Марк Твен в опити да създаде кокаинов канал към САЩ
Чували сме легендата за Стивън Кинг и неговата постоянна злоупотреба с кокаин. Някои издатели забелязват наличието на кръв по страниците на писателя и става ясно, че Кинг най-накрая бил принуден да запушва носа си с памук, за да избегне допълнителното цапане на листите. Странното е, че трудно бихте могли да откриете човек на изкуството, който да не се е възползвал от пороци в лицето на опиатите. Много преди да се появи Стивън Кинг и преди Пабло Ескобар да бъде спряган за единствения господар на наркотиците, една друга личност се е замислила много сериозно за създаването на такъв канал. Прехвърляме се някъде през далечната 1835 г. и раждането на Марк Твен на 1 ноември.
Като много от своите съученици по това време, Марк нямал никакво намерение да се задържа особено дълго в класната стая. Животът навин бил достатъчно впечатляващ и вълнуващ, за да се пропилява в нещо различно от игри и приключения. Някъде на 12-годишна възраст става ясно, че животът на момчето ще се промени драстично. Тогава приключва и неговото официално обучение в училище. Характерът на Твен е бил емблематичен още тогава и е станало ясно, че самият той много добре знае какво прави и няма никакво намерение да се променя.
Когато баща му умира през 1847 г., родната му майка го води в стаята, където лежи баща му и го кара да обещае и пред двамата, че ще бъде по-добро момче. Разбира се, Марк заявил най-спокойно, че няма никакви такива намерения и никой не може да го накара да бъде ученик, пък било то и добър. Впрочем до края на живота си не влиза в училище, за да търси знания, обикновено е призоваван да чете лекции и евентуално един път, за да остави дъщеря си в колеж. С това приключва неговото официално образователното премеждие. Отличаващата черта на Марк Твен е, че въпреки факта, че не открива никакви кой знае какви интереси в училище, любовта му към книгите остава силна.
Някъде през 1856 г. Твен работи в печатницата на по-големия си брат Орион Клеменс. Добрата новина е, че същата се намира в малък град в Айова, където няма кой знае какви забавления освен четенето. Един ден в печатницата идва поръчка за нова книга, която трябва да бъде напечатана. Автор е Уилям Херндон, а заглавието е „Изследване на долината на Амазонка: 1851-1852“. И както се досещате, Марк нямал други занимания, освен да я прочете. Уилям Херндон е бил лейтенант от военноморската пехота и обичал да прави такива специални експедиции из дивата пустощ. В книгата обстойно е разказал и описал целия преход от 6400 км. Самият писател ще успее да стигне до тази дива красота и ще остане изумен как всичко изглеждало толкова естествено и подредено, както най-често го виждаме в клетките в зоо парка.
Снимка: By Wutz – en.wikipedia.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2187023
Вълнуващите истории на лейтенанта били достатъчно впечатляващи, но Твен спира вниманието си на една много конкретна история. Когато капитанът посещава конкретно племе от Инка индианците в Андите, разказва историята за корави и силни мъже с особена отдаденост в работата си и вниманието към детайлите. Повечето работили в сребърните мини и получавали редовно доставка от листа на махагонова кока. В днешно време от същите листа се извлича кокаин. Работниците в мината дъвчели тези леста и бързо променяли настроението си и подтискали апетита си. След консумацията на листата всички започват да работят по-сериозно, не се изморяват и не се оплакват. Впрочем по онова време точно това се изисквало от всички работници в САЩ.
Докато работниците разполагали с листа, те можели да вършат чудеса. Сутрин правили кратка пауза за дъвкането на листа, а след това са готови за работа. Самият лейтенант разказва, че повечето дори работили без обувки и нямали проблем с ниските температури, докато копаели в мината.
Точно тази история накарала Марк да ахне и да потърси начин да започне да доставя мистичното растение. Освен това никой още не познавал тайните на пристрастяването към този вид наркотик. Когато прочел цялата история, Марк вече знаел, че иска да продава мистичните листа на целия свят. Идея от този ранг обаче изисквала и много сериозни партньори. Бъдещият писател се спрял на двама души Джоузеф Мартин и г-н Уорд, бизнесмен в квартала. Твен имал оферти и от брат си за финансирането на експедицията, но младият бъдещ авантюрист решил да не намесва фамилията в цялата история.
На 15 април 1857 г. Марк Твен тръгва към Ню Орлианс с 30 долара в себе си. След доста сериозно изчакване става ясно, че двамата му партньори са изгубили интерес към инвестицията. На 26 април пристига в града и вече няма пари, рискът от затваряне за скитничество започва да нараства все повече. Когато стигнал до пристанещото, Твен получил още един сериозен удар под пояса. При запитването кога ще има кораб за Пара (щат в Бразилия), отговорът бил, че няма, никога не е имало и най-вероятно няма да има в този век. Много напред в годините самият герой ще разкаже, че изобщо не е премислил цялата идея и по някаква причина се радва, че не е успял да извърши експедицията, защото по-късно завръщането му нямало да бъде толкова лесно. Кой би подозирал, че след век цялата история щяла да се повтори, но този път канала щял да бъде отворен в полза на други специални личности от Южна Америка. Това разбира се е една друга история, която ще разкажем друг път.
