Момчето-чудо на Apple публикува своето първо приложение на 13 години – пътят на успеха идва с някои уроци на Google
Преди 1-2 години университет в Боливия кани един от най-големите гении на Apple да държи реч пред близо 1500 дипломиращи се студенти. Организаторите на събитието трябва да извикат охраната, за да могат да направят пространство до сцената. Странно е, че гостът няма никакво намерение да говори, за него е далеч по-приятно да стои в хотелската си стая и да коди, създавайки следващото интригуващо приложение за калифорнийския технологичен гигант.
На събитието присъстват репортери от местните и международните новинарски емисии, някои правят снимки, други вече са позиционирали своите камери, за да запишат една обещаваща реч. И до този момент Майкъл Саймън се чуди дали наистина е подходящият кадър, който да вдъхновява дипломиращите се студенти на Боливия. Има и причина за това съмнение в неговата глава, но за всички други е перфектният избор.
Всичко започва на 13-годишна възраст, когато първото му приложение за iPhone е качено в App Store и бързо започва да носи месечни приходи от 10 хиляди долара. Това е повече от достатъчно, за да издържа семейството си и да наеме по-добра къща в по-добрите квартали на средната класа. Получава и специални кредитни карти, но пластмасови, а не онези толкова впечатляващи метални изражения, демонстриращи особено влияние сред висшия ешелон. Постига всичко това, когато идва една от най-големите американски кризи.
Латинската преса не спира да го представя като момчето-гений на Apple. Все по-често присъства на кориците на списания, някои постове в социалните мрежи и трупа последователи. Това е нещо прекрасно, но Майкъл се притеснява, че всички около него празнуват величието му доста по-рано, отколкото трябва. Очаквано е, че неговото приложение е започнало да губи вниманието на аудиторията и продажбите спадат. Никой не иска да слуша това на речи за дипломиране, разговори за младите програмисти и други. Всички искат да разберат как се създава нещо от абсолютната нула, при това само с един компютър. Майкъл никога не е крил тайната и няма защо да го прави – необходим е компютър и интернет, след това идва времето за малко повече време и желание да се създаде нещо.
На сцената на университета, „геният“ ще разкаже своята история. Израснал е в Маями и е син в боливийско/перуанско семейство на емигранти. Кодирането също не е някаква тайна, използвал е YouTube за да научи някои тънкости и от времето на рецесия е седнал и започнал да помага на семейството си да плаща сметките си, понякога като фриланс програмист, друг път с работа върху сайтове. Най-важното е, че програмистът подчертава ясно основната идея – не е променил света, не е успял да намери гениално решение за следващото приложение. Причината да говори пред толкова хора е, че никога не е позволил на неговите провали, страхове и несигурност да го откажат. Липсата на знание не се е превърнало в парализа, а само в желание да продължи развитието си напред и да търси отговори. Единствената мисъл е, че Майкъл е искал да бъде програмист. И след като интернет е най-добрият приятел, той дава направления и вдъхновение.
Веднага след приключването на тази реч, студентите са готови да задават въпроси. Какво е необходимо, за да станеш програмист?
„Отворете Google, напишете Xcode или Eclipse и започнете да гледате учебните видеа в Youtube.“
Това е въпросът с най-много повторения. Това продължава да е истината и към този момент. Кодирането се променя много бързо и няма статични ресурси като учебници, които да позволят наваксването. Ако искате да се научите на кодиране, просто потърсете насоките в интернет.
Веднага след приключването на въпросите, Майкъл слиза от сцената и си тръгва, но има доста хора, които искат да си направят селфи. Няма опашка и блъсканицата е още по-свирепа. След като стига до хотела, Майкъл е готов да се разпадне в леглото си. На следващият ден вече няма и следа от магическото преживяване. Младият програмист се завръща обратно в САЩ и трябва да продължи работата си, разговорите са останали в миналото, а за него са просто един лош сън. Животът в Боливия е бил труден за неговото семейство, неговите баби и дядовци, а за самият него е почти невъзможен и дори странен. Родителите му ще получат американско гражданство доста години след неговото раждане.
У дома му никога не се е говорило на английски, предпочитаният език е испански. С миграцията към САЩ, семейството успява да научи достатъчно от новия си език, за да води базови разговори с околните. Дори и днес, те имат затруднения, за да говорят спокойно с местните. Семейството на Майкъл идва с история от Перу. Майка му Мария Кристина Галвез идва от семейство на перуански генерал от армията. Бушуващата война в детството ѝ ще остави много следи във времето. Звукът от експлозии ще остане завинаги запечатан в нея. Криенето под масите и леглата е игра, която няма как може да се забрави. Учението се провежда на свещи, след като електроразпределителната мрежа е ударена. Дори и с война, едно дете винаги ще запомни детството си като нещо прекрасно и обичано.
Бащата е роден в Ла Паз – столицата в Боливия в еврейско семейство. Семейството се мести в Лима, когато е на 3 години и след това се разделя. Следва бягство в Европа преди Втората Световна война, но е логично то няма да е за дълго, имайки предвид събитията и любовта на Хитлер към малцинствата. Следващата дестинация е Израел. Семейството дава мило и драго, за да осигури образование в Лос Анджелис и кариера във видео заснемането и обработката. Следва професия в Маями и работа върху различни видео продукции. Няма никакво наследство от родители и роднини, грижи се сам за себе си и животът се движи от заплата на заплата.
Маями е хъб за среща на латиноси, които посещават САЩ и точно тогава майката и бащата на бъдещия гений ще се срещнат. Мечтите и на двамата родители са големи – майката иска да стане голям психолог и да се развива в тази сфера. Родителите ѝ настояват да си изкара сертификат за секретарка, тъй като това е малко по-лека и не толкова изискваща професия. По настояване на родителите на майката, единственият начин и двамата да живеят заедно е след сключването на брак и точно това се прави. И така около 3 години по-късно на 24 август 1996 г. се ражда първото дете – Майкъл и една година след това идва и сестрата Мариана.
Около 70% от населението в Маями по това време е от Латинска Америка и испанският се говори много по-често, отколкото английският. Менютата на ресторантите са написани на този език. Повечето песни се пишат и изпълняват на испански, инстинктивно ще получите упътване за определена улица на испански, лекарите ще говорят на този език и всичко винаги ще се разисква така.
След 60-те години и издигането на Фидел Кастро, най-силната връзка в Маями е на бегълците от Куба. Те са някаква символична връзка, която изпреварва много други бежанци, създава по-добри условия и дава сериозни гаранции за успех. Ако се намирате в Маями през 90-те години и не сте кубинец, вашият живот изобщо няма да е розов.
Кубинците ще се постараят да направят всички аутсайдери и да избегнат каквито и да е връзки с другите латиноси. Достатъчно е да се чуе как се говори на испански, за да може да се направи и ясното заключение, че един човек не принадлежи в тази група. Майкъл и неговата сестра започват да говорят перфектен английски в детската градина, но отново са изправени пред някои социални бариери, особено с миналото, което ги води към Южна Америка.
И както винаги може да се случи, целият живот е изграден от липсата на идентичност. Какъв е човек с подобно СВ зад гърба си? Евреин, католик? Испанец, американец, перуанец, боливиец? Забавното е, че когато един човек започне да се издига и е разкъсван постоянно от миналото си, двете страни ще се борят и ще го смятат за свой собствен герой. Самият Майкъл никога не се опитвал да се идентифицира или да заложи на едната страна, спрямо другата. Детството приключва на 13 години, когато започва издръжката на семейството.
Майкъл не съжалява за нищо от това, все пак е имал време да порасне до своите 20 години и да се наслади на живота си малко по-добре, отколкото повечето негови връстници. На 17-годишна възраст му се налага да напусне дома си и да смени адресната регистрация на разстояние от близо 5000 километра, за да може да бъде по-близо до Facebook. Получава стипендия и има право да се радва на 6-цифрена сума и работа на пълен работен ден. Не ходи никога в колеж, а избира договора за работа като един от най-младите инженери на социалната мрежа.
Решението е наистина добро, особено след като подробности като кредити, банкрут и други фатални фрази от икономическите учебници не го засягат. Дори и всичко да се сгромоляса, Майкъл ще може да продължи да издържа своите родители. Успява да изпълни своите фантазии и да е водеща фигура в Google, Facebook, да създава свои собствени приложения и да се радва на аудитория от милиони души. Финансовият успех изпреварва неговите най-смели мечти. И най-важното, всичко това не може да го накара да се съмнява във всеки следващ ден.
Понякога ще се чуди дали не е просто някакъв самозванец, който е успял да прекара цялата Силиконова долина, друг път ще продължава да се чуди към коя точно страна принадлежи и какво наистина е успял да постигне. Има моменти, в които се надява, че ще може да изчезне за месец и никой да не го преследва с въпроси. Единственото щастливо решение е, че някога семейството му отделя пари, за да му купи iPhone – желание, което е многократно отхвърляно или измествано във времето, защото всеки долар е от значение.
Трудно е да се попита едно дете в Боливия какво точно иска да стане като порасне. Майкъл знае това, особено след като голяма част от тях нямат къде да спят, нямат достъп до технология, хранят се по веднъж на ден и често животът им е пълен с перипетии, които здраво ги изхвърлят от детския свят. Никой няма възможност да си помечтае и да помисли какъв наистина иска да стане. Геният на Apple никога не задава този въпрос, никога не иска от хората да мечтаят силно и да посегнат към звездите. Единственият му съвет е, че ако някой иска да се занимава с писането на кодове, интернет го очаква с безплатно обучение.
Там се намира по-добрата и сигурна заплата, там стоят и много други важни ресурси. Легендата разказва, че човек трябва да инвестира около 10 хиляди часа, за да се превърне в майстор на дадено изкуство. Той е прекарал по 40 часа на седмица, за да прави сайтове и приложения. Неговото инвестирано време е около 30 хиляди часа и все още има съмнения, че най-вероятно може и да не успее да отговори на всички въпроси или пък да се нарича дори експерт. Майкъл не спира да учи, не спира да изучава този жив организъм, защото това е едно от изискванията – да обичаш работата си и да не я приемаш като работа.
Никога няма да препоръча учебници и университети, те никога няма да успеят да настигнат променящата се технология и още със закупуването си ще бъдат загуба.
Google може да бъде перфектният учител и освен това е безплатен, следователно не е трудно за никого да последва стъпките, но само ако иска това, този свят не е пълен с програмисти. Съществуват достатъчно електротехници, инженери, писатели, музиканти, артисти и други, които са щастливи и доволни от себе си.
