Крадливият политик, преборен от карикатура

Общество на Свети Тамани, създадено през 1789 в Ню Йорк, е кръстено на Таманенд – шеф на племето Делауеър. То започва като патриотична и благотворителна организация, създадена от търговци, които не са допускани в по-реномираните клубове на богатите. От Свети Тамани помагат на вълната от мигранти в Ню Йорк през 19 век като им дават храна, подслон и работа.

Тамани Хол, 1914, 13 години преди да бъде съборена

Същевременно политиците от това общество изграждат внушителна база съмишленици и потенциални избиратели. Когато Бос Туид идва, то вече е една добре смазана полическа машина, известна като Тамани Хол по името на сградата на централното си управление.

Уилям Марси Туид

Уилям Марси „Бос“ Туид е роден през 1823 в Ню Йорк в квартал на мигранти, но никога не говори за етническият си произход – най-вероятно защото е в интерес на политическата му кариера той да остане неизвестен.

След гимназията Туид чиракува при майстор на столове, след това става счетоводител и пожарникар доброволец, защото пожарната е традиционна стъпка преди навлизане в политиката. Без време Туид вече е капитан на своята пожарната команда като същевременно изгражда позиции в Тамани, а после и в Демократичната партия, която го издига за градски съветник през 1851.

След като се издига до върха на Тамани и става своеобразен вожд на обществото, Бос дава подкупи и открито купува гласове, за да вкара приближените си на почти всяка избираема позиция в града и щата, на която може. Ню Йорк попада под абсолютната власт на Кръга Туид.

Той използва влиянието си за прокарване на закони, които ефективно отнемат власт от държавата и я пренасочват към градската управа на Ню Йорк. С измама успява да осигури прокарването на хартата на Ню Йорк, която дава на него и приятелчетата му пълна власт над разходите на града. Така всякакви нови проекти (сгради, паркове, канализация, пристанища, улици) слагат по нещо в джобчето на Туид след като минат през собствените му фирми.

Бос използва и войната между ирландските, шотландските и холандските улични банди, за да елиминира или сплашва хора, както и разбира се за събиране на гласоподаватели и инструктирането им за кого да гласуват. Чрез сложна корупционна система Бос контролира съдии, полицията и други длъжностни лица, както и си купува положителни материали в пресата.

Туид изглежда непоклатим, докато един самотен счетоводител, недоволен от неговия дял от баницата, дава информация и документи на New York Times. Вестникът публикува серия от материали за разхищение на средства – например, сградата на съда би трябвало да струва около $500 000, но вместо това излиза на около $13 милиона.

Една от серия карикатури от Томас Наст на Бос Туид

– Кой открадна парите?

– Той, казва всеки от нарисуваните в кръг хора, сочейки съседа си вдясно

Туид се опитва да подкупи Наст и хората от Times, но те му отказват. Недоволните граждани и членове на Демократичната партия настояват той да си плати.

Прокурорът Самюъл Тилдън проследява суми от фирми изпълнители директно до банковата сметка на Туид, но когато той е съден, журито завършва наравно. Тилдън е сигурен, че Бос е подкупил членовете и затова след като повтаря делото, прокурорът закача за всеки от журито по един полицай да го следи, по още един полицай, който да следи всеки от тези полицаи и един частен детектив, които да следи всички.

В крайна сметка Туид е осъден за неосчетоводяване на приходи към градската хазна, фалшифициране и кражба.

Бос е осъден на 12 години затвор, които обаче по-късно се намаляват на 1 година. Когато излиза, градът го съди за $6 милиона. Той отново се връща зад решетките, но му е позволено да се вижда със семейството си всеки ден, като е придружаван от охрана. По време на една от тези визити, Туид успява да избяга.

Уилям се крие в Куба, а след това в Испания, където работи като обикновен моряк на кораб, докато някой не го разпознава от карикатурите на Томас Наст. Съответно пак попада в затвора в Ню Йорк.

В последните си месеци, боледува тежко и затова иска да почине в дома си вместо търкайки нара. Затова предлага да издаде всичко, което знае за Тамани Хол, срещу пускане под гаранция. Офертата му обаче е отхвърлена и той умира в затвора през 1878.

Самюъл Джоунс Тилдън, прокурор и протеже на Мартин Ван Бюрън (8-ият президент на САЩ)

Репутацията на Самюъл Тилдън като реформатор стартира и политическата му кариера. Той е избран за губернатор на Ню Йорк и за малко не печели президентското място през 1876 – всъщност печели прекия вот, но губи електоралния и така Ръдърфорд Хейс става президент.

Тамани Хол продължава да контролира голяма част от политиката на Ню Йорк Сити до 20-те години на 20 век и поддържа влияние до 60-те, когато контрола върху парите на града не попада отново под контрол на държавата.

Днес мястото е дом на много по-уважаваната и полезна Академията за филмово изкуство в Ню Йорк, а от 2002 година в сградата на съда (тази за $13 милиона) се помещава образователния борд на града.

***

Относно карикатурите на Наст, Бос Туид казва: „Дайте да спрем проклетите рисунки. Не ме интересува толкова какво пишат вестниците за мен – избирателите ми не могат да четат – но, по дяволите, могат да виждат рисунки“.