Монахът, който се самоуби, за да стигне до просветлението

Религията може да опиянява и изпадането в маниакални състояния често се прерязва с някои специални сказания, които напомнят, че прекалените светци накрая губят своето влияние. Един случай в Тайланд ни показва, че будизмът също може да изпадне в крайности, макар и точно това философско движение по-рядко да решава и да настоява за някакви догматични норми. Говорим обаче за Тайланд, защото именно там монах демонстрира много иновативно решение и нов метод да се извиси колкото се може по-високо, чудите се как? Въпросният просто преценил, че може да отреже главата, като за целта дори създава специална гилотина.

Историята на Тамакорн Вангпреча е повече от интересна, но една много важна подробност ще ни впечатли още повече, след като забележим, че на 68-я си рожден ден е решил да сглоби самоделна гилотина, с чиято помощ да направи следващата стъпка към извисяването, но освен това да последва примера на бог Индра, който между другото е описван именно с човешко тяло и глава, която се държи в ръка. Според племенника на Тамакорн, това бил начин да се омилостиви Буда, след като открива тялото на чичо си в храма Ват Фу Хин в Североизточен Тайланд. Монахът оставя дори писмо, в което обяснява причините за извършването на делото. В религията, самоубийството продължава да се смята за смъртен грях, но при будистите, ако душата се дава като дар, то в следващият живот, тялото ще подхожда по-сериозно на неговото духовно израстване.

Будистите винаги са вярвали, че прераждането е гарантирано, впрочем точно като траките, като винаги продължавали развитието си от нагоре. Вангпреча познавал религията и сказанията, служи в храма още от 11-годишна възраст и съвсем скоро разкрил плановете си на други свои събратя. Макар и някои да останали смутени от думите му, не очаквали, че гилотината вече била разработена и решили да не обръщат толкова внимание, а и нека не забравяме, че когато един човек направил такава жертва в единия живот, получавал повече късмет в следващия, поне това също е част от будизма.

Ако си спомняте великата снимка на самозапалилия се будист през 1963 г., страданието там идва с протестите срещу Виетнамската война и забраняването на движението. Самоубийството се извършва, след като някои власти във Виетнам заявяват, че липсват мъченици, за да може да се практикува като религия и поклонниците намерили най-точното възможно решение. Това обаче е политическата форма на протест, докато при Вангпреча е по-религиозно решение, което се фокусира върху прераждането. Будистите често предпочитат да дават обети, да се молят по-дълго или да пазят мълчание. Добрите дела също така се смятали и за добра карма, която отново щяла да се изплати в следващия живот.

След като монахът се самоубива, по традиция никой не плаче за мъртвия, все пак се говори, че той не е умрял, просто се е преродил в следващия си живот и няма нужда от тъга. На погребението пристигат около 300 души в същия храм и мнозина имат желанието не просто да се преклонят към монаха, но и да покажат уважение и да помогнат за самото погребение – обикновено тялото се обработва, като главата се погребва в отделен ковчег. Освен почитатели и поклонници, някои осъждат и малко по-остро самата идея. Националният Будистки офис нарича действията на Вангпреча – частни дела, след като самият той е отговорил защо се самоубива. Нещо повече, по-късно дори излизат с изявление, че доброволното самоубиване, заедно с черната магия и заклинанията, не са част от будистките учения и се препоръчва на всички почитатели да се постараят да я избягват.

Властите в Тайланд също са на мнение, че трябва да припомнят, че подобни дела е редно да се ограничат, вместо да се хвалят. Заради саможертвата на този монах, през следващите месеци цял Тайланд ще подлежи на проверка, все пак някой е трябвало да обърне внимание. Националният офис отново напомня, че добра карма се прави с помощта на благотворителност и и предлагане на птици, но няма да е такава при евентуалното обезглавяване. Просветлението може да бъде постигнато и по други начини.