Как Даниел Дейли спечели два медала на честта
Даниел Джоусеф Дейли е морски пехотинец, който участва в Боксерското въстание, Битката за укреплението Дипитие и Първата световна война. За храбростта си на бойното поле е един от 19-те войници, които са наградени два пъти с медал на честта, най-престижното признание в армията.
Роден е в град Глен Коув, щата Ню Йорк на 11 ноември 1873 година. Не е известно кои са родителите му, нито как протича детството му, но се знае че няколко години работи като вестникарче. Като тинейджър решава да стане боксьор, въпреки ниския си ръст от 1,68 метра и тежащ само 60 килограма. Младият мъж е истински боец и неговата упоритост ще си проличи скоро. Избухването на испано-американската война е стимулът му да се запише доброволец на 10 януари 1899 година. За жалост, преди да влезе в боя, войната е приключила и точно по тази причина решава да се запише в армията.
По това време на 2 ноември тайната китайска организация наречена “Праведните и хармонични юмруци” повежда ксенофобско, антиколониалистическо и антихристиянско въстание, целящо да спре чуждестранното и японско влияние в страната към краят на династията Цин. Боксерското въстание избухва на фона на тежка суша и безредици, предизвикани от нарастващите сфери на влияние на чужди Велики сили.
След няколко месеца на нарастващо насилие срещу чужденци и християни в Шандун и Севернокитайската равнина, през юни 1900 г. боксерите, убедени, че са неуязвими за чуждестранните оръжия, се събират в столицата Пекин по лозунга „Подкрепи управлението на Цин и избивай чужденците“. Чуждестранни дипломати и китайци християни търсят убежище в Квартала на посолствата.
В отговор на очакваната чужда военна интервенция, която да вдигне обсадата на Квартала на посолствата, първоначално колебливата императрица Цъси застава на страната на боксерите и на 21 юни обявява война на чуждите сили. Дипломати, цивилни и военни чужденци и китайци християни са обсадени в Квартала на посолствата от императорската армия и боксерите в продължение на 55 дни.
Американски морски пехотинци потеглят към Такувският залив на борда на корабът Нюарк. След пристигането си потеглят към Пекин, където им е наредено да помогнат на друг отряд войници, разположени по Тартарската стена, но са били прогонени от вражеските нападения. Дейли с помощта на другарите си и капитан Нют Хал успяват да освободят крепостта от врага на 14 август. Докато капитанът заедно с войската потегля, за да набави провизии и да доведе подкрепления, Даниел е оставен сам да пази мястото.
Виждайки самотният американски военнослужещ боксерите използват шанса да атакуват, мислейки че лесно ще победят, но тогава не са си и представяли срещу кого се изправят. Докато вражеската армия идва подготвена с пушки, мечове и факли Дейли от своя страна разполага само със сабя и картечница. Младият мъж знае, че единственият избор е да се бие.
Атаката се случва през нощта и всеки път, когато боксерите посягат с оръжията си Даниел им отвръща. Легенда гласи, че на следващата сутрин, когато пристигат подкрепленията се натъкват на труповете на поне 200 боксери. За своите действия той е награден с първият си медал на честта. Войникът се прочува, заради заслугите си, но проявите му на храброст не свършват дотук.
През 1915 година със завземането на Хаити от Съединените щати президентът Удроу Уилсън нарежда на 330 военни да потеглят за столицата Порт о Пренс със задачата да защитават американските и чуждите интереси. По това време Дейли е старши подофицер, който води взвод от 35 войници, изпратени да хвърлят предварителен оглед върху противничесткото бойно поле. На 24 октомври докато пресичат една река са нападнати от 400 хаитски бунтовници, стреляйки по групата от всички страни.
За щастие Даниел успява да изведе по-голямата част от другарите си от водата и заемат отбранителна позиция. Нещата не изглеждат много добре за войската, която губи картечницата си в реката, единственото им спасение. Нощта наближава, част от вониците са ранени и врагът може всеки момент да ги изтреби. За момента са се подслонили на безопасно място, но ситуацията може бързо да се влоши, ако бунтовниците решат да атакуват, когато стане достатъчно тъмно.
Решен да не се даде без бой на врага, Дейли прави опасен ход като се отцепва от групата, за да се върне до реката, където само преди часове се пролива кръвта на негови другари и да потърси отново оръжието и по някакво чудо успява да го направи, след което бързо се завръща при войската си без да бъде забелязан. Сега групата дава всичко от себе си като засипва бунтовниците със смъртоносни куршуми и до следобед врагът е напълно сразен. Заради бързото си мислене и успешно изпълнение на мисията е награден с втори медал на честта.
Дори когато навършва 44 години все още продължава с героизмът си по време на Първата световна война. Сам спасява ранени американски войници, притиснати от вражески атаки и пленява немски войници. Също така успява да превземе чужди окопи, въоражен единствено с пистолет и малък брой гранати. Всичко това се случва само в една седмица през юни 1918 година. По време на битката при Белео Уд войската е притисната от врага.
Американците вече дълги часове се борят с германците и бавно надеждите им да победят умират. Виждайки колебанието по лицата на мъжете Дейли се изправя и изрича думите: “Хайде, кучи синове няма да живеете вечно”, след което армията успешно напада немците. С това е на път да спечели за трети път медал на честта. Тук трябва да споменем, че тази награда се дава само на най-заслужилите като е рядкост войник да я получи веднъж, камо ли два пъти. Смята се, че не е подходящо да получи медалът трети път, въпреки че го заслужава. На негово място получава отличен сервизен кръст и военноморски кръст.
След дългата си кариера Даниел Дейли се пенсионира и по-късно умира на 27 април 1937 година. Храбрият войник остава в историята на Америка като един герой, който с упоритостта си успява да надделее над враговете си, независимо от риска, който поема, за да стигне до победата.
