Лошите момичета на историята: Грейс О`Майли – Кралицата пират на Ирландия
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.
Наричат го „изумруденият остров”, изпъстрен със зелени ливади, които сякаш се простират до безкрай, разкроени от стотиците езера и реки, които търсят своя пристан в морето.
Бушуващите вълни се разбиват във високите му скали, а останките от каменни замъци стоят като стражи и пазят тези древни земи. Ирландия е страна на митове и легенди, на феи и леприкони, на вяра и чест, на борби за свобода и оцеляване. През своята многовековна история, държавата е ставала свидетел както на славни победи, така и на съкрушителни поражения.
Ирландия пази своите тайни и история, а част от легендите й са за една жена с буен нрав, остър меч и завидни политически качества. Превърналата се в символ на свободолюбивият дух на ирландците Грейс О`Майли може да не е била „владетел на седемте морета”, но е била смел капитан, безстрашен водач, безскрупулен пират, любяща майка и закрилница на ирландците в продължение на повече от 40 години.
Паметник на Грейс О’Майли
Ирландия по времето на Тюдорите е като разграфена шахматна дъска – земите се делят на владения на отделни кланове, а политическите връзки са на принципа – всеки за себе си или с други думи – пълна липса на обединение, което е добре дошло за южните съседи. Хенри VIII, който е известен с ненаситния си апетит към храната и жените и с това, че става глава на Англиканската църква, си присвоява титлата „лорд на Ирландия”. Ирландските владетели запазват полу-автономен статут, но английската корона се опитва все по-осезаемо да наложи властта си.
Един от тези древни родове, чийто земи се простират в западната част на Ирландия, е кланът О`Майли. Семейното им мото е „Храбри по суша и море”, тъй като този род е един от най-известните морски сили. Кланът се утвърждава още през XIV в. и управлява в продължение на повече от 300 години южния бряг на Кълу Бей и по-голямата част от баронство Муриск. Те не били само владетели, а и пирати, които събирали такси от всички, които ловели риба на територията им и плавали в посока Галауей. Освен всичко останало, били и умели търговци, поддържащи връзки с Франция и Испания. Те построили редица замъци, обърнати към морската шир, които защитавали земите им.
Около 1530 г. на Юън Дъбдара (Черния дъб) и Мейв О` Майли се родила единствената им дъщеря – Грейс или Грейни, чието име на староирландски означава „слънце” и тя определено се оказала огнена стихия. До нас не е достигнало никакво физическо описание или портрет на младата принцеса. Всъщност официалните ирландски източници са безмълвни за нея и информация получаваме от английските извори и ирландските легенди и сказания. Причините за това не са известни, но може да се спекулира, че това се дължи на политиката на Грейс през по-късните години, когато тя се бори едновременно срещу английската власт и т.нар Ирландско кралство, което било подчинено на Англия.
Тя получава високо за времето си образование, като дори научава латински език, доказан факт от по-нататъшните й дипломатически отношения. Вероятно съгласно тогавашните традиции, докато е била малка, за няколко години е дадена за отглеждане в друго семейство. Според легендите баща й е искал да я държи далеч от морето, тъй като косите й можели да се оплетат в корабните въжета, но както се казва „кръвта вода не става”. Грейс не искала и да чуе за подобна забрана и се явила на кораба на баща си с отрязана коса и облечена като момче, откъдето и получава прозвището Грейни Маол или „Плешивата Грейс”.
Когато навършила 17 години, Грейс се омъжила за Донал О`Флатли, който бил от богат и влиятелен клан, държащ обширни територии от област Конахт. От него тя родила 3 деца – две момчета (Оуен и Мъри) и едно момиче (Мейв). Впоследствие първият бива брутално убит от англичаните, вторият става предател, а дъщеря й се жени за Ричард „Дяволската кука”, който е един от пиратите-съюзници на Грейни и неин добър приятел.
Съпругът на Грейс имал сприхав нрав и големи политически амбиции, тъй като постоянно търсел начини как да разшири териториите си – факт, който не се харесвал на останалите родове. Семейното им щастие продължило до деня, в който той бил смъртоносно ранен по време нa схватка за територия с клана Джойс. Според преданията, когато враговете дошли в замъка, където била Грейс, тя ги посрещнала подобаващо като разтопила покрива над главите им и тези които не изгорели живи, успели да избягат.
Грейс вече била богата вдовица, в разцвета на силите си и трябвало да измисли начин да запази свободата и властта си. През 1566 г. се омъжила повторно за Железния Ричард Бърк според древното ирландско право, а именно „за една година”. Когато въпросното време изтекло, Ричард се намерил пред затворените врати на замъка си, изхвърлен, а Грейс се радвала на вече утвърдената си власт и свобода. Дали двамата са продължили да бъдат женени, е спорен въпрос. Според някои версии относно личния й живот, темпераментът и на двамата съпрузи бил огнен и това е била просто една от големите им караници. Вероятно двамата са продължили да бъдат женени и са се допълвали чудесно като партньори, но едно е сигурно – Ричард е дал доста голяма власт и свобода на половинката си. От бурните им взаимоотношение се ражда Тоби, най-малкото дете на Грейс, наричан „Тоби на корабите”. Прякорът му се дължи на историята, че Грейс го ражда на кораб и още на следващия ден плавателният съд е бил нападнат от алжирски пирати. Тогава бойната дама скочила от леглото, привързала новороденото за кораба и се била наравно с хората си, като всичко това завършило с победа в нейна полза.
Грейс сложила ръка над редица замъци, но любимият й бил семейният на остров Клеър, където отраснала като малко момиче. Тя предавала съобщения в своите укрепления чрез димни сигнали или знамена в различен цвят. Говори се, че връзвала носа на кораба си с дълго въже за рамката на леглото си, за да може да разбере ако някой се опитва да й го отмъкне. Под нейно ръководство се намирали три галери и няколко по-малки плавателни съда, с което се родила легендата за „морската кралица на Конахт”.
Когато един съседен клан убил един от любовниците й, тя нападнала родовия им замък по време на поклонение и избила всички. Когато един друг лорд отказал да й се подчини, тя отвлякла внука му и получила в замяна не само верността на благородника, но и обещанието всеки път, когато нейни хора минават през замъка да бъдат щедро гощавани. По време на своите набези тя била предадена и затворена за 2 години, но след това никой не успява да спре морската фурия. Грейс и съпругът й успяват да обединят някои от родовете около себе си, Ричард дори получава рицарска титла, а Грейни нарича себе си „лейди”. Тя вече била владетел на обширни територии, поддържала широки търговски връзки и тормозела по море английските кораби.
Конфликтът на живота й е този с Англия и в частност с мъж на име Ричард Бинъм, който бил назначен за английски губернатор на областта Конахт. Неговата задача била да усмири и подчини тамошните кланове в името на английската корона. Взаимоотношенията между Грейс и Бинъм напомнят тези на Жан Валжан и Жавер, като английският благородник не се спира пред нищо, за да я пречупи. Не се знае на какво се дължи огромната му ненавист към буйната пиратка, но едно е сигурно – той, както и тя използват всички средства в опасния си танц. Смята се, че Бинъм режисирал смъртта на втория й съпруг,но не спрял дотам. Той подмамил най-големия й син и след като получил замъка му, го убил жестоко. В отговор Грейс убила дузини от войниците му и опожарила няколко негови замъка. Той завзел земите й и си присвоил добитъка й, което принудило Грейс да се отдаде напълно на пиратския си живот. Чашата преляла, когато Бинъм заловил двамата й сина и полубрат й.
Това, което следва, е историческа среща.
Грейс е загубила всичко, а сега и децата й са в плен на смъртоносния враг. Тя трябва да изиграе последния си коз – зад гърба на Бинъм търси среща с неговия „шеф”, а именно – с кралица Елизабет. Това е историческа среща между две вече възрастни дами (и двете са над 60 годишна възраст), две кралици и два силни характера. Запазени са „отговорите”, които Грейс предварително дава на английската кралица във връзка със себе си и своята дейност, включително нелегалната, като извинява пиратските си действия с това, че не е имала друг избор. Когато двете се срещат, провеждат разговора си на латински език, защото Грейс казва, че не знае английски, а в отговор Елизабет заявява, че не владее гелик.
Замъкът Рокфлийт
По време на срещата О`Майли дори е въоръжена, но отговаря, че няма да предаде оръжията си, тъй като се страхува за живота си – условие, което е прието от Елизабет. Документирано е, че по време на разговора английската кралица услужва с носната си кърпичка на Грейс, която според своите маниери след като я използва демонстративно я изхвърля, защото така постъпвали с мръсотията ирландците. Двете успели да стигнат до споразумение. Близките на О`Майли били освободени, а Бинъм бил отзован, в замяна Грейс щяла да престане да подкрепя опонентите на английската власт. И двете не удържали напълно на думата си, тъй като впоследствие английският губернатор бил върнат, а Грейс продължила да пиратства до края на дните си.
Буйната „кралица” на Ирландия завършва своя земен път около 1603 г. в един от замъците си – Рокфлийт. Тя е вдъхновение за редица писатели, текстописци и драматурзи. Понякога образът й е използван като персонификация на самата Ирландия – свободолюбива морска сила, която винаги успяла да отхвърли чуждата власт. И до днес Скалите Мохер, които са били владение на Грейс, се извисяват стръмни и безстрашни пред морската стихия, като самата О`Майли, която някога е кръстосвала тези ширини със своя екипаж и е всявала страх с острия си меч и несломимия си дух.
