бруталният начин, където и да са те.
Затова василевса изоставя истински важните проблеми, пред, които се изправена Ромейската империя за сметка на отмъщението. Първо екзекутира Тиберий и Леонтий заради, които е заточен, патриарх Калиник е ослепен и заточен в Италия. През 708 година, Юстиниан решава, че няма нужда повече от българите и организира поход към Анхиало, който се проваля. На следващата 709 година, арабите отново побеждават ромеите, този път при Тиана (Мала Азия).
Гневът на Юстиниан достига до Равена и нейните жители. Ромейската флота достига до старата столица на Западната Римска империя и разграбват града около 711 година, известен като Равенски бунт. Архиепископът на града Феликс се счита като един от противниците на василевса. Отведен е в Константинопол, където е ослепен. Въпреки кървавото отмъщение, Юстиниан не забравя Христовата вяра и Трулският събор на който вдъхва живот. За да се изясни веднъж завинаги папската позиция, Юстиниан извиква в Константинопол папа Константин.
Нямайки избор, а знаейки каква е съдбата на някои негово предшественици като папа Мартин. Новият папа Константин се отправя на дълго пътешествие до Новият Рим, където получава своеобразен „адвентус“ – церемония по посрещане. Яздейки коне със позлатени седла, папската делегация е посрещната по пътя за столицата от сина на Юстиниан , Тиберий. Все пак папа Константин и Юстиниан II се срещат в Никомидия, като така се стига до т.нар. „Никомидийски комромис“.
На следващата 711 година, Юстиниан решава да накаже и Херсон, който не му помага по време на Юстиниановото изгнание. Флота се разбунтува, заради непрестанните жестокости на императора, издигайки нов император Филипик Вардан. Виждайки своята безнадеждност Юстиниан II Ринотмет бяга заедно със сина си Тиберий. Те са заловени от противниците му и убит безмилостно. С тяхната смърт се слага край на Ираклиевата династия.
Император Юстиниан е един от последните ромейски императори, който е носител на отминаващият късноантичен дух. Той се опитва да запази един бавно променящ се строй, империята постепенно се свива под напора на араби. Реконкистата на славният Юстиниан I е почти изгубена при Ринотмет, който успява да настрои всички срещу себе си. Въпреки краха на делото му, той успява да централизира още повече имперската власт в Константинопол.
