Какво не знаете: Марлене Дитрих

След участието си в няколко немски неми филма в края на 20-те години на ХХ в. Дитрих е привлечена в Холивуд от Paramount Pictures, чието ръководство търси звезда, която да се конкурира с Грета Гарбо от MGM. Тя дебютира в САЩ през 1930 г. с филма „Мароко“, в който носи смокинг и шапка, целува жена на екрана и някак си върви по пустинните дюни на невъзможно високи токчета. За усилието си получава номинация за Оскар, а със следващите си участия постепенно се превръща в холивудската сензация на 30-те години.

Когато филмовата ѝ кариера се срива, тя се преоткрива като кабаретна изпълнителка, която обикаля света и получава хонорари до 30 000 долара на седмица. Тя е моден новатор, икона на ЛГБТК+ общността и неуморен хуманитарист, който с основание може да добави в автобиографията си, че е помага за победата над Хитлер.

Ето 7 впечатляващи факта за една от жените, които ни създадоха концепцията за филмова звезда.

Първата работа на Марлене е да свири на цигулка в оркестър, който акомпанира на неми филми

Дитрих е надарена музикантка, която в детството си в Германия се научава да свири на лютня, пиано и цигулка. (Веднъж тя се появява пред дома на немската звезда на нямото кино Хени Портен и й прави серенада.) Когато е на 20 години, е наета от известен берлински диригент да свири първа цигулка в оркестъра, който съпровожда немите филми. Според биографията на Стивън Бах от 1992 г. за звездата диригентът смятал Дитрих за талантлива цигуларка, но я уволнил след няколко седмици, защото „краката й отвличали вниманието на останалите членове“ на иначе изцяло мъжкия оркестър.

Дитрих се проваля на първото си прослушване за драматично училище

Тя работи като хористка в берлинските кабарета през 1922 г., когато се насочва към прочутото театрално училище на австрийския режисьор Макс Райнхард. Прослушването ѝ, което включва откъс от пиесата „Смъртта и глупакът“ на Хуго фон Хофманстал, не успява да впечатли изпитващите в училището и Дитрих е отхвърлена. Все пак успява да влезе в училището, като се обръща към известната кабаретна изпълнителка Роза Валети, която вижда потенциал в нея и ѝ помага да получи частни уроци от администратор на училището.

Представител на нацистката партия се опитва да я изкуши да се върне обратно в Германия, за да прави филми за Третия райх

До 1935 г. Дитрих се снима в няколко немски неми филма и се превръща в истинска филмова звезда в Америка, като участва в шест продукции на Paramount. През 1937 г. нацисткият служител Йоахим фон Рибентроп се обръща към нея с молба да се върне в Германия, за да се снима в нацистки пропагандни филми и се твърди, че Хитлер искал Дитрих да му стане любовница. Тя отхвърля и двете предложения, като по-късно нарича Хитлер „идиот“ в интервюта, кандидатства за американско гражданство и участва във военни усилия на Съюзниците. Дитрих се отказва от германското си гражданство през 1939 г. и става американска гражданка.

Дитрих е вербуван от правителството на САЩ да снима антинацистка пропаганда

Управление на стратегическите служби, предшественик на ЦРУ, води психологическа война срещу Германия с надеждата, че ще успее да „отслаби морала на нацистките войски“, според USO.org. За тази цел Секторът за морални операции на службата вербува Дитрих и други звезди, за да запишат песни, които да бъдат излъчвани в цяла Европа по станции като Soldatensender, или „Войнишкото радио“. Нейното изпълнение на тъжната немска любовна песен „Lili Marlene“ – за млад мъж, който се разделя с приятелката си, след като е призован в германската армия – става изключително популярно сред германските войници. „Такива песни лесно биха могли да помрачат бойния дух и на най-твърдия войник“, се посочва в статия от 2008 г. на уебсайта на ЦРУ, „а точно това е трябвало и да направят“. По-нататък в статията се казва, че „подобни тактики са били също толкова разрушителни за германския морал, колкото и въздушните нападения“.

Тя получава редица отличия за усилията си в победата над нацистите

Ролята ѝ във Втората световна война не се изчерпва с нейната работа в Управлението. През 1944 и 45 г. актрисата е доброволка в Обединените организации за обслужване на военните сили, като забавлява войниците във Франция, Италия, Германия и Алжир. Според Националния музей за история на жените Дитрих „изпълнява песни без помощта на ток, спи в палатки и работи много близо до фронтовата линия“. (Като универсален музикант, едно от най-популярните ѝ изпълнения е свиренето на трион.) Тя също така е изключително ефективен поддръжник на военните облигации, като помага на правителството на САЩ да събере повече от 1 милион долара.

Работата ѝ не остава незабелязана. Националният музей за история на жените съобщава, че през 1945 г. Франция обявява Дитрих за „дъщеря на 71-и пехотен полк на армията“, а по-късно я прави кавалер на Ордена на почетния легион, докато Белгия я прави рицар на Ордена на Леополд. През 1947 г. получава Медала на свободата – най-високото гражданско отличие на САЩ.

Дитрих е една от най-добре платените филмови звезди на своето време

Твърди се, че Дитрих е получила 450 000 долара за работата си във филма „Рицар без броня“ от 1937 г. – сума, равняваща се на повече от 10 милиона долара днешни пари.

През 1933 г. Дитрих е заснета на палубата на кораба Европа, който отплава за Франция, в шикарен бял панталон. Снимката предизвиква вълнение, когато се появява във френските вестници, а началникът на парижкото полицейско управление предупреждава, че поради закон от XVIII в., забраняващ на жените да носят мъжки дрехи, тя ще бъде арестувана, ако носи панталони в неговия град. Марлене Дитрих, разбира се, идва в Париж в цял мъжки костюм и барета. Началникът на полицията не изпълнява заплахата си, а актрисата по-късно присъства на годишното благотворително събитие на парижката полиция, организирано от съпругата на началника.