Най-жестокият зъболекар на Втората Световна война
Втората Световна война може да се похвали с много и най-различни герои. Едва ли има човек, който не може да назове поне един, но ако това не е достатъчно, можем да открием сериозно количество армейци, които по един или друг начин са запазили името си в историята. Колкото и странно да е, американската армия може да се похвали с даването на много медали, но сред наградените присъстват и трима зъболекаря. Ако някога сте се чудили защо точно този медицински персонал заслужава особена почит, освен страхопочитание, предлагаме да се запознаете с Бенджамин Салoмон.
Той се ражда в Милуоки на 1 септември 1914 г. и влиза в редиците на бой скаутите, където получава най-високия възможен ранг – орел скаут. Завършва гимнация, а след това следва медицина. През 1937 г. завършва образованието си като стоматолог. През 1940 г. получава призовка за армията и е назначен с чин редник, но по време на обучението се проявява като истински майстор с огнестрелно оръжие. До 1944 г. Бенджамин е вече капитан. През юни 1944 г. влиза в първата си битка на брега на Сайпан със 105 дивизия.
Понеже никой нямал време да усети зъбобола, Бенджамин решил да се запише във втори батальон като доброволец и да замести раненения там хирург. Колкото повече напредвал батальона, толкова повече работа имало за зъболекаря. Превързването на рани се превърнало в истинско предизвикателство. Американската флота е използвала около 165 000 снаряда, с които да отслаби врага през изминалия месец. Обстрелът е жесток и идеята на адмирал Олдендорф е да отслаби колкото се може повече защитата на японците.
Когато обаче пехотинците се озовават на брега, откриват много добре оформена защита, която не им позволява да се разгърнат. Тежките загуби от артилерията принуждават противника да напада само през нощта и следователно често битката завършва със загуби и за двете страни. Към 18 юни летището на острова е изоставено. Благодарение на пещерите и изкопаните тунели, японците можели лесно да изчезват и да оставят своя противник да ги издирва, докато вечер излизат и започват да се разправят с гостите си.
Японската армия има желанието да се сражава до последния човек и на 6 юли става ясно, че няма да има отстъпление. Капитаните подготвят останалите бойци за последно банзай нападение. Японското командване въоръжава дори цивилните със самоделни бамбукови копия, настоявайки дълга към империята да бъде заслужен. На 7 юли повече от 4000 човека се подготвят за финалната атака. Зад тях пристигат и всички, които са били ранени, но дори и с превръзките, също са подготвени за сражението. 1-и и 2-и батальо на 105 пехотна дивизия са напълно унищожени и около 650 американеца са извадени от строя.
Макар и да губят битката, батальоните не се предават. 15-часовата атака успява да отнеме живота на 2000 американеца, японците губят около 4300 души. И най-важното в този момент е, че 105-та дивизия дава най-доброто от себе си. По време на атаката, Самюел се намира значително по-далече от окопите си и след като японците започват да нападат, той взима първата M1 Garand пушка и започва да стреля по врага. Там успява да свали няколко противника, но е принуден да отстъпва.
MOH USA WW II,7/7/1944,Capt Benjamin L.Salomon,Saipan,surgeon killed 7 protecting wounded;body found by 98 dead Japs pic.twitter.com/YmPBXV1Piu
— Carl Ramsey (@Carl_Ramsey06) July 7, 2016
Нареждането на японското командване е всеки един войник да убие поне 10 американеца и едва тогава има право да умре. Докато Саломон лекува един от пострадалите, японец излиза от близките храсти и с щика си започва да поваля ранените бойци. Именно там пада първата японска жертва. Атаката продължава и още двама войника се насочват към зъболекаря. Следват нови два изстрела, поваляне на противник с нож, щик и каска. Ситуацията излизала извън контрол и Саломон нарежда на всички да напуснат болничната палатка, като той самият остава, за да прикрива медицинския персонал.
Всички се оттеглят и в следващите 15 часа няма връзка с последният човек, останал на позицията си. Когато позицията е завзета отново, пристигащите американски пехотинци откриват тялото на Бен. Той бил пометен от противника, но продължавал да стиска вярната лека картечница. По тялото му са преброени около 76 прободни и огнестрелни рани. Около него имало редица повалени японци, а кърватата диря по земята показвала, че хирургът-зъболекар е сменял позицията си многократно.
Дори и след като е смъртоносно ранен, той продължавал да прилага всичко научено в школата. Когато започнали да броят убитите от Бен, числото е почти 98 човека. Според лекарите, които правят проверката, 24 от раните са били получени, преживе, а останалите най-вероятно са нанесени от ярост и след повалянето на американеца. Бен Саломон е предложен за медал за храброст посмъртно, но майор генерал Джорд Грайнър връща кандидатурата, поради простата причина, че медицинският персонал на фронта няма право да използва огнестрелно оръжие и действията му влизат в пряк конфликт с Женевската конвенция.
Макар и да има клауза, която позволява на войника, бил той и лекар, да използва своето лично оръжие, за да се защитава, Бен бил открит с картечница, която по законите на войната се смятала за отрядно оръжие, изискващо поне няколко души за обслужване. Този случай се разглежда доста дълго и едва през 2002 г. Джордж Буш почита паметта на човека, който е помогнал за евакуирането и спасяването на редица ранени, заплащайки с живота си.
Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1079461
