Изкуството на бизнеса: Винсънт Кенеди Макмеън – кралят на развлекателния бизнес
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Борбата е един от най-древните спортове, познати на хората. В митовете и легендите на всички народи са засвидетелствани паметни сблъсъци между велики герои. През вековете, борбата се развива в множество насоки и стилове, много от които са популярни само в отделни райони на света. Освен тях обаче съществуват няколко разновидности на този спорт, които привличат вниманието на зрителите по цял свят. Класическата и свободна борба са признати за олимпийски спортове, носейки златни отличия и безсмъртна слава за победителите.
Освен тях съществува още един вид борба, който се радва на огромна популярност по света. В американския английски, този тип спорт се нарича „професионална борба“. На български го наричаме „кеч“. Самата дума „кеч“ произлиза от английския глагол „хващам“ и се използва за да описва един от няколкото стила борба, характерни за ХIX в., развиващи се според определен сценарий, останалите стилове отмират и реално остава само т.нар. професионална борба. В българския обаче старата дума си остава, въпреки че още по времето на Дан Колов, почти никой в САЩ не я използва.
До 80-те години, кечът (б.а.: в статията ще се използва по-краткото и по-популярно българско название) в САЩ представлява огромен сбор от локални групи или „федерации“, в които различни спортисти се състезават в рамките на фиксиран регион. Всички тези малки федерации са обединени в една голяма асоциация – Национален Съюз по Кеч (NWA). Съгласно действащите правила, всяка федерация промотира събития в собствения си район и зачита „границите“ на своите конкуренти.
Тази практика се спазва още от зората на спорта в средата на XIX в. През 80-те години на XX в. обаче в света на кеча се появява един човек, чиято визия и концепция за спорта ще пренапишат всички правила и ще прекрачат всички граници. Той е трето поколение промоутър (мениджър, организатор на събития и собственик на някоя от федерациите) и вярва, че кечът трябва да поеме в нова посока. Името му е Винсънт Кенеди Макмеън.
Популярният днес в цял свят Винс Макмеън е роден на 24 август 1945 г. в Пайнхърст, щата Северна Каролина. Родът Макмеън произлиза от Ирландия – първият Макмеън (б.а.: в началото фамилията се произнася МакМахан) – Родерик, се мести от графство Гауей (Ирландия) в Ню Йорк през 70-те години на XIX в. Третият му син – Родерик Джеймс МакМахан става прочут под името Джес Макмеън и пръв в семейството заменя хотелиерския бизнес се опитва да пробие в спорта. Джес инвестира в различни спортове – бокс, бейзбол и кеч, но именно промотирането на последния, той завещава на втория си син Винсънт. Винсънт Джеймс Макмеън, наричан Старши, проявява остър бизнес нюх.
Той усеща, че с възхода на телевизията през 50-те години, кечът има шанс да достигне до много хора. Въпреки че компанията му – Световна Федерация по Кеч (WWWF) си остава регионална, Макмеън успява да се наложи като основен промоутър в най-доходоносната част на страната – т.нар. Северозапад, в това число щатите Ню Йорк, Масачузетс, Кънектикът и Роуд Айлънд. Грижовен в бизнеса Макмеън Старши не е така отдаден на семейството и още през 1945 г., няколко месеца след раждането на втория му син – Винсънт Младши, Макмеън напуска жена си.
Младият Винсънт израства в доста тежка среда. Майка му не разполага с много средства и сменя цяла поредица от любовници и партньори, които се превръщат в „доведени бащи“ на Винс. Доста от тях не се отнасят особено добре към момчето, като има случаи и на домашно насилие. Въпреки трудностите, Винс успява да се пребори с вродена дислексия. Когато навършва 12 години, Винс се среща с баща си за първи път – среща, която променя живота му. Старият Макмеън взема сина си при себе си и започва да го запознава с тънкостите на бизнеса.
Междувременно Винс е приет във военното училище „Фишбърн“ в Уейнсборо, Вирджиния, което завършва през 1964 г. Впоследствие младежът кандидатства в университета „Източна Каролина“, от който се дипломира с бакалавърска степен по бизнес и мениджмънт през 1968 г. Две години по-рано, Винс се жени за Линда Едуардс. Двамата се запознават още като гимназисти и веднага щом Линда се дипломира от гимназията Хевлок, Винс иска ръката й от нейните родители – тогава тя е на 17, а той – на 21. Двамата дори не подозират, че бракът им ще просъществува вече 55 години.
Младото семейство започва съвместния си живот в не особено цветуща финансова ситуация. Винс започва работа като пътуващ търговец на чаши, а Линда става студент по френска филология в университета „Източна Каролина“. Ситуацията се променя през 1971 г., когато Винсънт Старши отново протяга ръка към сина си и го кани да започне работа в Световната федерация по кеч. Винсънт Младши е назначен за промоутър в щата Мейн, а впоследствие става коментатор на събитията, излъчвани по телевизията. Така, през 70-те години Винс започва да навлиза в бизнеса, който по-късно се оказва негова съдба. В поредица от интервюта, Винс посочва, че баща му не е искал сина му да наследи семейния бизнес: „Хвани си държавна работа“ – казвал му той – „за да може да получаваш свястна пенсия“.
В началото на 80-те години Макмеън Младши усеща вятъра на промяната в американската поп-култура. След ерата на хипарите и на диското, Щатите влизат в нова културна епоха, доминирана от телевизионните програми. За Винс става ясно, че ако иска семейният бизнес да се издигне на по-високо равнище, рода Макмеън ще трябва да наруши всички писани и неписани правила на кеч индустрията. Възможността да действа свободно се отваря през 1982 г., когато поради влошеното си здраве, Винсънт Старши се съгласява да продаде компанията на сина си.
Винс Младши не губи време и решава да реализира на практика своите идеи. Също както баща му разпознава ползите от ранните етапи в развитието на телевизията, сега Винс усеща, че с появата на възможността за предплатено гледане и все по-сериозния оборот на ефирните предавания, пред кеча се отварят възможности за достигане до огромна аудитория. Това обаче означава, че един продукт, който е ограничен географски, трябва да бъде изведен на национално ниво, а това е в разрез с принципите за неприкосновеност на отделните федерации.
Това, което Винс прави е, че изважда WWWF от Националния Съюз по Кеч, след което започва активно да промотира своите състезатели в зоните на интерес на преките си конкуренти. Междувременно, семейство Макмеън започва да инвестира средства в поддържането на хокеен отбор, както и за закупуването на собствена закрита зала, която се предлага и при организиране на рок концерти на звезди като Ван Хален. Диверсификацията на инвестициите се отплаща бързо, а Винс разширява неимоверно кръга от бизнес партньори. Връзката с рок звездите му позволява да привлече част от тях в шоуспектаклите, които неговата федерация организира, което качва неимоверно рейтингите.
Истинският удар обаче идва в средата на 80-те, когато Винс привлича първата от „златните си кокошки“ – Хълк Хоугън. „Общоамериканският герой“ бързо се превръща в сензация, привличаща десетки хиляди посетители в препълнените зали, където гастролира екипът на вече преименуваната на WWF федерация. В този момент Винс прави най-дръзкият си ход дотогава – решава да организира събитие от ранга на най-големите спортни състезания в американския футбол и бейзбол, а именно – „Кечмания“. Събирайки най-популярните звезди на кеча под един купол, Винс създава една традиция, която просъществува вече близо 40 години.
Успехът е феноменален – още на третото издание на „Манията“ през 1987 г. се събират над 93 000 души публика. Кечът се превръща не просто в забавление, а в един от стълбовете на тогавашната поп-култура. Най-големите звезди в отбора на Винс – Хоугън, Андре Гиганта, Ренди Севидж и Ултимът Уориър стават идоли на цяло поколение американци, които дотогава дори не са се сещали за този спорт.
Краят на Студената война и бурните събития през 90-те години променят американското общество. Ръстът на населението, увеличаването на телевизионното потребление и все по-добрите способи за предплатено излъчване, превръщат кеча в просперираща индустрия. Винс не е единственият, който се досеща, че може да изкарва крупни суми от този спорт. Като негов основен опонент се издига собственикът на „Тайм Уорнър“ – Тед Търнър. Използвайки сериозните си финансови активи, Търнър създава своя собствена федерация – WCW, която започва активно да конкурира и дори да изпреварва WWF.
Двете федерации водят борба за надмощие през 90-те години. В една ера на насилие по улиците, разкрепостяване на нравите и противоборство на големите компании, кечът променя лицето си. Спортистите вече не са мачовците от 80-те, а се превръщат в „лошите момчета“ на т.нар. „Ера на Отношението“ (Attitude era). Именно в този период изгряват звездите на новото поколение кечисти, които ще донесат милиони и дори милиарди на Винс – Ледения, Скалата, Трите Хикса, Гробаря, Кейн и др. Срещу тях Търнър също има своите звезди – Голдбърг, Рейзър Рамон, Стинг, Букър Ти, Скот Стайнър. В крайна сметка, към 2001 г., Винс успява да измести своя опонент като най-рейтинговото предаване в развлекателния спорт.
Крахът в рейтингите на Търнър води до отлив на средства. Винс не се колебае. Използва натрупаното си състояние, за да купи WCW и да го слее с WWF, придобивайки договорите на малцината известни кечисти, които все още не са в отбора на Световната федерация. Няколко месеца по-късно, след фалита и на друга голяма кеч федерация – ECW, нейният контролен пакет акции също е закупен от Макмеън. Така, към 2003 г., Винс притежава най-големият набор от суперзвезди (както започват да ги наричат) и е фактически монополист на кеча в Съединените щати.
Неимоверна полза за бизнеса му носи и близостта с Републиканската партия, която тогава е на власт в САЩ. Кечистите изнасят поредица от спектакли за американските войници в Афганистан и Ирак, което превръща спорта и в политически инструмент. Единственият по-сериозен удар в този период идва в борбата за запазване на името. Световната фондация за дивите животни успява успешно да осъди Макмеън за правото над абревиатурата WWF. По тази причина, на 5 май 2002 г. компанията сменя името си на World Wrestling Entertainment (WWE), с което е известна и днес.
Монополът над кеч индустрията постепенно води до ограничаване на секса, насилието и нецензурните изразни средства, които доминират периода 1997-2005 г. Компанията е принудена да се съобразява с новите изисквания и възрастовите категории. Същевременно няколко инцидента с кечисти, свързани с употреба на стероиди, води до скандали и преразглеждане на цялата политика на компанията към спортистите. Въведени са строги регламенти и постоянни тестове.
Трагедиите провокират Винс да отдели повече внимание на здравето на своите атлети и да заделя все по-сериозни суми за медицинско обезпечение и осигуровки. Същевременно с напредване възрастта на основните звезди, компанията се ориентира към създаване на тренировъчни школи, като за целта някои по-малки, локални федерации са привлечени в ролята им на подготвителна база за бъдещи звезди. Тази бавна трансформация е ускорена от Световната икономическа криза през 2008-2010 г.
Винаги верен на своя бизнес нюх, Винс се ориентира към интересите на по-новото поколение зрители и през 2015 г. започва да се реализира проекта WWE Network – онлайн платформа, която фактически превръща федерацията в постоянен канал, излъчващ риалити програми, документални филми, живи предавания. Същевременно, WWE продължава да промотира издаването на игри, търговски продукти, както и филмови продукции. Някои от големите екшънгерои на Холивуд, сред които Джон Сина и Скалата, започват кариерите си в киното именно с помощта и благословията на Винс Макмеън.
Богатството на Макмеън остава значително през последните 20 години. Между 2001 и 2012 г., Винс разполага с ок. 1 000 000 000 $ лично богатство, включително вили, къщи и яхти. Към 2018 г. средствата му се оценяват на над 3.6 млрд. $, а към 2021 г., след тежкия удар, понесен от кеча заради корона вируса, състоянието му се изчислява на ок. 2 100 000 000$.
За разлика от своя баща, който има доста съмнения дали да вкара сина си в бизнеса, Винс от рано ангажира децата си – Шейн и Стефани в семейния занаят. Още от 90-те години дъщеря му продава билети за част от събитията, тъй като баща й вярва че трябва да познава всеки аспект на бизнеса. Към общото семейно дело е привлечен и съпругът на Стефани, прочутият Трите Хикса, който заема мястото на своя тъст като лице на корпорацията пред многохилядната аудитория. Самият Винс също доста пъти излиза на ринга през 90-те и в началото на XXI в., приемайки образа на злия „г-н Макмеън“ – неделима част от сценария на спектаклите „Първична сила“ и „Разбиване“.
Днес, 50 години след като влиза в кеча като промоутър на малък набор спортисти в Мейн, Винс Макмеън е оценяван като най-важният човек в историята на този спорт и като един от най-находчивите бизнесмени в историята на шоубизнеса в САЩ.
Снимки: GettyImages, Wikipedia
