Как Стюарт Адамс създаде най-добрия лек против махмурлук

Има едно твърдение в науката, че всяко велико откритие се е случило по погрешка. Най-вероятно и Стюарт Адамс е мислил така, когато започнал да търси решение за ревматоиден артрит. Идеята на учения е била да създаде лекарство, подобно на аспирина, което да има противовъзпалителните ефекти, но същевременно да се избегне риска от алергична реакция или евентуален вътрешен кръвоизлив. В името на историята трябва да отбележим, че Адамс напуска училище, когато е на 15-годишна възраст и започва да работи като фармацефт по 3-годишна обучаваща програма.

Прекараните години в тази посока запалват вниманието му към науката и много скоро започва да се бори за диплома по фармацевтика в Нотингам. Завършва университета през 1945 г. Същата година се връща обратно в компания Буутс, която е дала началното обучение и започва да работи върху създаването на пенецилина. Малко след този проект е преместен в лабораторията за изследвания и се заема с търсенето на лек за въпросния ревматизъм. Получава около 600 паунда, за да направи изследванията, с които да намери друго решение на вече предлаганите кортикостероиди и високи дози аспирин, чиято прекомерна употреба причинявали редица проблеми на пациентите.

През 1958 г. неговият екип заедно с органичният химик Джон Никълсън започват да разглеждат възможностите на фенокси киселините. През 1961 г. официално се ражда и ибупрофенът. Стюарт бил толкова уверен в своето откритие, че побързал да го тества върху себе си, преди да го пусне за тестове сред пациентите. Ибупрофенът помогнал за главоболието му, а самият учен не установил никакви странични ефекти. Въпреки качествените ефекти, лекарството така и не успяло да предостави ефективност върху ревматизма.

Новият медикамент действал отлично на всякакъв вид болки. Макар и да се продава с рецепта, пациентите започват да споделят, че това хапче помогнало за облекчаването на редица болки. През 1971 г. Адамс отива в Москва на конференция и предната вечер се постарал да вземе всичко възможно от руската алкохолна природа. На следващата суутрин очаквано се събудил с едно от най-зловещите главоболия. И след като имал няколко часа да пребори етиловите демони, Адамс решил да вземе около 600 милиграма ибупрофен. Категорично напомняме на читателите, че това е висока доза и не се препоръчва в никакъв случай при подобни проблеми.

Изненадващо дори за самия него, количеството ибупрофен позволило конференцията да продължи по график. Години по-късно създателят ще сподели пред The Telegraph следното:

„Забавно е, но след всички тези години все още срещам хора, които ме питат дали знам какви чудеса върши ибупрофена срещу махмурлука? Разбира се, че знам, признавам си веднага.“

Определено можем да заявим, че науката има своите положителни страни. Все пак тръгваме от лекарство против ревматизъм и достигаме до още една глобална болка, която благодарение на Адамс вече не е фактор.

Заглавна снимка: By Ragesoss – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3530009