„Лошите момичета“ на историята: Тота Венкова – първата дипломирана българска лекарка
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.“ Така започва Хипократовата клетва, която по традиция се полага от лекарите преди да започнат да прилагат медицинските си умения. Най-старият й вариант датира от III в., а версията, която днес се цитира от завършващите медицина е гръцкия – от XVI в. Учените спорят дали клетвата е дело на самия Хипократ или е била създадена от последователите на Питагор.
Създадена е, за да не се разпространява медицинското знание сред невежите, на същия принцип както се създават подобни обети при занаятчиите, мореплавателите и скулпторите. В Древността лекарската професия е била тайнство, което се предава в семейството, а самите церове – са строго пазени тайни. Каквато и да е истината около нейното създаване, факт е, че от XIX в. клетвата започва да се налага в етичните кодекси по медицина. Тя е своеобразно обещание, както към Бог, така и към пациентите, че лекарят ще положи всички възможни грижи за болните, без да им навреди.
Българската история е съхранила имената на хиляди лекари, които верни на Хипократовата клетва са полагали всички възможни грижи за нуждаещите се, както в мирни, така и във военни времена. Д-р Иван Селимински десетилетия наред лекува българите в Бесарабия и Влашко, д-р Васил Соколски препуска с Хвърковатата чета на Бенковски, а д-р Константин Везенков умира от раните си по време на Руско-Турската Освободителна война. Сред тези имена може да се нареди и още едно. Тя е тиха, сърдечна и силна. Готова е по всяко време да се грижи за болните и да им обърне специално внимание. Тота Венкова Чехларова е първата дипломирана българска лекарка, която посвещава целия си живот на грижа за другите.
Снимка: By Till Vennemann – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=91175380
Както се случва понякога, колкото по-достойно живее един човек, толкова по-малко знаем за него. Животът и делото на тази силна българка не прави изключение. Точната й рождена дата не е известна, но годината, в която се появява на бял свят е 1855 г. Нейният роден град е Габрово, а родителите й се казват Мария и Венко, със сигурност има по-голяма сестра, но липсва по-детайлна информация за роднините й. Близките я наричат Теодора, но във всички документи е записана с името Тота. Още от най-ранна възраст тя трябва да се сблъска с огромна лична трагедия, тъй като още като дете остава кръгъл сирак.
Грижата за нея поема сестра й – Радка и нейния съпруг Нестор Миневски. Тота е кротко и ученолюбиво дете. В началото на 70-те години тя успява да получи стипендия от женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Условието, което те поставят е след завършване на своето петгодишно обучение тя да преподава като учителка в училището, в което я разпределят. През 1873 г. Тота завършва главното девическо училище в Габрово с отличие и вярна на обещанието, което е дала – до 1878 г. преподава в Пето класно училище, което се намирало в Дечковата къща в Габрово.
Може би Тота щеше да си остане в просветителското поприще, ако не беше преломната за българите Руско-турската война (1877-1878). След боевете при Стара Загора и връх Шипка всички габровски училища са превърнати в болници. Девическото училище приютява ранените бежанци от опожарената Стара Загора, а сградата на Априловската гимназия – болните и ранените в боевете за прохода Шипка.
Именно тук, в този временен военен лазарет, където работи като милосърдна сестра Тота Венкова открива своето призвание и голямата любов. През зимата на 1877-1878 г. всеки ден десетки премръзнали защитници на прохода постъпват в лазарета. Един от тях е и д-р Иван Янчич – млад руски лекар. Докато Тота се грижи за него, двамата неусетно се влюбват един в друг. Въпреки че всичко сочи към подобрение, един ден състоянието му рязко се влошава, кракът му гангренясва и скоро след това младият лекар умира от инфекция.
В този тежък момент друг руския военен лекар д-р Пясецкий, който ранен е настанен в дома на сестра й, забелязва всеотдайността, уменията и интересите на Тота в областта на медицината. Той решава да й помогне да последва мечтата си да учи за лекар. Именно той я насочва да подаде молба за стипендия към Санкт Петербургското дамско благотворително дружество. Към документите те прилагат и информация за работата й като учителка.
Този път съдбата се усмихва на Тота и тя получава така желаната стипендия в размер на 300 рубли, както и достатъчно средства, които да покрият пътните й разходи. За съжаление, радостта не трае дълго. Докато е в Петербург Тота се разболява сериозно от белодробно заболяване, което налага нейното преждевременно завръщане в България. Само година, след като е успяла на получи стипендия, тя я губи поради здравословни причини.
Тота обаче е решена да не се предаде така лесно. Тази „скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна“ млада жена, с неподозирана решителност върви неотстъпно по избрания от нея път. Отнема й няколко години да възстанови силите си и когато го прави тя започва да търси варианти за финансова подкрепа, така че да замине отново да учи. През 1883 г. на нейните прошения отговаря българското Министерство на просвещението, което й предоставя така желаната стипендия.
Снимка: By M-i-k-e-v – сам снимал, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7542431
Три години по-късно Тота Венкова завършва медицина в Санкт Петербург с отличие. Впоследствие тя на два пъти повишава своята квалификация. В началото на 90-те години на XIX в. тя специализира в Русия в сферата на детските вътрешни болести, а през 1895 г. – акушерство и гинекология във Виена.
Въпреки престижното си и сериозно образование в Русия и Австрия, Тота Венкова не остава извън пределите на родината. След всяка своя специализация тя се завръща в България, за да прилага наученото. През годините тя работи в редица градове из страната – Търново, Варна, Русе. В крайна сметка се установява в столицата, където работи в най-престижната по онова време в България Александровска болница.
Домът й се намира на ъгъла на ул. „Солунска“ № 13 и ул. „Христо Белчев“. Освен редовната си практика, д-р Венкова е една от създателките на първите курсове по акушерство, организирани към „Червения кръст“. Тя става и един от първите преподаватели в тези обучения. Началото на XX в. я заварва като училищен лекар в Софийската девическа гимназия.
Влошеното още в студентските години здраве обаче дава своите отражение и през 1901 г. д-р Венкова преустановява своята активна дейност. Въпреки това тя отново не се отказва да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките, и отваря домът си за безплатни консултации на жени в неравностойно положение.
Както самата тя казва: „Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш“. Отдадена на своите пациенти Тота така и не създава свое семейство. Нейни най-близки хора остават семейството на сестра й Радка. През годините Тота подпомага образованието на тримата си племенника – Тота (кръстена на нея), Кина и Иван.
Докато е жива, д-р Венкова помага на всеки, който има нужда, без да търси отплата. Поради тежките си здравословни проблеми обаче, тя напуска този свят на 66 години, в навечерието на Коледа през 1921 г. С това не се слага край на нейната добрина, защото тя решава да остави всичко, което притежава, за благотворителност. Макар изпълнението на последната й воля да се забавя с близо десетилетие, в крайна сметка желанията й са уважени.
Снимка: By Tota Venkova (1855–1921) – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57273664
Съгласно нейното завещание Софийският университет получава помощ в размер на 40 000 тогавашни лв. Отново с нейни средства през 1934 г. е построен отделен павилион в санаториалния комплекс „Фердинанд I“ (500 000 лв.), в който се настаняват за лечение деца с туберколоза. Години наред там са се лекували безплатно деца от това тежко заболяване. И днес все още може да се види тази сграда край село Искрец. Д-р Венкова не забравя и родния си град, като дарява 500 000 лева на Габровското девическо училище. Както се вижда от запазения документ, тези средства са събрани след продажбата на нейния дом в София и на фамилната къща в Габрово.
В регионалния исторически музей в родния й град и до днес могат да се видят вещи, които са били притежание на д-р Венкова, сред които и подарък покривка от първата жена, чието дете е изродила. През юли 1971 г. тя е избрана за патрон на многопрофилна болница за активно лечение в Габрово, която носи нейното име и до днес. През 1897 г., по настояване на габровската общественост, от Галац, Румъния, са пренесени и препогребани тленните останки на Васил Априлов.
За втори път в историята на града този ритуал се извършва след сто години (1997 г.), когато прахът на д-р Тота Венкова също е положен в родния й град. Със съдействието на нейния племенник д-р Александър Несторов, който следва стъпките й в областта на медицината – тленните й останки са положени в урна на триста метра от гроба на Васил Априлов. Ако някой днес посети мястото, той ще прочете изписани на плочата й следните думи,: „Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните!“
Заглавна снимка: By Danya Fuchedzhieva – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57511503
