Мосад подслушва военни телефони цели 15 години – армията знаеше всяко вражеско движение
Мосад е известен като една от най-активните и съвършени разузнавателни агенции, които не обичат тайни, особено ако същите са насочени към тях и не носят никакви топли чувства. На 5 юни 1967 г. бъдещият президент на Египет – Хосни Мубарак ще изпълнява своята поредна мисия на ВВС. Качен е на борда на бомбардировач, когато ще говори директно с Кайро, за да посочи летяща формация от Ту-16 бомбардировачи, насочени към летище Асван. 45 минути по-късно Израел ще е нанесъл поражения на летището и ще е унищожил всичките 6 тежки бомбардировача на пистата.
Това ще нажежи допълнително напрежението и ще се достигне до популярната Арабско-Израелска война, в която командирите ще вложат всички налични средства на разузнаване, командоси и армия, за да спечелят. Резултатът на останалите съседни държави също няма да откажат своя реванш от 40-те години на миналия век и също ще се включат в едно сериозно бойно настъпление. За пореден път Египет, Сирия, Ирак и Йордания ще ангажират своите армии за военни действия.
Една много важна подробност е, че Израел много добре знае какви са намеренията на всички и действа преди да се стигне до някаква по-сериозна и дори страховита война. Единственият въпрос е: как? Как Израел знае всичко, преди да бъде известно? Оказва се, че отговорът е много по-лесен, отколкото подозираме. Израел използва Мосад, а те са успели да стигнат до всички телефонни линии на военните. През 60-те години точно тази организация знае всички тайни и може да каже с точност какъв е следващият ход на вражеските армии.
Волфганг Лотц е немски евреин, който успява да премине някои от най-големите кръгове на египетската отбрана. Представя се за бизнесмен и бивш офицер на Вермахта, назначен за служба в Северна Африка по време на Втората Световна война. Лоц дори представя лист от немски учени, които работят за Египет и разработват една по-сериозна ракетна система, която ще позволи на страната да разполага с балистично оръжие – логично е, че целта винаги ще бъде Израел.
Преди да се стигне до тестването на тези ракети, Волфганг ще изпрати на всеки един от тях по едно писмо-бомба и скоро няма да има кой точно да работи по този проект. Той ще бъде арестуван през 1965 г. и ще влезе в затвора завинаги. След това ще открием, че същото се случва и с Ели Коен – той е представен по впечатляващо добър начин от Саша Барън Коен в сериала „Шпионът“. Коен успява да премине всички граници и да стане дори военен министър на Сирия. Той ще издава информация до своето залавяне през 1965 г. и след това ще бъде обесен. Сирия никога не връща тялото, макар и Турция да се опитва да бъде парламентьор в тази мисия.
Не на последно място ще поставим и ВВС на Израел, което прави редица разузнавателни полети над Йордания, Египет и Сирия през 60-те години. Пилотите няма как да предоставят детайлна информация на всичко от въздуха, но Мосад помага и след като започва мащабно подслушване на телеграфи и телефонни линии, скоро няма нито една арабска база и командване, което да не изпява своите тайни. В началото на 1964 г. Сирия ще успее да залови 5 израелски командоса, които отиват зад граница, за да се опитат да стигнат до базата Голани. Тяхната мисия е да успеят да сменят батериите на подслушвателните устройства.
Те ще бъдат заловени и убити, като години по-късно Израел ще посочи причината за тяхната смърт. Едва тогава става ясно, че Израел има много повече информация, отколкото всички си мислят. Нещо повече, когато избухва войната за Суецкия канал през 1956 г. информацията продължава да тече по телефонните кабели на вражеските армии. За да си осигурят достъп и да могат да поставят устройствата, Мосад изисква от ВВС на Израел да удари няколко телефонни линии, свързани с армията, по-късно шпиони ще могат да се включат в реконструирането и да подсигурят линията на информация.
През 60-те години Израел ще събира достатъчно информация и ще поставя най-различни бръмбъри на различни ключови точки. Една от най-големите операции, извършвани от Мосад ще бъдат обвързани с операция Качал. Тя започва на 1 декември 1965 г. Три хеликоптера, водени от майор Елизер Коен ще влязат дълбоко в Синай. Командосите ще трябва да поставят подслушватели дълбоко във вражеска територия и по-късно да позволят на Мосад да започне своята работа. Как можем да броим тази операция за успех?
Отговорът се крие във факта, че през юни 1967 г. армията знае всяко едно движение и може да посрещне противника в рамките на 30 минути, както и да знае тяхната пълна стратегия. Всяка една операция на Израел е подплатена с достатъчно информация от Мосад, следователно няма никакви изненади. Вторият епизод на поредната война ще доведе до тотална победа за Израел и още един звучен шамар над всички останали.
