Историята на горящия монах – снимката, която подпали света
На 10 юни 1963 г. американските кореспонденти получават информация, че нещо много важно ще се случи на следващата сутрин – 11 юни. Локацията е посолството на Камбоджа в Сайгон. Повечето репортери не обръщат внимание на поредния сигнал, защото от началото на будистката криза са получавали редица такива сигнали за „важни събития“ и повечето от тях никога не успяват да впечатлят. На следващата сутрин присъстват само няколко журналиста, очакващи специалното събитие. Сред тях са Дейвид Халберстам от Ню Йорк Таймс и Майкълм Браун – регионалният директор на Сайгон за Associated Press.
Повече от 350 будистки монаха тръгват по улицата, скандирайки отмяна на правителството на Нго Дин Дием. Сред тези хора е и Тик Куанг Дак. След като месеци наред страната рязко променя посоката си и прокарва католическата религия като официална, монахът не вижда никакъв друг смисъл, освен да покаже какво представлява битката срещу подтисничеството. Както всяка друга религия, будизмът също имал нужда от своите мъченици. Откакто Дием е на власт, религията в страната прави обратен завой и бързо започва да изявява странни пристрастия към католицизма. Флагът на будистите е официално забранен.
Мирните протести на будистите, които между другото са около 70-90% от виетнамското население, скоро ще успеят да свалят новия министър председател на страната. Ключова роля в тези протести изиграва именно Тик Куанг Дак. Монахът се е чувствал изключително предаден от страната си. През май, когато при протеста за свалянето на будиския флаг завършва със смъртта на 9 души, монасите вече мислят нов начин за протест. Тогава униформените започват да стрелят по протестиращите и доказват, че решенията на Дием са окончателни.
На фаталната дата шествието се прекъсва. Дак застава спокойно на оживения булевард, негов приятел поставя възглавничка на пътя, докато втори отваря багажник на кола и вади 20-литрова туба с бензин. Около седналия монах се прави кръг, приятелите изсипват съдържанието на тубата върху главата на бъдещия мъченик, раздава се ритуален хляб, рицитират се думите „Почит към Буда на Амитабха“ и след това някой драсва клечката. Огнените езици бързо полазват тялото на Дак. Черни пламъци започват да консумират образа на хладнокръвния монах, докато формата започва бавно да го приема. Зрителите на това самоубийство остават без думи. Мнозина спират, за да видят случващото се, но никой не се опитва да изгаси тялото.
На английски и виетнамски, с помощта на микрофон, друг монах повтаря следното „Будистки монах се самоубива.Будистки монах става мъченик.“. Около 10 минути са необходими, преди пламъците окончателно да освободят душата от тялото. Покриват го с жълти роби, опитват се да го сложат в ковчег, но крайниците са вкочанени. Докато го отнасят, едната ръка продължава да се вижда извън ковчега. Последният дом на монаха е в близката падога. Там тялото е кремирано, но сърцето е запазено, за да стане символ на състрадание. Снимките бързо обикалят света и достигат дори до ръцете на Джон Ф. Кенеди. Коментарът му за този случай е: „Нито една новинарска снимка в историята не е генерирала толкова емоция в света, колкото тази.“. Тик Куанг Дак запазва последните си думи в писмо, които по-късно са отворени, за да станат публични. Ето какво пише той:
„Преди да затворя очите си и да погледна Буда, с уважение умолявам президента Нго Дин Дием да погледне състрадателно към хората от нацията и да приложи религиозно равенство, за да запази силата на родината завинаги. Призовавам уязвимите, преподобните, членовете на сангха и миряните будисти да се организират и в знак на солидарност да правят жертви в защита на будизма.“
Коментарът на Дейвид Халберстам по темата е:
„Трябваше да погледна картината отново, но един поглед е повече от достатъчен. Пламъци излизаха от човешко същество; тялото бавно изсъхваше и се свиваше, главата почерняваше и се оголваше. Въздухът беше пропит с миризмата на горщя човешка плът; човешките същества изгарят изненадващо бързо. Зад мен се чуваха ридания на виетнамци, които тепърва идваха да видят случилото се. В този момент бях твърде шокиран, за да плача, твърде объркан, за да правя записки и да задавам въпроси, прекалено втрещен, за да си помисля дори да правя това. Докато изгаряше, той не помръдна и мускул, не издаде звук, неговото външна увереност беше в рязък контраст с плачещите хора около него.“
Снимка: By Department of Defense. Department of the Air Force. NAIL Control Number: NWDNS-342-AF-18302USAFCropping by User:PFHLai – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 542189., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29508639
Малкълм Браун печели награда Пулицър за този кадър. Защо монасите решават да се изгарят и самоубиват по този начин? Отговорът наистина се крие в режима на Нго Дин Дием. Той е роден в католическо семейство с баща във високите постове на държавата. Получава образованието си във френска гимназия. Успява да се издигне високо в политическата кариера, но след това е изгонен от император Бао Дай като „инструмент на френската политика“. Никой не е подозирал, че този човек ще се превърне в естествен враг на императора и ще се завърне, за да го свали от трона. През 1955 г. успява да направи сериозна измама в референдума на Южен Виетнам и да получи властта в ръцете си, обявявайки се за президент.
Правителството му е подсилено от всички останали страни – върли противници на комунизма. Въпросният става мишена и срещу него се правят редица опити за атентат, както и за преврат, но без успех. Управлението му води до толкова познатата „Будистка криза“ през 1963 г. За да успее да наложи религията католицизъм, Дием започва да раздава помощи и оръжие само на онези села, които ще го признаят като официална религия. Американските помощи се разпределят по негово нареждане именно в зоните, където вече има установена католическа църква.
Снимка: By Cited as being taken by an unnamed US official serving in Vietnam – U.S. National Archives, scanned from Death of a Generation – Jones, Howard (2003). New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-505286-2., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3270056
Дием води сериозна война с будистите и при всяко шествие е готов да отвърне със сила. По тази причина пуска сълзотворен газ и кучета срещу протестиращите, за да прекрати демонстрациите. Това са само част от случаите. В късната есен, цивилни и военни вече ще искат смъртта му. Интересен факт е, че този политически лидер е екзекутиран точно 11 дена, преди да бъде убит и американския президент Кенеди.
