Списание BBC World Histories накара редица историци да номинират „най-великия лидер в историята“ според тях. Търси се човек, който упражнява власт и има положително въздействие върху човечеството – и, разбира се, да има изследвания за техните постижения и наследство.
За имената в списъкът гласуват повече от 5000 читатели, а победителят е един махараджа, за чийто живот, успехи и неуспехи ще ви разкажем в Част 4. С повече от 38% от гласовете, Махараджа Ранджит Сингх, номиниран от историка Матю Локууд, изкарва първото място заради своето модернизиращо и обединяващо управление, което „бележи златна ера за Пенджаб и северозападна Индия“.
Кои бяха останалите номинирани? Повече за тях по-долу:
Аменхотеп III
Фараон на Египет c1390–1352 пр. н. е.
Най-великият фараон в Египет, когато Египет управлява древния свят
През дългото си управление Аменхотеп III ръководи златен век по време на 18 династия, когато Египет е най-мощната нация на Земята. И въпреки че днес внукът му Тутанкамон е много по-широко известен, именно Аменхотеп III е най-ярък модел за подражание от следващите монарси.
Вдъхновен от по-ранната ера на пирамидите, когато слънчевото поклонение доминира в религиозния живот, Аменхотеп се обявява за жив бог на слънцето, за да надмине и надхвърли политическите амбиции на египетското духовенство. „Кралят Слънце“ допълнително увеличава силата си чрез контрол върху златните мини в Нубия (съвременен Судан), тогава част от обширната империя на Египет, която се простира чак на север до Сирия и с влиянието си се усеща чак до Микена в Гърция.
Исабела I Кастилска
Кралица на Кастилия, 1474 – 1504
Нейното влияние прекроява западния свят
Когато Исабела заема трона на Кастилия през 1474 г., тя го прави до голяма степен със собствените си усилия срещу съперничеща й фракция. Дори бракът й с Фердинанд II Арагонски, който осигурява военната мощ за нейното начинание, е уреден от нея сам. Заедно те завършват Реконкистата от маврите на Иберийския полуостров, полагат основите на Испанската и, разбира се, Хабсбургската империя и прекрояват западния свят.
Кариерата на Исабела илюстрира тъмната страна на властта, както и светлата. Тя се помни с изгонването на евреите от реорганизираната Испания и с въвеждането на инквизицията. Дори нейното спонсорство на експедицията на Христофор Колумб през 1492 г. до Новия свят има (противно на собствените й желания) ужасни последици за коренното население на този регион.
Но влиянието й променя модела на земното кълбо – нещо, с което малко жени от миналите векове биха могли да се похвалят.
Ода Нобунага (и на главната снимка)
Японски феодал, 16 век
Успява да обедини Япония
Ода Нобунага е роден през 1534 г. в държава, воюваща сама със себе си. Веднъж управлявана от императори, а по-късно от шогуни, Япония в този момент е разделена на феодални градини, чиито самураи водят безкрайни битки помежду си. Наследявайки феодалство в централна Япония, Ода прекарва 30 години, опитвайки се да оправи ситуацията. Той не е алтруист, пацифист или дипломат. Има само един начин за обединяване на Япония, помисли си той и прави от тази мисъл свой девиз: „Управлявай царството със сила.“
В битка след битка Ода се оказва първокласен тактик. Той побеждава много по-големи сили от собствените си, използвайки изненадващи атаки. На сушата кара инженерите си да разширят пътищата и да построят понтонни мостове пред себе си, за да се приспособи бързото движение на огромен брой войници. На море е първият в Япония – може би и в света – който изпраща облечени с желязо кораби срещу враговете си.
Ода променя завинаги звука на битката в Япония, ставайки първият лидер, който систематично използва огнестрелните оръжия, донесени в страната от португалски търговци през 40-те години на 16 век. Докато гордият самурай се бие на кон, използвайки мечове и лъкове, които отнемат дълги години за овладяване, Ода обучава селски пехотинци да стрелят с мускети – зареждане, прицелване, стрелба: просто, но толкова по-ефективно.
По този начин Ода се освободи от светски и религиозни врагове, като последните бяха будистки секти, които се радваха на собствени армии, селски партизани и извисяващи се крепости. Ода използва огън, глад и масови екзекуции срещу монаси и миряни – за впечатляващ стратегически и психологически ефект, но и за задоволяване на по-лична похот. На един новогодишен банкет, който той организира, гвоздеите от украсата са черепите на двама вражески военачалници, орнаментирани със сребро и злато, които гостите използват като чаши за саке, предавайки ги наоколо, докато пеят празнични песни.