Капитан Жан Данжу и спартанската битка срещу мексиканската армия
Славата на френската армия може да се окаже особено противоречива през годините, но докато редовната армия има някои основни проблеми и трусове, единственото формирование, което може да се похвали с особена бойна слава и чест, може да бъде присъдено изцяло на Френския чуждестранен легион. Имайки предвид по-суровите техники за подготовка, както и успехите в Северна Африка, мнозина могат да се похвалят със страховито реноме.
Брилянтната идея при оформянето на тази единица е доказана във времето и практикувана от мнозина – на първо място никой не прави проверка на миналото на дадения кандидат, следователно вратите са отворени за някои от най-зловещите личности, които са обикаляли Франция и не само. Наградата за няколко години в служба имат и своите привилегии – ако кандидатът издържи на предоставените приключения, получава възможност да спечели френско гражданство. Практически никой не очаквал, че рекрутираните да имат дълъг и щастлив живот, следователно планът бил повече от съвършен.
Освен това има и достатъчно хора, които се отказват още по време на тренировката и предпочитат да посрещнат присъдата си. По време на тренировките във въпросния легион има твърде много случаи на сърдечен удар. След като късметлиите успеят да завършат своята по-сериозна 10-седмична програма в пустинята в Алжир, следват по-сериозните задачи. След като Мексико официално обявява своя абсолютен банкрут и заявява, че не може да заплати нито един външен дълг, Наполеон III решава да разшири влиянието на империята в Новия свят.
Снимка: By Sméou – Tableau musée de la Légion étrangère, Aubagne., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=634174
Според разузнаването, мексиканците с голямо удоволствие щели да посрещнат френския освободител и празници трябвало да ги очакват във всеки град. Такива обещания дори мотивирали французите да се откажат от пушките си, но все пак се появил поне един разумен човек, който да изпрати армия, а не туристи. След като Мексико няма кой знае каква позната армия, но след серия разочароващи сражения, нито един не смятал да се даде толкова лесно на французите, следователно с всичко, което има острие и може да стреля, мексиканците се подготвили за една много люта битка.
Французите акостирали близо до Веракруз през 1863 г. и бързо започнали да обезопасяват първите снабдителни линии. Втори батальон, под командването на майор Муниер е назначен за протекцията на пътя от Тереха до Соледад, докато първи батальон е изпратен за обезопасяването на висотите в Сиера де Гуадалупе. В опит за закрепване на обсадата, французите изпращат и конвой с 3 милиона франка, обсадни оръдия, 60 вагона амуниции и две роти за протекция. Междувременно след като индиански шпиони споделят, че мексиканците имат план за въпросния конвой, бързо изпраща още малко подкрепление в лицето на капитан Жан Данжо – адютантски майор на 1-и батальон, който освен всичко се смята за един от най-важните доброволци в легиона. 2-и лейтенант Наполеон Вилиян и Клемент Мауде също се присъединяват към подкреплението.
Тръгват на около 10-километров маратон към Ла Хойа, където са квартирите на полковник Франциско де Паула Милан. Именно там са позиционирани и основните представители на националната гвардия на Кордоба , Веракруз, драгуните и още няколко други бойни представители. С армия от 65 души на 30 април точно в 1 часа след полунощ, легионерите тръгват на път за Пало Верде – необходими са им около 6 часа за изминаването на разстоянието от 30 километра. В 6 часа без 15 минути сутринта, французите забелязват специална Тринидадска хасиенда с 50-метрови стени и 2-етажно ранчо с празни конюшни. Когато в 7 часа достигат до дестинацията и се подготвят за сутрешното кафе, разглеждането на обстановката се нарушава единствено от шума на пристигащата мексиканска кавалерия. 250-те ездача на капитан Томас Алгонзанас трябва да продължат на север, но са се отклонили по югоизточната дъга, за да могат да съкратят около 2 километра обикаляне.
Снимка: By davric – collection personnelle, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1983110
Търсейки по-безопасна позиция, Данжо мести бойците си обратно на запад в гора, близо до пътя, защитавайки се с помощта на високите стени на хасиендата. Междувременно Милан решава, че е редно да унищожи френските легионери, преди да осъзнаят колко сериозни са силите, с които възнамеряват да ударят колоната. Първо са изпратени драгуните и четири батальона, които да се включат към силите на Алгонзанас. Френският капитан смята да ги привлече още по-близо и да ги отдалечи от конвоя, насочвайки се и окупирайки цялата хасиенда към 9 часа сутринта. Опитът му да продължи на запад по пътя е прекъснат от преминаващата кавалерия, която би трябвало да се движи по северния път.
Данжо нарежда на легионерите да направят формация от кух квадрат и така да посрещнат кавалерията, мексиканците не повярвали какво се случва, но бързо се върнали в кактусовото поле. В тази битка обаче 16 френски легионера са заловени. Данжо няма време да решава проблемите и насочва вниманието си към друга кавалерия, която напада хасиендата от южната страна. Легионерите неутрализират страстите с много точен огън и принуждават мексиканците да се оттеглят по-бързо. Докато стигнат до самото ранчо, осъзнават, че то вече е наето от мексикански войници.
Именно в тази позиция, френският капитан кара всеки негов войник да коленичи и да се закълне, че ще се бори до последната глътка въздух, смъртта трябва да бъде предпочитана награда от предаването, а за да може клетвата да бъде сигурна, всеки войник трябвало да целуне дървената ръка на капитана – изгубена в едно по-далечно сражение. Капитанът извадил бутилка вино от чантата и полял клетвата, която можела да се приеме далеч по-лесно, когато сърцето се затопли от глътка качествен алкохол. Осъзнавайки, че са притиснати, капитан Милан изпраща Рамон Лейн да преговоря за евентуалното предаване.
Дори напомня на противника, че няма смисъл да бъдат ненужно смачкани от численото превъзходство. Данжу отвърнал спокойно, че разполага с достатъчно муниции и ще продължава да се бие. Ако се чудите какво се случва с мексиканците в 2-етажното ранчо, те са елиминирани доста бързо. Сега вече френските легионери разполагат с контрола на хасиендата и се укрепват достатъчно добре. Към 11 часа мексиканците влизат през западните порти и започва следващата люта престрелка. Легионерите търпят поражения, но мерникът им е безпощаден. Към 11 часа капитанът е ранен в гърдите и скоро умира.
Лейтенант Вилиан поема командването, жертвите от двете страни се повишат. Френските бойци имат далеч по-сериозни умения, но за жалост липсват два особено важни ресурса – храна и вода. Освен това и климатичната обстановка не позволява да намерят каквото и да е облекчение. Опитът за бягство вече не съществува. Мулетата са успели да избягат при първата атака на кавалерията. Скоро пристигат около 1200-1400 войника от централната бригада на полковник Милан. Капитан Лейн за пореден път предлага на противника да се предаде, ала отново без успех.
Сержант Винсънт Морзицки използва същите думи, които Пиере Камброн използва в битката при Ватерло, когато е поканен да се предаде – историческите думи са: „Лайно!“. След около 4 часа в сражение, 32 легионера продължават да стоят на краката си и да не се предават. Към 2 часа номерът им е редуциран до 20. В 2 часа и 30 минути лейтенант Вилан пада мъртъв и командването е поето лейтенант Мауде. В 5 часа следобед покривът на ранчото е изгорен, а легионерите са вече едва 12 човека. Полковник Милан отново предлага за пореден път на легионерите да се предадат. При следващото сражение ефрейторите Евирест Бург, Карл Манин и Хайнрих Пинзингер са заловени.
Само лейтенат Маудет успява да запази позиции в конюшните. Към 6 часа амунициите на легионерите вече са на привършване. Мъжете на капитан Данжу са едва 5 човека, включително и лейтенант Маудет. Отчаяни, но далече от идеята да се предават, господата предприемат атака на нож. Двама от мъжете са съборени при атаката, а останалите са обградени. Виктор Катю скача пред своя лейтенант в опит да го предпази и умира от мексиканската атака. Майор Кампос нарежда на легионерите да се предадат. Ефрейтор Филип Майн отговаря: “ Ще се предадем, но само ако оставите оръжието и оборудването ни. Трябва да обещаете, че ще се погрижите за ранения лейтенант.“
Мексиканците представят триото пред полковник Милан и той не вярва на случващото се:
„Това ли са всички? Това ли са всички, които останаха? Това не са хора! Това са демони!“
Снимка: By davric – Division histoire et patrimoine de la Légion étarngère, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=734301
Както обаче е обещано, френският лейтенант е лекуван от д-р Франциско Талавера, но колкото и да се стараят да му помогнат, французинът умира от раните си на 8 май. 17 други легионера са взети за заложници в Ла Хоя, повечето са освободени на 14 юли 1863 г. при размяна на военнопленници. Когато легионът се завръща обратно във Франция, дървената ръка на капитан Данжу е занесена в Аубион, където се намира и легионерският музей. Според историите, тази ръка е един от най-обичаните артефакти на музея. На 30 април войниците отбелязват деня на капитан Данжу и ръката отново се показва.
