Моли Питчър: Една героиня на Американската революция… Или повече от една?
За по-малко от ден път човек може да посети закусвалня в Чамбърсбърг, Пенсилвания, след което да отиде на север да види гроба и статуята на Моли Питчър в близкия Карлайл и да пие нещо в градската пивоварна Моли Питчър. На няколко часа път с кола на изток е паметникът на Моли Питчър в държавния парк Монмаут Батълфийлд, мястото на предполагаемите й героични подвизи.
В края на маршрута си човекът вече е научил, че Моли Пичър, обичан борец за свобода, се присъедини към битката при Монмаут, след като вижда убития си съпруг, и допринася за Американската революция. Но в действителност тя е просто измислица на американското въображение.
Легендата за Моли Питчър е може би най-добре разказана визуално, по начина, по който американците от 19 век, пленени от нейната история, я разпространяват и популяризират. През 1854 г. художникът Денис Малоун Картър създава голямо платно с Моли в центъра, която държи тъпкало до току-що изстреляното оръдие, а нейният мъртъв съпруг лежи в краката й. Популярната литографска компания Currier & Ives също продава изображения, на които яростно решителна, но богато облечената Моли, забива тъпкало в оръдие, придружена по подобен начин от падналия си съпруг, както и от ведро с вода, разлято до нея.
Докато „Моли Питчър“ никога не е съществувалa, истинската жена, вдъхновила нейния образ, вероятно е Мери Лудвиг Хейс Макколи. Националният исторически музей на жените, Американският тръст на бойното поле, Националният архив и Музеят на американската революция в Йорктаун имат истории за Макколи, реална героиня на битката при Монмаут. На 28 юни 1778 г., Макколи доставя вода на мъжете на бойното поле и поема оръдиeто на съпруга си, след като той е убит. По-късно Макколи е признатa от самия Джордж Вашингтон за подофицер.
Проблемът е, че самата история на Макколи вероятно също e само легендата. Нито един източник на информация за живота й не споменава, че е била на фронта; едва след смъртта й се появява историята за нейния героизъм и тя съответно се свързва с прякора „Моли Пичър“. Но в архивите са намерени истории за смела жена в битката при Монмаут, истории, които са свързани с нея. Може ли да са верни?
Една по-скандална от тях, която по-късно е интерпретирана като свързана с Макколи, идва от книгата на ветерана от Революционната война Джоузеф Плъмб Мартин от 1830 г. „Разказ за някои от приключенията, опасностите и страданията на революционния войник“. Описанието на Мартин е доста забележително:
Жена, чийто съпруг е в артилерията и която след това сама става част от боевете, се сражава редом с него на бойното поле. Докато се разкрачва максимално, за да вземе снаряд, топовен изстрел от врага премина директно между краката й, без да нанася никакви други щети, освен да отнесе цялата долна част на фустата й. Очевидно обезпокоена, тя забелязва, че има късмет, че не е уцелена малко по-нагоре, защото в такъв случай можеше да отнесе нещо друго, и да продължава със заниманието си.
Мартин никога не споменава тази жена по име и историята звучи повече като анекдот, отколкото като реална история. Както предполага един историк, „това може да е вариант на популярна история между войничетата, може би сексуална по съдържание“.
Мартин не е единственият, който радва читателите с жена, която помага с артилерия по време на битката. В книга от 1927 г. „Битката при Монмаут“ авторът Уилям Страйкър цитира дневника на хирург на име Албиджиънс Уолдо, който чува подобна история от ранен войник, когото лекува. Жената взема оръдието на падналия си съпруг и „като спартанска героиня“ тя „се бие с изумителна храброст, стреляйки с оръдието с толкова ловкост, колкото всеки друг войник“. Албиджиънс Уолдо (въпреки необичайното име) е истински армейски хирург, чийто дневник от зимата 1777 – 1778 оцелява и до днес. Но частта от дневника с тази история никога не е намерена; Страйкър ли си я измисля? Дори тази част от дневника да е съществувала в един момент, Уолдо също никога не споменава името на жена.
