Историята на Джак Краката, гангстерът от епохата на Сухия режим, който беше почти безсмъртен

Четири пъти въоръжени мъже застрелват прословутия гангстер Джак „Краката“ Даймънд. И четири пъти Даймънд успява да се отърве жив.

Той прави богатството си по време на Сухия режим в САЩ и, разбира се, успява да си създаде врагове: Джак „взима заем“ 200 000 долара от двама рекетьори, пръска парите на круиз до Европа и никога не ги връща. Друг път пък застрелва мъж, защото се скарал с него.

Най-впечатляващото обаче е, че Даймънд избягва редица пъти от нападения, в които се опитват да го убият – докато късметът на гангстера най-накрая се изчерпва.

Но всичко по реда си. Най-напред, как Краката става гангстер?

Джак Даймънд е роден на 10 юли 1897 г. в семейство ирландски имигранти в САЩ, Той израства във Филаделфия, докато семейството не се премества в Бруклин след смъртта на майка му през 1913 г.

Младежът се присъединява към улична банда, наречена Хъдсън Дъстърс, а първото му сблъскване със закона идва още като тийнейджър, когато краде от бижутер. В края на Първата световна война Даймънд отново се оказва от грешната страна на закона – този път заради дезертьорството.

След престой в затвора, започва работа за гангстера Арнолд Ротщайн, човекът, който уговаря мачове в шампионата по бейзбол Световните серии през 1919 г.

Ходът на живота на Даймънд ще се промени през 1920 г., когато Забраната за алкохола влиза в сила. Той започва да продава тайно, прилагайки същите умения, които беше ползвал като гангстер: вместо да вари в тайни дестилерии, намира по-лесен начин да пробие в бизнеса с контрабандно пиене – като просто отвлича камиони, който превозват незаконен алкохол. Жертвите на Даймънд не могат да отидат в полицията, разбира се, което го оставя с безкраен запас от алкохол и никаки притеснения.

Как си спечелва прякора Крака ли? Някои твърдят, че е заради танците му; други пък казват, че защото успява да избяга от смъртта толкова много пъти.

Джак Даймънд и Манхатънските алкохолни войни

Краката бързо натрупва дълъг списък с врагове. През 20-те години на миналия век Ню Йорк се превръща в контрабандната столица на страната и Даймънд иска парче от пая.

Само в Ню Йорк се появяват около 100 000 „спийкизи“ барчета (тайни барове, в които се сервира контрабанден алкохол). И Даймънд управлява един от тях.

Между набезите на камиони с алкохол, Даймънд измисля схема за поддържане на потока на алкохола: той купува пивоварната Barmann в Кингстън. Над земята тя изглежда празна, но отдолу гумен маркуч минава през почти километър градска канализация, за да достави бира до склад за бутилиране.

Когато федералните власти най-накрая разкриват пивоварната през 1931 г., те откриват 3000 бъчви бира и 41 000 бутилки. Те също така намират толкова много пари, че нападението става известно като „изземването на милиони долари“.

Но Краката не е арестуван; той е настанен в болница, където се възстановява от огнестрелни рани, след като въоръжени мъж нахлува в хотел Аратога в щата Ню Йорк и го застрелва три пъти с пушка.

Това е една от многото срещи със смъртта за Краката. По време на стрелбата, в която е убит Джейкъб „Малкият Оги“ Орген през 1927 г., Даймънд получава куршум в… крака. През следващите няколко години се измъква от още две стрелби, които имат за цел да го оставят мъртъв.

След като се възстановява от поредната стрелба, той се качва на кораб към Европа с 200 000 долара в брой.

Тези пари идват от двама видни рекетьори. Даймънд им обеща да използва „инвестицията“, за да започне да внася лекарства от Европа, но когато се връща без лекарства – и без пари – списъкът му с врагове се увеличи още повече.

21 Club в Ню Йорк, който през Сухия режим е бил спийкизи бар

Защо враговете на Даймънд смятат, че той е неубиваем

По време на забраната спийкизи баровете се къпят в кръв. Бутлегъри и гангстери се избиват помежду си със слабо внимание от страна на полицията.

На 26 декември 1925 г. момчета, изпратени от Ал Капоне, убиват Ричард Лонерган, ирландски гангстер, заедно с няколко от хората му. Един вестник пише, че те „срещат бърза смърт, след като револверите започват да гърмят“. Полицията арестува Капоне, но в крайна сметка прекратява разследването си.

Краката също се оказва на грешния край на револвера няколко пъти. През лятото на 1929 г., докато седи зад бара в клуба Hotsy Totsy, вади пистолета си срещу трима мъже, които се осмеляват да спорят с него, и пълни един от тях с куршуми. След като някой застрелва двама свидетели, Даймънд се измъква от съда.

В крайна сметка късметът на му ще се изчерпи. Но не и преди да избяга от смъртта половин дузина пъти.

На 12 октомври 1930 г. гангстерът е отседнал в хотел Монтичело, когато в един момент двама разбойници нахлуват в стаята му и го прострелват пет пъти. Ранен, Даймънд изпива две чаши уиски и се завлича в коридора, където е намерен и откаран в болница.

„Няма ли някой, който да застреля този човек веднъж завинаги?“ оплаква се съперникът му, холандецът Шулц.

Оказва се, че има.

Смъртта на Даймънд

До 1931 г. изглежда, че никой не може да убие Краката. Но деветте живота на гангстера в крайна сметка изтичат.

През декември 1917 г. докато е съден за отвличане в щата Ню Йорк, пред сградата на съда едно младо момче изкрещява: „Никога няма да хваната Краката!“

По някакъв начин Даймънд спечелва оправдателна присъда – вероятно чрез подкуп на съдебните заседатели. Той организира пиршество с любовницата си, за да отпразнува случая, а след това се връща в къщата си в Олбъни.

Около 5:30 сутринта двама въоръжени мъже нахлуват в стаята на Даймънд и единият го хваща, а другият насочва пистолета си към главата на гангстера. Чуват се три изстрела – и този път, Краката най-накрая е мъртъв.

Но кой е поръчителят?

Никой не се появява, за да приеме честта. Основните заподозрени са многобройните негови гангстери съперници, рекетьорите, от които е откраднал пари, и полицията.

„Знаеш ли какво се опитваше да направи Краката?“ – казва един от сътрудниците му. „Опитваше се да контролира всички незаконни дейности на Изток. Опитваше се да бъде голям като Капоне.“

Джак Даймънд никога не е бил толкова голям като Ал Капоне – но той успя да избяга от смъртта толкова много пъти, че съперниците му го обявиха за безсмъртен.