„Лошите момичета“ на историята: Мата Хари – фаталната жена (18+)
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
В ранното утро на 15 октомври 1917 г. свещеник, две монахини, прокурор и адвокат влизат в една килия в затвора „Сейнт Лазар“, в близост до Париж, за да съобщят на обвиняемата, че трябва да се подготви за екзекуция. Последната й молба за милост отправена към президента на Франция е отхвърлена. Тя става и се облича с черни копринени чорапи, обувки на висок ток и слага дълго, скъпо палто върху своето кимоно. Предоставят й възможност да напише две кратки писма, а след това я ескортират към черния автомобил, който я води към предизвестената смърт.
В покрайнините на френската столица в крепостта Форт Нойф де Виннес вече я очакват 12 войници. Когато се изправя срещу тях, на отреденото й място, тя отказва да сложи превръзка на очите си, а отправя немигащ поглед към своите екзекутори. Знакът е даден и след оглушителния пукот на оръжията, тялото й се свлича. Един от офицерите се приближава до тялото и за да е сигурен, че присъдата е изпълнена, стреля право в челото й. Тленните й останки не са поискани от роднините й, а са дадени за медицински изследвания. Години по-късно главата й става част от архива на Музея по анатомия в Париж, но през 2000 г. разкриват, че е изчезнала безследно още през 1954 г.
Не само смъртта, но и живота на тази фатална жена са обвити в мистерия. Макар Иън Флеминг убедено да твърди в романа „От Русия с любов“, че не е възможно мъжете да разкриват тайни, изкусени от любовта на една жена, историята на въпросната дама е доказателство за обратното. За нея са написани над 250 биографии и романи. Личността й вдъхновява мюзикъли, пиеси и сериали, а красавици като Грета Гарбо и Жана Моро я изиграват на големия екран. Тя е изключително привлекателна – висока, мургава, с гъсти тъмни коси и.
В годините на Бел епок, тя подлудява високопоставените парижани с предизвикателния си външен вид и с „танца на седемте воала“. В масовата култура тя е синоним на красивата жена шпионин, но в реалността тя далеч не е притежавала талантите на истински таен агент. Десетилетия по-късно воалът около нейната конспиративна дейност пада и разкрива тъжната история на една жена, която е била прекалено разкрепостена и която военните използват като изкупителна жертва.
В историята тази жена става известна с екзотичното име „Мата Хари“, но на 7 август 1876 г. тя се ражда като Маргарета Гертруда Зеле. Баща й – Адам е богат шапкар в Леуварден, Нидерландия и освен с дъщеря е дарен и с още трима сина – Йоханес, Ари и Корнелиус. Слабостта му обаче е Маргарета, която засипва с внимание и скъпи подаръци. Това се променя, когато тя е едва на 13 години. Според някои сведения баща й банкрутира и скоро след това умира, според други – напуска жена си и бяга с любовницата си.
Каквато и да е истината от този момент нататък той изчезва от живота на децата си, а само година по-късно майка им умира. Тъй като не са разполагали вече със средства и са били цели 4 гърла за хранене, децата са разпределени между отделни роднини и оставени на тяхната грижа. Маргарета е записана да учи в учителския колеж в Лайден. По-късно една нейна съученичка я описва като „орхидея сред глухарчета“, намеквайки за красотата, с която тя изпъква още тогава. Изследователите смятат, че дори на тази крехка възраст, тя е съзнавала какво въздействие оказва над мъжете и се е възползвала от това. Маргарета така и не завършва колежа, тъй като е изключена, заради обвинения в интимни отношения с директора на учебното заведение. Той запазва поста си, а момичето е изхвърлено на улицата.
Така на 18 години, Маргарета се мести в Хага. Тя започва целенасочено да чете любовните обяви във вестника, публикувани от самотни мъже. Така попада на една, пусната от капитан Рудолф Маклеод. Той е офицер от шотландски произход в холандската колониална армия и е с цели 20 години по-възрастен от нея. Двамата се срещат за първи път в Райксмузеум в Амстердам, а шест дни по-късно обявяват годежа си. Маргарета и Рудолф застават пред олтара на 11 декември 1895 г. Съюзът им не е от щастливите. Точно обратното, той е белязан с много болка.
Оказва се, че Рудолф е женкар и пияница, но също така и мъж, често, подвластен на гнева си, който бие безмилостно съпругата си. Въпреки това двамата имат две деца – син Норман – Джон (р. 1897) и дъщеря Луис-Джийн (р. 1898), която на галено наричат Нон. Семейството следва разпределенията на бащата и в периода 1897-1902 те живеят в Ява и Суматра. През 1899 г. се случва ужасяваща трагедия. Слуга, който е на служба при тях, отравя децата. Момичето едва оцелява, но брат й няма този късмет. Причината за този ужасен акт остава неизвестна. През 1902 г. семейство Маклеод се развеждат. Тъй като Маргарета не разполага със средства, нейният съпруг й отнема попечителството над дъщеря й и тя повече не я вижда.
През 1905 г. Маргарета заживява в Париж и за да си изкарва прехраната тя става екзотична танцьорка под името „Лейди Маклеод“. Благодарение на богатото си въображение мургавия си външен вид, постепенно тя съчинява цяла приказка около образа си. Подобно на принцеса Карабу, която успешно заблуждава английското висше общество през ХIX в., Маргарета пренаписва историята си и пленява висшите парижки кръгове. Тя започва да се представя под псевдонима „Мата Хари“. Словосъчетанието произлиза от индонезийския диалект малай и буквално означава „окото на деня“ или „изгрев/ зора“.
Тя разказва как е отгледана на остров Ява, където е посветена в тайнствата на танците изпълнявани в местните храмове от баща си, който бил известен танцьор. Коронният й номер е „танцът на седемте воала“, който накрая я оставя гола пред погледа на елитната публика. Именно подборът на аудитория е ключов за успеха на Мата Хари. Тя дава представления само в в частни салони пред отбрани малки кръгове и. Тя не се принизява до бурлеската, а твърди, че представя пред зрителите свещен танц. Обикновено не се свени да показва цялото си тяло голо освен бюста, който винаги остава скрит, зад пищно бюстие, отрупано с камъни. В един случай тя дори излиза пред публиката полугола, възседнала бял кон.
До 1912 г. Мата Хари се радва на изключителна популярност. Тя не се ограничава с публични изяви само в Париж, а гастролира в Берлин, Виена, Монте Карло и Милано. За да води изискан живот, тя разчита на издръжката на своите любовници, сред които преобладават адвокати, политици и военни. Нейна слабост са последните или казано с нейни думи „предпочитам да спя с беден офицер, отколкото с богат банкер.“ С годините славата й постепенно намалява. Това се дължи основно на напредването на възрастта. В навечерието на Първата световна война (1914-1918) Париж привлича нови и нови красиви танцьорки, които са много по-млади от Мата Хари. Въпреки това тя не отстъпва от положението си и продължава основно да се издържа като любовница на високопоставени мъже.
Когато Голямата война избухва, аферите й са публична тайна и привличат вниманието на германските, френските и британските тайни служби. Още в самото начало на военния конфликт германския посланик в Амстердам й предлага 20 000 франка (дн. 61 000 долара), за да открадне и да му предостави тайните на фреската военна машина. Спорно е доколко тя приема поръчката. По-вероятно е да приема парите като компенсация за изгубените си материални блага, които са й иззети от германците при избухването на войната. През 1916 г. Мата Хари е вече на 40 г. и е обект на следене от различни шпионски организации. Именно тогава тя среща руският капитан Владимир де Маслов. Двадесет и една годишният военен се оказва голямата й любов. Щастието им обаче не трае дълго, тъй като той е изпратен на фронта, където е тежко ранен и губи лявото си око.
Докато любимият й се възстановява във Вител, тя търси помощта на старите си любовници, за да може да отиде при него. Един от тях я изпраща при Жорж Ладу, главата на френското разузнаване, който на свой ред й предлага да стане шпионин. Тя не му споменава, че по-рано е получила същото предложение от страна на германците. Изследователите смятат, че това не се дължи на хладен и пресметлив ум, а по-скоро на наивната й природа, че нейният чар и красота може да я измъкне от всяка заплетена ситуация. Наградата, която й предлагат е 1 млн. франка, както и възможността да се събере с Маслов и двамата да сключат брак.
За краткото време, в което е вербувана от французите е доста спорно дали тя реално се занимава със шпионаж. Когато докладва тя не използва кодове, а изпраща писмата си директно до Ладу по обикновената поща или му звъни по телефона без да взима каквито и да е предпазни мерки. Също така си води бележки за това с кого се среща, които също не са завоалирани. Самият Ладу също подхожда странно към новия си агент, той не й дава конкретни задачи, нито й предоставя списък с имена на мъже, които да изкуши и от които да изкопчи важна информация. Тя започва връзка с германски дипломат и с полковник от френския легион. Събраната от тях информация за пренасяне на муниции в Мароко тя предава директно на Ладу.
Когато обаче се връща в Париж, Ладу не само отказва да я види, но и твърди, че не е получил нито едно съобщение от нея. Мата Хари се оказва с намалели средства, без вести от своя началник и без новини от своя любим. На 12 февруари 1917 г. е издадена заповед за нейното задържане по обвинения в шпионаж в полза на германците. Нейн обвинител е Пиер Бушардон, който е известен с високия си морал и непоносимост към аморалните жени.
От запазените сведения става ясно, че по време на разпитите той не е криел своята омраза към жени като Мата Хари. Хвърлят я в „Сейнт Лазар“, който е известен като един от най-ужасните затвори във Франция. Килиите са пълни с бълхи и плъхове, липсват елементарни хигиенни условия като сапун, а специално на нея са отказани марки за писма, а срещите с адвоката й – Едуар Клунет, който е бивш нейн любовник, са сведени до минимум. На последвалият процес срещу нея са повдигнати над девет обвинения. Твърди се, че тя е отговорна за смъртта на френските войници край Сома и също така се къпе в мляко, докато децата в страната гладуват. Порицана е за развратния си и разточителен живот и дори самият Ладу дава показания срещу нея. Разкрита е и уговорката й с германския посланик от началото на войната. Обвиненията срещу нея са без конкретни доказателства, но присъдата е единодушна – „смърт“ и набързо изпълнена.
Чак през последните години историята около нейните шпионски афери започва да се разкрива. След като през 2017 г. отварят архивите от делото, става ясно, че целият процес е нагласен и режисиран от Ладу. Той реално е бил шпионинът и е разкрит дни след смъртта на Мата Хари. Още от самото начало той е искал да има план „Б“, в случай, че го заподозрат и фаталната дама на Париж се оказва идеалната жертва. Той не я третира като агент, а само събира уличаващи доказателства, ако един ден има нужда да ги използва срещу нея. Така и става.
Макар цял живот да разчита на своите пленителни женски качества, накрая те се оказват това, което е погубва. Мата Хари не е великият двоен агент, за какъвто я смятат в продължение на десетилетия, а просто жена, която обича лукса и свободните сексуални отношения.
