shareit

Изкуството на бизнеса: Хенри Люс – царят на списанията

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

През януари, 1941 г., екип от американски журналисти пристига в София за специално интервю. Европа е в разгара на Втората световна война. Хитлер печели на всички фронтове, а България все още успява да пази неутралитет, макар времето й да изтича. Българският цар Борис III е под светлината на прожекторите.

Интервюто на американския екип и българския цар протича непринудено. Борис ги развежда из двореца си, показва им колекцията си от автомобили и спокойно заявява, че ако не трябваше да е цар, би предпочел да бъде механик и да поправя превозни средства. Снимката на българският владетел украсява януарския брой на американското списание, чийто корици са се превърнали в неделим елемент от световната поп култура. Името на списанието е „Тайм“.

Когато през 1941 г. екипът на „Тайм“ пристига в София, списанието вече се е утвърдило като водещо издание не само в САЩ, но и в света като цяло. Този зашеметяващ успех, постигнат за по-малко от две десетилетия, започва през 1923 г. в един малка нюйоркска офис, в която един собственик и един главен редактор обмислят как да кръстят своето бъдещо издание.

Редакторът – Бритън Хейдън предлага „Факти“, тъй като идеята е изданието да е новинарско. Налага се обаче неговият партньор и финансов гръб на проекта – Хенри Люс. Той измисля името „Тайм“ (Време) и слогана „Отдели време – кратко е“. Мечтата на Люс за масово, но качествено издание започва с тази първа маркетингова стъпка.

Хенри Робинсън Люс е роден на 3-ти април, 1898 г. в Денчжоу, Китай. Същата година древният град (където според легендата се възнесли Осемте безсмъртни герои – б.а.), заедно с целия полуостров Шандун е отдаден под наем на Германия от империята Цин (тогавашната китайска династия – б.а.).

Бащата на Хенри – Хенри Уинтър Люс е  американски презвитериански свещеник и мисионер, който проповядва християнството Китай и помага на бедните и нуждаещите се. Отец Люс също така е и сред преподавателите в малък протестантски колеж, организиран от група американски мисионери. Именно в тази среда на ръба между вярата, търговията, образованието и традиционната китайска култура израства и малкият Хенри.

Хенри Люс

Семейството, което се увеличава с още три деца – две момичета – Емавейл и Елизабет и син – Шелдън, пътуват до САЩ няколко пъти за да може отец Люс да набира средства от благотворителност за своята мисионерска дейност. Малкият Хенри е поразен от живота в САЩ. В сравнение с бедността и мизерията в Китай, изобилието от стоки, високия стандарт на живот и нивото на техническо развитие зашеметяват малкото момче, едва 8-годишно по онова време. След като се завръща в Китай през 1908 г., Хенри пише първата си статия – момчешко писмо, описващо живота в Китай, което той изпраща на списание „Детски свят“. Това се оказва и първият публикуван негов материал.

Когато Хенри навършва 15, родителите му го изпращат обратно в САЩ за да завърши гимназия. Отец Люс се надява сина му да завърши Йейл също като него, ето защо подбира възможно най-доброто учебно заведение за сина си. Изборът на семейството пада върху гимназията Хотчкис в Кънектикът. Тук младият Хенри продължава борбата с вроденото си заекване, с която най-сетне успява да се пребори, най-вече поради огромното си упорство. Младежът бързо се налага като един от отличниците на своя випуск.

Социалният му статус – син на пастор, веднага го откъсва от представителите на американската горна средна класа. Въпреки това, чрез щедрата субсидия от страна на филантропът Нанси Макормик, Хенри успява да покрие разходите си, а отличните му бележки оправдават напълно доверието на богатата дама, чиято кауза е да подкрепя семейства на мисионери. Хенри показва завидни способности в усвояването на езици – до края на обучението си овладява гръцки, латински, немски и френски, които добавя и към китайския (мандарин), който научава в домашна среда.

Освен с добрият си успех, Хенри ще запомни тези свои години и с едно важно познанство. Именно в Хотчкис той среща своя бъдещ партньор Бритън Хейдън, с който бързо стават най-добри приятели. Двамата започват работа в училищния вестник, която предначертава бъдещата им кариера.

През 1916 г., Люс и Хейдън завършват Хотчкис и кандидатстват в Йейл. Освен че намират място в университета, поради факта че завършват първия семестър на върха на випуска, двамата са взети на работа в редакцията на Йейл дейли нюз – университетския вестник и трамплин на мнозина млади журналисти към бъдеща кариера в големите издания.

Успоредно с кариерата си на отличен студент, Хенри влиза е основното мъжко братство „Алфа-Делта“, което му печели редица ценни познанства с някои от най-важните хора в неговото поколение. Благодарение на връзките си, Люс е поканен да членува в най-престижния таен клуб на йейлските студенти – обществото „Череп и кости“, създадено през 1832 г. и съществуващо до ден днешен, вече 190 години.

След завършване на Йейл през 1919 г., Люс успява да си осигури пари за едногодишно обучение в Оксфорд, Великобритания. По време на престоя си на Острова, той организира поредица пътувания в Следвоенна Европа. Това сериозно разширява кръгозора му и поражда у него сериозни амбиции за бъдеща кариера в журналистиката.

След завръщането си в САЩ, Хенри заминава за Чикаго, където започва работа като младши репортер. През 1922 г., след поредица безсънни нощи, в които Люс и Хейдън обсъждат бъдещето, двамата напускат своите работни места и решават да основат свое собствено издание. Така историята стига до епизода с нюйоркският офис и идеята за заглавието.

Концепцията е проста – седмично новинарско списание, което да отразява най-важното от света на политиката, бизнеса, поп-културата и живота на знаменитостите. Хенри Люс винаги стриктен и строг иска да набляга на политическата страна на събитията, докато Хейдън, смятан за по-жизнерадостната половина на тандема е категоричен, че трябва да се търси покритие и на светския живот и събития.

Приятелството им успява да покрие различията в позициите и двамата са неразделен тандем до 1929 г., когато Бритън почива внезапно. Хенри остава водещият човек в „Тайм“. Междувременно, със своята атрактивна цена от 15 цента (2.4$ днешни пари), списанието се превръща в достъпно четиво за средния американец и бързо печели широка маса от читатели.

След смъртта на Хейдън, Хенри Люс се нуждае от близък помощник и съдружник и наема Рой Едуард Ларсен – възпитаник на Харвард, който съдейства на „Тайм“ още от 1923 г. Именно Ларесен, като отговорник за продажбите, успява да промотира „Тайм“ в поредица радио предавания и да разшири дистрибуцията на списанието в рамките на САЩ.

Въпреки това, за всички, които помнят онези времена няма съмнение, че именно Хенри Люс, притежател на контролния пакет акции, е истинският господар на Тайм и оформящата се около него компания. В типичен за онова общество стил, метода на управление на Хенри е сравняван с този на просветените абсолютистки владетели от XVIII век – с много ерудиция, но винаги с твърда ръка и безпрекословно.

Списание „Тайм“ бързо се налага като поп-културна икона в американското общество, а рубриките в него се превръщат във вдъхновение за някои по-късни издания. Така например, от журналисти, работили върху рубриката „Хора“, по-късно ще се появи списание Пийпъл (създадено през 1963 г.). Запазена марка става използването на една личност като „лице на броя“ и съответно единствено изображение на корицата на изданието.

Подборът на личностите е обвързан както с актуалните теми и дебати в американското общество, така и с позициите на Хенри Люс като поддръжник на Републиканската партия в САЩ. В ролята си на неизменен главен редактор, Хенри внимателно следи линията, която изданието спазва. Към 1934 г., „Тайм“ носи значителни приходи на своя създател и основен собственик и Хенри търси начин да инвестира средствата си в няколко други проекта.

През 1936 г., Хенри плаща 92 000$ (1,4 милиона днешни) за да купи списание „Лайф“. Идеята на Люс е да създаде списание, което да се продава най-вече заради своите снимки и илюстрации, уповавайки се  на принципа че една фотография струва повече от 1000 думи. В обем от около 50 страници, изданието използва текста само като пояснителни бележки към илюстрациите. Схемата се оказва моментален успех – първия брой продава 380 000 копия, а четири месеца по-късно тиражът вече е 1 000 000 бройки. Цената отново е общодостъпна – ок. 2$ днешни пари.

Освен Тайм и Лайф, още през 1929 г., Хенри Люс стартира и друг медиен проект – списанието  „Форчън“. Идеята се появява още преди това, докато Бритън Хейдън е още жив ( и доста критичен към концепцията – б.а.). Реализацията идва около времето на Голямата депресия. Самият факт че изданието преживява критичната година между сривът на Уолстрийт и края на 1930 г. е показателен за визионерската идея, реализирана от Люс.

За разлика от Тайм и по-късното Лайф, Форчън е замислено като по-сериозно издание, с голям обем и задълбочени аналитични статии. Първият брой излиза на цена от 1$ (16.2$ по днешни цени – б.а.) в обем 184 страници. Изданието получава 30 000 абоната още със стартирането си, а  през 1937 г., техният брой е вече над 460 000 души, като изданието осигурява на Люс постоянен годишен доход от над половин милион долара.

Завладявайки света на бизнеса, илюстрациите и политическите новини, през 1954 г. Люс решава че е време да нанесе своя удар в единствената информационна ниша, която още не е покрил – спорта. Въпреки че мнозина от партньорите му смятат, че техният екип и стандарти са много над нивото на спорта, разглеждан като забавление за по-долните обществени класи, Люс е непреклонен. Следвайки своя нюх, той създава изданието „Спортс Илюстрейтед“.

За разлика от другите проекти, спортното издание има фалстарт, но Люс е упорит и след около десетилетие на проби и грешки, Спортс Илюстрейтед заработва на голяма печалба. Идеята за седмично издание, което на прилична цена да осигурява качествен визуален материал от основните спортни събития, съчетан с адекватни текстове, печели широка популярност. Изданието постига сериозен успех и поради факта че е сред първите медийни платформи в САЩ, които предусещат нарастващата популярност на американския футбол през втората половина на 1960-те.

Достигайки върха на медийната кариера през 1964 г., Люс решава да се оттегли от активния бизнес. В рамките на своя събитиен живот, преминал през две Световни войни и Голямата депресия, Хенри успява да построи от нулата медийна империя, която през 1967 г. се оценява на над 100 000 000$ в тогавашни пари или около 1 000 000 000$ в днешни пари.

Всяко едно от списанията, които Хенри стартира остава бестселър в медийния пазар не само в САЩ, но и по света. Макар и разпродадени на различни корорации, „Тайм“, „Лайф“, „Форчън“ и „Спорт илюстрейтед“ остават стандарт за качествени периодични издания в цял свят, а статиите и фотографиите в тях се превръщат в един от основните източници, оформящи поп-културата на съвременния свят.

Неподражаемият журналист и медиен магнат, останал в историята с ясните си сини очи, пясъчно руса коса и навика да пуши непрекъснато докато е буден умира на 28 февруари, 1967 г. във Финикс, Аризона. По-голямата част от личното му богатство става част от фондацията „Хенри Люс“, продължавайки по свой начин делото, наследено от стария отец Хенри. В негова чест са издадени няколко серии пощенски марки, а в двора на най-стария частен университет в Тайван – Дунхай има изграден протестантски параклис, наречен в негова чест.

 
 
Коментарите са изключени за Изкуството на бизнеса: Хенри Люс – царят на списанията

Повече информация Виж всички