Мумифицираният монах с яките очила
На живописния тайландски остров Ко Сумаи, в храма Уат Кунарам, седи мумифицираното тяло на един от най-известните монаси в света – Луанг Фо Даенг. Забележително добре запазено, тялото на Луанг е изложено на показ някъде от 70-те години на миналия век в храма и е там и до днес. То е почти непроменено от деня, когато е починал, с изключение на чифт слънчеви очила Ray-Ban, които са добавени по-късно. И така, как тялото му остава толкова добре запазено и защо въобще носи очила?
Роден някъде през 1894 г. в Ко Сумай, Луанг Фо Даенг става монах в 20-те си години. Той обаче остава монах само за няколко месеца и решава да живее нормален живот. Тези два месеца като монах все пак оказват дълбоко влияние върху живота му и ръководи действията му през следващите десетилетия. Например, по време на Втората световна война, Луанг, който междувременно става финансово доста успешен бизнесмен, дарява големи суми пари, както и дрехи, и лекарства на нуждаещите се.
Някъде по това време, през 1944 г. на 50-годишна възраст, с подкрепата на жена си и шестте си вече пораснали деца, той решава отново да стане монах. След като е ръкоположен отново, Луанг се захваща с изучаването на будистки текстове и практикува различни техники за медитация.
Той става толкова добър медитатор, че може да медитира в продължение на над 15 дни наведнъж като през този период той нито се движи, нито консумира храна или напитки. Затова той и често е предупреждаван от лекарите, че тежко вреди на тялото си. Както можете да си представите, по време на тези сесии той губи голяма част от телесната си маса. В резултат на това Луанг Фо Даенг става знаменитост сред жителите на Ко Сумай и мнозина пътуваха до храма, за да го видят и да се учат от него. В допълнение към впечатляващите си медитативни способности, Фо е известен с опростения си начин на живот като в нормален ден яде само едно и също просто ядене и винаги от една и съща купа.
.jpg)
Мумията на Рамзес II
Според монасите във Ват Кхунарам, където Луанг Фо Даенг служи като игумен, малко след 79-ия му рожден ден през 1973 г., Луанг предвидил собствената си смърт и казва, че ще се мумифицира, което е напълно възможно, но и доста мъчително и отнема изключително много време. Подготвяйки се, той иска от учениците му да му построят „изправен ковчег“ от стъкло, в който тялото му да бъде изложено на показ, ако успее да се мумифицира. Крайната му цел е останките му да послужат като вечен завет на будистката вяра в преходността на човешкото съществуване. За съжаление, как точно се е подготвил да се мумифицира, не е ясно.
След като подготовката му приключва, през 1973 г., Фо Даен сяда да медитира за последен път в живота си (поне в земния му живот). Когато неговите последователи откриха, че той е починал, докато медитира, те набързо правят изправения ковчег, който той искаше, и поставиха тялото му вътре, където да изчакат и да видят дали ще се превърне в мумия или. Ако се разложи, той оставя инструкции останките му да бъдат кремирани. Ако не се, както споменахме, той поиска те да го изложат на показ.
В съответствие с предсмъртните му желания, когато тялото му не се разлага, беше изложено на показ в Уат Кхунарам. Близо три десетилетия по-късно, през 2002 г., останките му все още са на външен вид в забележително добра форма, което подтиква изследователи от Научния институт по биоантропология да го подложат на малко изследвания. В процеса, наред с други неща, те му правят и рентгенографски анализи. Резултатите? Удивително е, че органите му, включително и мозъкът, също все още са забележително добре запазени, малко или много са се свили от дехидратация, но иначе все още са си там непокътнати. Но една от малкото части на тялото на Луанг Фо Даенг, които успяват да изгният, бяха очите му, които потъват в черепа му малко след като умира. Това става проблем за монасите, които искат да покажат трупа на Луанг Фо Даенг според последните му желания, защото децата, които посещават храма, са съвсем разбираемо ужасени от безочното му лице повече, отколкото от самото му мумифициране.
Вижте тази публикация в Instagram.
След като обмислят въпроса известно време, монасите от храма взимат доста иновативно решение просто да покрият очните му гнезда с чифт очила, което не само ще ги закрие, но и ще го направи да изглежда доста стилен. Оттогава Луанг Фо Даенг носи слънчеви очила. И в резултат на неговото изумително добре запазено тяло, така и на модния му фасон, предишното му тяло се превръща в най-известната атракция на храма.
Между другото, още едно интересно нещо, което проучването на изследователския институт по биоантропология откри при изследването на тялото, е, че в някакъв момент гущер (или гущери) успява да снесе яйца в очните му гнезда и черепа, както и в устата и гърлото му…
Монасите от Уат Кхунарам не възразяват посетителите да снимат и дори да правят видеоклипове на тялото на Луанг Фо Даенг (стига да го правят по уважителен начин), а храмът е безплатен за посещения, което означава, че изображения на тази модна мумия има доста за тези, които не могат да стигнат до храма.
…
Говорейки за луди неща, които монасите могат да направят, някои тибетски монаси могат да контролират температурата на кожата си чрез медитация. Доказва се, че могат да повишат температурата на кожата си, измерена от пръстите на краката и на ръцете им, с до 8 градуса по Целзий.
Учени от Харвардския университет, водени от Хърбърт Бенсън, за първи път успяха да изучат тези монаси благодарение на Далай Лама, който посещава Харвард през 1979 г. и се съгласява да им помогне, да ги свърже и да убедят монасите да им позволят да ги изучават. Съответно през 80-те години Университетът прави поредица от посещения на отдалечените манастири на тези монаси в Хималаите. Там не само откриват, че монасите могат да променят температурата си, но също така и откриват група в Сиким, Индия, която може да намали метаболизма им с до 64% (за сравнение – когато спим метаболизмът ни пада само с 10-15%).
