shareit

Как Ирина Горбачова описва последният първи в СССР – Михаил Горбачов

| от |

След като Михаил Горбачов напусна този свят и остави една далеч по-ярка и ясна следа на позицията на Русия към света, говорейки за мирно време, икономически растеж и свобода, нека обърнем внимание какъв точно човек може да бъде през очите на децата си. И до днес има хора, които го разбираха и подкрепяха, виждаха в него надежда, че новата Русия може да бъде далеч по-цивилизована и просперираща, но малко след това КГБ и други институции побързаха да приберат кокала си.

По думите на неговата дъщеря – Ирина Виргинская-Горбачова, животът у дома се оказва бурен. Ирина си спомня как баща ѝ се прибирал и започвал да разказва кои места е посетил, какви ферми е разглеждал, какви иновации могат да се въведат. Майка ѝ, от друга страна, работейки в университет, споделя какви са нейните студентки, върху какво разсъждават и какво може да се очаква от тях в бъдеще. Семейството, по смени от детството на Ирина, е сплотено, макар и двамата родители да работят в съвсем различни сфери.

Все пак не трябва да забравяме, че да си част от семейството на първия човек в СССР не е особено лесна задача. Семейната библиотека е най-големият артефакт, Ирина се научава да чете на четири години, след като иска да ѝ обяснят, защо прекарват толкова много време пред страниците на дадена книга. За жалост не може да си спомни имената на съседите, а само лицата им. Около семейство Горбачови живеят още осем други фамилии. Ирина посещава училището на партийните членове, което по онова време няма своя лъскав и далеч по-равен статут, както някога пишеше Оруел, истината е, че е напълно нормално училище, но с тази разлика, че сигурно се е охранявало повече, отколкото в който и да е друг момент.

След завършване на гимназия, Ирина се записва в медицински институт, като никой не я принуждава или насочва да следва някаква друга специалност. Впрочем някога е имала желание да изучава философия, но родителите ѝ просто не искали да я пуснат в Москва. Тя е единствено дете и просто не можели да се разделят с нея. Това може да е една от причините, а друга да е заплахата или  факта, че в Москва няма да я приветстват толкова добре.

В Ставропол се спира на една още по-благородна професия – медицината. След около четири години става ясно, че Горбачов трябва да се премести в Москва. Дори и в Кремъл няма промени относно отношенията. Веднъж след преместването в Москва, Горбачов спира да говори у дома си за политика. Причините са повече от ясни, никой не иска да се смята, че решенията за една нация се решават в кухнята на Михаил. Дори и в тези моменти, Михаил е имал нужда от своето семейство, но въпреки това предпочитал да не изпада в подробности, може би за по-добра защита или просто за прекъсване на злите езици.

Има и още един проблем, Раиса Горбачова не идва от знатния социалистически род. Напротив, нейното семейство е пълно с така наречените „Врагове на народа“. Дядо ѝ някога е обявен за точно такъв, макар и реално да е един трудещ се и честен селянин. Арестуван е, а неговата съпруга е изведена от селото и оставена да умре от глад. Никой не ѝ е помогнал. Дядото е застрелян на 20 август 1937 г. След около 55 години по-късно на 20 август 1991 г. се случва и преврата. Раиса отново се страхува за възможните сценарии. Не спи във въпросната вечер, а само слуша новините.

Лекарите предлагат сънотворни, но тя отказва, защото се притеснява, че може да заспи и да се събуди на друго място – сценарий, който вече се е случвал и е известен за мнозина други герои на Съветския съюз. Дядото на Горбачо също усеща тъмната страна на свободата, братството и равенството, предлагано от болшевиките. Целият род на Горбачов реално се е борил срещу режима на Сталин. Йосиф винаги ще бъде тиранин в очите на последните наследници на семейство Горбачови и няма как факта да се промени по друг начин.

По спомени на Ирина, когато Горбачов подава оставка, телефонът у дома спира да звъни. Никой повече не го търси, огромна доза от новите приятели, практически изчезват, сякаш никога не са съществували. Така работи социализмът, а и не само. Новите хора се появяват, новите приятели, но само тогава, когато започнете да демонстрирате качества. Последните останали не са тези, които са дошли с властта, точно обратното. През 90-те години идва и периода на новата демокрация, в която е нормално да се накажат старите злодеи. Раиса започва да се влошава драстично, губи усещането в лявата си ръка, а малко след това ослепява. Изненадата на всички е, че Горбачови имат финансови проблеми.

Пенсията на Горбачов е еквивалента на рублите за един долар. И това е най-често срещаната ситуация за всеки друг пенсионер в Русия. Всичко става от лошо към по-лошо. И докато ситуацията не просто се влошава и цялата икономика пътува към дъното, Ирина си спомня, че за всички проблеми в Русия, семейство Горбачови са виновни. Има и положителна страна, Ирина получава свобода, която никога преди това не е имала. Няма повече официални занимания, не може да излага баща си или просто да отиде на бар с приятели, по време на СССР, тя трябва да е безупречната дъщеря и пример, макар и никога да не е искала точно това.

Тежестта е огромна и след като товарът най-накрая пада, тя е щастлива и спокойна, че просто може да бъде себе си. Малко след това Раиса ще напусне този свят и ще остави депресия не само в дъщерята, но и в бащата. Ирина си спомня, че както много други хора, често сънува Раиса жива и щастлива, но утрото винаги сервира горчива порция от реалността. Преди Раиса да почине, Ирина живее в Москва в апартамент. Разведена с две дъщери, трябва да мисли начин как да оцелее. Родителската помощ е огромна, но не си мислете, че става въпрос за финансова такава.

След завършването на университета, внучката на Горбачов ще защити докторска степен и след това  ще започне да работи в кардиологичния център. През 1994 г. Михаил ще предложи на дъщеря си да помисли какво може да направи за фондацията. Тогава е на 37 години. Предложението е ново предизвикателство, Ирина напуска болницата и започва да работи в бизнес училище. Горбачов остава сензация за света и скоро ще започне да чете лекции в американски университети.

Това дава възможност да изгради своята фондация, а след това да лети и пътува до различни страни. Понякога прави по 10 полета за посещение в рамките на 12 дни, а това са доста полети. Лекциите са единственият източник на приходи. Те изиграват своята роля и носят допълнително стрес – интелектуален и физически. В Московския университет ще стане ясно, че Горбачов е говорил напълно безплатно. Едно нещо, което се запазва и след СССР е фактът, че Раиса е поискала да възобнови благотворителните дейности в Русия, преди това, думата просто не е съществувала в речника на средния руснак.

Първият ѝ голям проект е болница за лечение на деца с левкемия. След това работи за национална детска болница, парите от Горбачов и неговата Нобелова награда (сумата от около 1 милион долара) са разделени между болниците, включително и националната детска болница. Дори и след като вече не е първа дама на Русия, Раиса ще продължи със своята благотворителност, това и носи огромно удоволствие.

През пролетта на 1999 г. ще се бори  за живота на две деца с левкемия и по този начин ще докаже, че дори децата в малките села имат право на живот. Публикува интервюта с тях, успява да спечели първата страница на няколко вестника и скоро майки от цяла Русия ще помагат с някоя друга рубла – достатъчни за лечението.

През 2007 г.  Институтът за детска хематология и трансплантация „Раиса Максимовна Горбачова“ ще отвори врати в Санкт Петербург. Там се лекуват деца от цяла Русия и други бивши съветски републики. Семейството подпомага същия институт по най-различни начини.

През 80-те години смъртността на деца с левкемия е между 7-10%, докато в Европа около 70% от децата с такова заболяване се лекуват напълно. За да може да се натрупа опит, Горбачов ще подпомогне института и ще успее да издейства специализация в чужбина, ангажирайки някои от най-добрите експерти. Дори днес, фондация Горбачови предоставя около 11 милиона долара за благотворителност – каузата е само една и е обвързана с болните деца от левкемия.

Що се отнася до самия Горбачов, неговата идеология може да се смята за актуална и до днес, макар и в Русия да е малко позабравена. Ирина си спомня как, докато пътуват в една страна, която не може да си спомни, Михаил гледал през прозореца и си мислил колко различни раси има: африканци, азиатци, европейци, микс от всичко.

Тогава казал на дъщеря си, че след като Бог е създал толкова различни хора, значи те са необходими. Може би е хубаво това да се напомни и на някои други настоящи лидери, които продължават да поставят себе си на трона като най-велики. Горбачов е една съвсем различна порода, която за жалост не можеше да бъде оценена и разбрана. Той наследи короната от тръни и успя да я преноси, запазвайки само доброто от нея.

 
 
Коментарите са изключени за Как Ирина Горбачова описва последният първи в СССР – Михаил Горбачов

Повече информация Виж всички