shareit

Как Карел Чапек създаде думата „Робот“ и постави основите на тази научна фантастика

| от |

Човекът е единственото същество на тази планета, което създава инструменти за подобряване на живота, оформянето на света и по-лесната комуникация. Близо 4000 години по-късно ще започнат да се записват истории, ще се създават нови основи за науката, а с тях човешкият мозък ще започне да вдига летвата все по-високо. Жул Верн е точно такъв пример, когато за първи път представя подводницата си в книгата „Капитан Немо“, той дори не е подозирал, че човек ще експериментира в тази посока.

Мечтите за полетите са вдъхновили хора като Леонардо да Винчи, а векове по-късно братята Райт ще направят своя първи опит. Дали това е силата на мечтите или просто неспирната амбиция за покоряването на нови върхове. Често първата крачка към голямото пътуване остава само във фантазията на един човек, но всичко, което днес използваме, някога е било само фантазия. Ако следваме тенденцията и виждаме как изкуството е успяло да предскаже бъдещето на мобилните телефони, летящите автомобили, телевизора и още много други, тогава трябва да бъдем сигурни, че един ден ще имаме изкуствен интелект, досущ като този, гледан в научната фантастика.

И тук идва важният въпрос: кой започна да говори първи за роботите? Азимов, Бредбъри, дори Лукас, са дали сериозна основа на човечеството, но те са много далече от истината. Първите роботи се раждат именно в Европа, поне като термин. Чешкият писател Карел Чапек може би е един от основоположниците на научната фантастика. Живял между 1890 и 1938 г. същият е и първият писател, който ще въведе термина „Робот“. Днес критиците споделят за него, че е комбинация от научни предсказания, сюрреалистичен хумор и много твърда социална сатира – симбиозата между всички ще го превърне и в един от обичаните автори, при това не само за чехи, но и за много други почитатели по света.

Интригуващият подход води до цели седем номинации за Нобелова награда, която не печели никога. Въпреки тези липси, откриваме, че Чапек има други награди като астероид на негово име, Орден на Томас Масаринк, няколко награди от чешките литературни кръгове и други. Чапек е едно от трите деца на Антонин и Божана. Карел посещава местното училище от 1895 до 1901 г. Не може да се каже, че има най-хубавото детство. Още като малък развива двигателни проблеми, които ще го следват до края на живота му.

Не винаги може да играе с останалите, но семейството разбира липсите и започва да го обсипва с желание. През 1901 г. влиза в гимназията и бързо открива таен журналистически клуб, където се търсят съученици със заложби. Карел е прекарал много време в четене на книги, следователно бързо бил забелязан за острия и бърз ум. По това време Австро-Унгария не позволява разпространяването на вестници и друга литература, следователно младежът е помолен да напусне училище.

През 1905 г. Карел ще бъде изпратен в Първа Чешка гимназия в Бърно, където по-голямата му сестра Елена вече е омъжена за един от заможните адвокати в областта. По този начин има някаква протекция, но след две години цялото семейство ще се премести в Прага.

Между 1909 и 1915 г. младежът ще учи философия, естетика, история на изкуството, немски, английски и чешки. Прекъсва образованието си за една година, за да прекара известно време в Берлин, а след това и в Париж. След като се връща, успява да защити своята докторска степен по философия. В началото на 1917 г. ще бъде частен учител на Прокоп Лазански – чешки благородник. Карел ще гостува лично в двореца на въпросния и през октомври ще започне свободно да издава своя първи „Национален журнал“.

Освободен е от военна служба и никога не отива на война – няма как да участва, след като проблемите с гръбнака не могат да допринесат за победата в глобалния конфликт с почти нищо. След войната ще има редица проблеми. Ще се обяви срещу фашизма, а малко след това и срещу комунизма. При всеки опит да обясни защо – обикновено посочва, че е достатъчно образован, за да не вярва в лъжливи приказки – писателят е посрещнат от огромна опозиция. Един такъв пример е Мюнхенската конференция, където още с пристигането е ударен жестоко от дясно-ориентираната преса.

По това време Гестапо дори ще го постави като обществен враг номер 2 в Чехословакия. От самото начало Карел се смята за англофил. Събраните критики и агресия към него само ще го мотивират да продължи напред. Между 1921 и 1938 г. работи в един от ежедневниците на Прага – Народни новини. За кратко е сценарист и директор на един от местните театри. Именно там ще разбере, че няколко часа не стигат, за да разказва своите истории, следователно сменя изцяло амплоато си и започва да пише романи. Фокусът е научната фантастика.

Веднага след като чехите разбират, че роботите съществуват, поне в литературата на този етап, думата се превръща в ново движение. А историята за раждането ѝ е разказана на 24 декември 1933 г. във в-к „Народни новини“.

Бележката на професор Чудоба посочва думата в Оксфордския речник много по-рано, отколкото Карел. Очевидно тя е съществувала, но се популяризира за първи път именно от него. Един ден Карел изтичал при брат си – прехранващ се като художник по онова време – и бързо споделя, че има идея да напише книга за общество от изкуствени работници. Единственият проблем е, че авторът не знае как да ги нарече.

Първата идея била Лабори, но му се струвало твърде литературно. Брат му предложил  да ги нарече „Роботи“ и точно така остават. Най-вероятно и двамата не са разполагали с Оксфордски речник по онова време, но брилянтната идея остава завинаги. Това, което повечето не знаят е, че думата в английския никога не е била използвана в речника. Истината е, че робот произлиза от думата робота, което означава тежка работа на чешки. Роботите на Карел са използвани да имитират човешките действия и по този начин да се движат и извършват различни задачи.

През 1920 г. Карел продължава да мисли за своето творение. Вдъхновението го удря, докато се вози на трамвая през предградията на Прага. Блъсканицата в градския транспорт наистина била непоносима и дори слизането е невъзможно. Карел наблюдавал това и си помислил, че машините биха могли да имат някакъв по-добър ред и в този момент започнал да разглежда човека като машина. Лицата на неговите роботи са взети директно от хората в градския транспорт – изкривени и измъчени.

Малко по-късно започва да пише история за фабрика, която произвежда изкуствени хора, използвайки синтетични органи, които завинаги ще освободят хората от техните всекидневни занимания – предимно работното място. В историята става ясно, че когато светът се пренасища от новите хора, именно те ще поведат човечеството към разруха. Въпросната компания, както и име на неговата книга „Универсалните роботи на Росум“ (среща се като РУР) ще произведе роботи от синтетична тъкан и те не само няма да се механични, но дори ще бъдат често бъркани за истински хора.

Отначало всички изглеждат щастливи да работят за хората, но след време ще се променят и ще започнат да стават по-агресивни, изправяйки се срещу своя създател. През следващата година книгата е завършена и започва да се разпространява в Европа и Северна Америка. До 1923 г. е преведена на 30 езика. Критиците я наричат интелигентно-провокативна и до някаква степен са прави.

Къщата на Карел в Прага

Малко след творбата на Чапек, почти всеки един автор ще започне да говори за роботи и за изкуствен интелект – едно ново поколение в литературата ще получи своя шанс да се развие с невероятна скорост. За жалост Карел Чапек няма още много време. През 1938 г. се разболява от пневмония. Като един страстен пушач, той не успява да се възстанови и на 25 декември 1938 г. – малко преди своя 49-и рожден ден – ще напусне света. Все пак не трябва да забравяме, че Ричърд Е. Патис ще кръсти своя програмен език на него – Карел.

 
 
Коментарите са изключени за Как Карел Чапек създаде думата „Робот“ и постави основите на тази научна фантастика

Повече информация Виж всички