Музикални хроники: Двигателят на Depeche Mode се спаси от алкохолизма и от „умопомрачителната скука“
Над 40 години след основаването си, Depeche Mode си остава една от най-уникалните и специфични групи, появявали се някога.
Няма как да сбъркате тяхното мрачно и богато на нюанси електронно звучене, породило един куп емблематични песни от 80-те години до днес. За радост на феновете им, които са многобройни и в България, Depeche Mode продължават да бъдат изключително активни, макар че загубиха един от членовете си Анди Флетчър преди две години.
Другите двама, Дейв Геън и Мартин Гор, държат групата жива и миналата година издадоха албума Memento Mori – поредния шедьовър в дискографията им. През годините очаквано Геън ангажира най-много внимание като фронтмен и като най-разпознаваем член на Depeche Mode.
Дългата му история на злоупотреба с вредни субстанции, опитът му за самоубийство и клиничната му смърт в средата на 90-те привличат повечето интерес на медиите. Но музиката на Depeche Mode е многопластова, задълбочена и нееднозначна – такива са и персонажите в групата. Откакто Винсънт Кларк ги напуска още в началото на 80-те (след успеха на първия албум Speak and Spell), ролята на водещ композитор се поема от Мартин Гор. Сдържан и тих, но пълен с идеи и енергия, Гор изработва марковото звучене, с което днес неизменно свързваме името Depeche Mode.
Англичанинът е роден през 1961 г. и помни първото си трансформиращо музикално изживяване – когато е на 10 и открива няколко плочи на майка си с класически рок на тях. Мартин описва някаква мистериозна притегателна сила на музиката, която не може да разбере, но която го кара да свири и да композира. Не е случайно, че целият каталог на Depeche Mode звучи като неразгадаема енигма.
Детството на Гор протича в няколко малки града около Лондон, които той изобщо не харесва. Няма много какво да прави, освен да ходи на училище и да бяга в своя вътрешен свят чрез музиката. Всъщност училището му се нрави, особено ученето на езици. Но животът в малко населено място до един момент е пречка за него и той посещава първия си концерт едва на 17 години. Иначе е странно момче, което предимно си стои вкъщи и чете книги с приказки, докато майка му и баща му работят в автомобилна фабрика. Когато завършва гимназия, Гор работи в банка в продължение на година и половина и описва работата като „умопомрачителна скука“.
През 1979 г. се присъединява към Анди Флетчър и Винс Кларк, с които сформира група, първоначално наречена Composition of Sound. От самото начало те залагат на кийборди и синтезатори като основа на техния звук, а година по-късно към тях се присъединява Дейв Геън и четиримата променят името си на Depeche Mode.
И макар че Дейв остава вокалистът в почти всички песни на групата, той е написал само няколко от тях през изминалите над 40 години, докато Гор е автор на почти цялата музика, включително най-големите хитове като Enjoy the Silence и Personal Jesus.
Присъединилият се малко по-късно към състава Алън Уайлдър е човекът за фини корекции и допълване на музикалния пъзел, като поема доста от аранжиментната работа в годините до средата на 90-те, през които е част от Depeche Mode. Това разпределяне на дейностите заработва безотказно и превръща бандата в голямо име, а константното качество на издавания материал успява да преведе Геън и останалите през споменатата тежка фаза на наркозависимост и опасно заиграване с крайностите.
В един момент феновете започват да хвърлят пакети с наркотици към сцената на концерти на Depeche Mode и групата твърде много се асоциира с вредните зависимости. В същото време, албуми като Music for the Masses (1987), Violator (1990) и Songs of Faith and Devotion (1993) ги превръщат в една от най-култовите групи в този толкова легендарен за музиката период.
В изпълнените със слава десетилетия, на Мартин Гор не му липсват и тежки моменти. По време на турнето през 1993 г. той страда от гърчове, предизвикани от стрес, признавал е и че е достигал до алкохолна зависимост. Важното е, че успява да се измъкне от капаните, оказали се фатални за твърде много музикални звезди от епохата, и достига до щастието и извън музиката. Той има пет деца от две различни жени и днес живее в Калифорния, след като отдавна се е установил в Щатите. Не крие загрижеността си относно опасността от екологична криза, а темата е сериозно засегната и в албума Spirit от 2017-а. Той е активен и в други каузи, като не е крил недоволството си спрямо Брекзит в родината си и управлението на Доналд Тръмп в САЩ.
Мартин Гор намира за объркващо, че някои крайнодесни екстремисти, като расиста и неонацист Ричард Спенсър, са се обявявали за фенове на Depeche Mode. “Не сме съгласни с нищо, подкрепяно от крайнодесните движения”, подчертава Гор и допълва, че текстовете на групата противостоят на всякакви идеи на радикалното дясно.
След толкова много години в музиката, Гор далеч не се е изчерпал и даже не се ограничава само до Depeche Mode, а развива и други проекти. Преди години се обедини отново с бившия член на Depeche и пионер в електронната музика Винс Кларк за няколко общи издания под името VCMG. Техният албум The Third Chimpanzee представлява странен звуков пейзаж, съставен от експериментални китари и шумове – и всъщност е точно каквото можем да очакваме от музикалния мозък на Depeche Mode, когато се разгърне без никакви задръжки и никакъв опит за съобразяване с мейнстрийма.
Най-хубавото е, че след всички тези години Гор продължава да бъде музикален откривател. Той признава, че харесва всякакъв вид музика и му се струва странно, че „изпълнителите искат да звучат като всичко останало, което излиза в момента“.
За щастие, при Мартин Гор е точно обратното и както страничните му проекти, така и Depeche Mode не звучат като нищо друго в огромната вселена на музиката. А това е постижение, за което той е заслужил легендарния си статут.
