Какво не можем да направим в съня си
Сънят е необходим елемент на нашето здраве и релаксация. Някои учени го разглеждат като необходимото време на мозъка за диагностика на всички органи. Истината е, че до днес никой не може да даде логично обяснение. Съществуват много теории и нито една не е изцяло приета. И още не сме намесили сънищата. Те продължават да имат някаква страна връзка с нашия хабитат, особено след като предлагат най-дивите ни фантазии, както и най-мрачните ни страхове. Какво ще ни се падне, когато затворим очи, никой не може да знае. Не е много приятно да оставяте тялото си без никаква отбрана, когато затворите очи, но нека обърнем внимание на сънищата.
Колежът „Албърт Айнщайн“ по медицина и психология ще натовари хора като Шелби Харис, които могат да докажат, че всеки сън е изключително личен за всеки един човек. От особено значение е дали изобщо ще си спомните съня, защото много често при събуждане ще изгубите връзката и спомените. Сънищата имат ефект в будно състояние от няколко минути и ако не ги запишете веднага, то най-вероятно няма да ви се струват толкова инстински. Съществуват качества на сънищата, които се прилагат при абсолютно всички хора – те са закон и сме сигурни, че в следващите редове ще си спомните поне за 1-2 такива случая:
Никога не сте се сънували, че използвате своя мобилен телефон. Със сигурност може да го носите, възможно е да сте направили снимка, но не го разглеждате и не браузвате абсолютно нищо. Изданието Psychology Today моли 16 хиляди респондента да споделят своите сънища в продължение на една седмица – едва 4% признават, че в тях е имало мобилен телефон. И това е изненада, след като говорим за едно от най-често използваните устройства в нашето всекидневие. По думите на друга изследователка – Алис Роб, телефоните са все още нова трансформация на нашето време и практически не са успели да се наложат. Това продължава да е хипотеза, защото още e рано да ги интегрираме в сънищата. И появата на телефони често е връзка с някаква друга емоция.
Има сънища, които много искате да сънувате, но има и такива, от които могат да ви побиват тръпки. При хората с ясни сънища ще се открие, че има връзка и с едно особено човешко качество – гъделът. Това означава, че когато контролират своите сънища, могат да изпитват различни емоции и познати чувства. Гъделът е едно такова, ако се погъделичкат на сън или бъдат погъделичкани в съня си от някого друг, то шансовете да изпитат реално тази емоция, не може да бъде игнориран. В съня си губим всякаква връзка с тялото си и мозъкът редуцира изцяло контрола на всичко случващо, се, но до някаква степен можем да реагираме и да се събудим рязко. Кошмарите са го доказвали много пъти!
Обичате четенето и разглеждате книги, наслаждавате се на добрите писатели? Спокойно, това няма да се случи, докато спите. Възможно е да сънувате, че сте обратно в училище и препрочитате „Под игото“, както и да виждате улични знаци и табели на магазини или улици. Причината никога да не четем книги на сън е, че секцията, отговаряща за интерпретация на език и разбирането му, е изключена. В сънищата си ще чуем някои странни изречения, които нямат никакъв смисъл или логика в подредбата на думите.
Не, не сте пророци, ако често заставате пред свещената книга на сън и започвате да четете заклинания, просто в момента нямате връзка с отдел лингвистика в главата си. Това е напълно нормално и оправдано. Само хората, които четат постоянно и без нито един пропуск, биха могли да сънуват точно това и дори да създават логическа реч в своите сънища но това със сигурност не гарантира абсолютна успеваемост, а и наистина ли във времето, в което може да изградите един цял Inception, бихте предпочели да четете книги?
Колко често се опитвате да избягате от нещо страшно и зловещо? Ако сте изпадали в кошмар, то изобщо не се изненадваме. Изненадата е, че най-вероятно усещате тичането като бягство под вода и мускулите работят извънредно. Тичането много бързо в сънища се случва много, много рядко! Отново е виновен мозъкът, който по време на сън е активен, докато нашите мускули остават парализирани.
Не е най-приятното изживяване, но конфликтите в сигналите на нервната система ни карат да активираме тялото си много бавно. Това създава и усещането, че сме под вода, когато сме претоварени физически активно. Теорията на Адам Синицки – фитнес треньор – е, че най-вероятно мозъкът създава света в съня ни, около самите нас, когато започнем да бягаме на сън, той не може да създаде околната ни среда толкова бързо, следователно забавя възприятието за тичане. Звучи логично, но като всичко вече описано – това също е една теория.
В сънищата е почти невъзможно да създавате оригинални лица. Не говорим за лицата на познати, които вече сте виждали, а за ясно изразени лица, които виждате за първи път и може да запомните в детайли? Института по невро науки в Станфорд се опитва да намери отговор точно на този феномен. Ясно е, че всяка вечер нашият мозък събира определено количество спомени, като се опитва да прехвърли повечето хора в дълготрайната ни памет. И най-важното е, че повечето лица се раждат от реалния живот и се пренасят в нашата памет. Възможно е да видим лице, което сме мярнали на светофара, но със сигурност сме го виждали някъде, особено след като дори имаме това усещане. Странно или не, наистина е трудно да изградим лице, което не сме виждали от всекидневния живот.
Друг недостатък на сънищата е, че те никога не са с известно времетраене. Нито един сън реално не трае през цялата REM фаза. Учените от университета в Берн успяват да открият работещ метод за проследяването на времето, през което сънуваме. Те правят детайлна скица на активността на нашия мозък по време на сън. Хората с ясни сънища – най-често помнещи ги или с по-голям контрол над тях – били помолени на сън да вървят по стълби, това активирало движението на очите и изследването на дължината им. Странното е, че не винаги можем да обвържем сънят си изцяло с мозъчната активност. Има разлика между времетраенето на съня и действията в реални живот. Понякога в съня можем да имаме усещането, че преживяваме ден или седмица, а реално не се вместваме дори в час.
Друго ограничение на сънищата, което остава спорно за някои учени, но голям брой от експертите продължават да вярват, че е почти невъзможно да се усети аромат на сън. Само процент от по-чувствителните на аромати, респонденти, твърди, че усеща аромати на сън, но не е сигурно дали това просто не е спомен от подобен обект или реално се стимулира самият мозък, за да напомни на такъв аромат.
И не на последно място, нека завършим с музикалното оформление на сънищата. Да, има такова, но само ако сте музикант. Училището по медицина в Бостън има отговор от професор по неврология на име Патрик МакНамара, който забелязва, че докато хората заспиват, могат да създават или да не създават музика – просто са два типа.
Теорията на професора е, че това дори може да е защитен механизъм при хора, които са лабилни на музика. Представете си, че заспивате и се събуждате с усещането, че сте слушали една песен през цялото време. При мнозина няма сънища с музика, но при музикантите може да има такива, макар и да не са ясно изразени или лесни за помнене. Мозъкът интерпретира всичко по най-различни начини, но въпреки това демонстрира особено отношение с нашите възприятия на дневна база.
