Истинският кръстник – Франк Кастело
Едва ли има човек, който някога да не е гледал „Кръстникът“. Книгата, а по-късно и филмът, създадени по красивата история на Марио Пузо, се превърна в класика за следващите поколения. Любопитен факт е, че наградата Оскар на Марлон Брандо в момента е притежание на Леонардо Дикаприо. Кой обаче стои зад истинското вдъхновение за образа на Дон Корлеоне?
Без съмнение ще трябва да говорим за Франк Кастело. Също като своето литературно копие, този гангстер отказвал да прави сделки с наркотици, оцелява редица атентати, освен това никога не носи оръжие и когато правосъдието го застига, той говори пред сената, при това без да се възползва от петата поправка. Франк е лежал многократно в затвора, тялото му е понесло много сериозни оловни удари и въпреки това може да се похвали като човек, който живее свободно и умира на 82 години.
И когато идва време за създаването на „Кръстника“, Марлон прави много щателно проучване на своя герой и гледа сериозно фотографиите на Кастело. Разбира се, истинският кръстник не е започнал своя живот като цар, за тази корона се налагало на човек да се докаже многократно. Франк Кастело се ражда като Франческо Кастиля през 1891 г. в Италия. Като много други членове на мафията, той също е имигрант в САЩ и съответно още в най-ранна възраст отпътува за новия свят. Баща му се мести в Ню Йорк и отваря малко магазинче за зеленчуци в Харлем.
Още с пристигането си в САЩ, Кастело вече е част от малка банда, която се занимава с дребни престъпления и обири. За периода от 1908-1918 г. ще бъде арестуван около три пъти за обири и нападение. През 1918 г. приема оригиналното си име и една година по-късно се жени за детската си любов. Само месец след сватбата влиза отново в ареста и прекарва 10 месеца без свобода. С излизането си ще се закълнче, че ще остави този престъпен свят и ще използва мозъка си, вместо оръжията. За разлика от предишните мафиоти, Кастело запазва своята човешка страна.
Малко след последния си арест, Кастело започва да работи за бандата на Морело. Покрай този контакт изниква още едно лице – Чарли „Щастливеца“ Лучано – лидерът на източните групировки. Двамата постепенно започват да обединяват организациите си и по този начин значително изпъкват над всички останали. Към тях по-късно се присъединяват и Вито Дженовезе, както и лидерите на еврейската групировка Мейър Лански и Бенджамин Сийгъл. Четиримата се обединяват точно в началото на сухия режим и парите започват да валят.
Много скоро формацията привлича и господарят на хазарта в САЩ – Арнълд Ротщийн. Алкохолът обаче започва да създава нови форми на приятелство и ирландските групировки също проявяват интерес към добре структурираната организация. Бил Дуаяр вижда потенциала и много скоро се формира добре познатата комбина. В най-добрите си дни, алкохолната организация може да транспортира около 20 000 каси с алкохол. Благодарение на подкупите на бреговата охрана, тонове алкохол заливат САЩ всяка седмица. През 1926 г. Дуаяр и Кастело са заловени при опит да подкупят за пореден път бреговата охрана. Ирландецът не може да се размине без присъда.
Когато той е отсранен, неговият италиански амико започва да се разпорежда още по-сериозно с организацията. Не всички са особено лоялни и скоро се оформя първата гангстерска война. Този период се нарича и Манхатънската бирена война и слага край на добре смазаната престъпна машина. Самият Кастело не страда особено, неговата работа продължава с Лучано и хазартът, което не е чак такава драма. Освен добрите отношения в престъпния свят, мафиотът започва да се сприятелява с политици, съдии и полицаи – все хора, които да помогнат на организацията. Тези връзки му носят и прякора министър-председателят на подземния свят. През 1929 г. той, Лучано и чикагския бос Джони Торио организирад нова среща, която носи името „Срещата на голямата седморка“. Това е и основата на американския престъпен синдикат.
С него може да се изгради и някакъв контрол на престъпния свят. И докато някои са поканени, други бързат да се обидят. Такива са случаите на Салваторе Маранцано и Джое Масерия. Те не са поканени на масата, защото тяхната система се смята за морално остаряла. Двамата отхвърлени джентълмени бързат да напомнят за себе си. Масерия решава да вземе територията на своя колега Маранцано и едва тогава да тръгне срещу младите, той започва да изисква седмична такса от 10 000 долара на всеки чужд член на мафията и така печели гнева на Салваторе. Двамата тръгват на една много сериозна война, но междувременно става ясно, че младоците няма да правят нищо.
Фамилията Маранцано била потърсена от тях и гарантирала, че ще се включи в новия ред, ако Масерия бъде премахнат. С това съгласие, няколко седмици по-късно, лидерът е премахнат в много кървава престрелка в ресторант в Бруклин. Салваторе се успокоил и повярвал, че има спасение, но преди да се усети, двама данъчни влизат в неговия офис и го застрелват – оказва се, че те също са наети от младата бригада. След като няма повече опоненти, новият синдикат започва да работи. Лучано поема ръководния пост, Кастело става консилиери и двамата започват стабилна работа. Ню Йорк е изцяло в ръцете на Франк и той много добре знае как да го управлява най-добре.
Новият кмет наблюдавал как хазарта процъфтява и един ден наредил всички ротативки да бъдат хвърлени в реката. Кастело се свързва с кмета на Луизиана и бързо снабдява града с казина, като 10% от всички приходи отиват в ръцете на г-н Лонг. Междувременно Лучано не може да се похвали с такъв успех. През 1936 г. той е осъден за трафик на хора и го очакват 30-50 години затвор, както и депортиране в Италия. Следващият му заместник също изкарва точно година на поста и бяга в Италия, за да не бъде преследван от закона. Много скоро единственият достоен за този пост остава именно Франк Кастело. Неговият бизнес с хазарта се засилва все повече и повече.
Вече има позиции в Ню Орлеанс, Флорида и Куба. Магнитутът на работата му скоро печели вниманието и на сенатор Естес Кефаувер, който в този момент започвал разследване срещу организираната престъпност. В неговото полезрение попадат около 600 лица, включително гангстери, сутеньори, собственици на казина, политици и дори адвокати. Седмици наред текат изслушвания, а американският зрител следи това предаване повече от всичко останало. Когато идва редът на Кастело, той не използва адвокати, нито 5-тата поправка.
Предпочита да говори честно и да заблуди всички, че няма какво да крие. За съжаление, спокойните му отговори не отговарят много точно на останалите части от тялото му. Мнозина забелязват как ръцете му се потят, психолозите са сигурни, че е изнервен и очевидно крие нещо. Когато го питат какво е направил за своята страна, Кастело отговаря, че си е плащал данъците. През 1951 г. е осъден на 18 месеца и освободен след излежаването на 14, през 1954 г. е осъден за данъчна измама, осъден е на 5 години, но лежи само 3.
През следващите години, докато се прибира към дома си, по него стреля Вини „Брадичката“ Гиганте. Оказва се, че дори бойните му другари са подготвяли нов удар срещу своя вечен бос. Идва време за пенсиониране, но дори тогава Кастело запазва своето реноме и продължава да се смята за лидерът на организираната престъпност. Редица престъпници минават през мезонета му в Уолдорф Астория. На 18 февруари 1973 г. мафиотът получава сърдечен удар и умира в дома си. До последно не може да се отърве от миналата си слава.
Заглавна снимка: By Al Aumuller, World Telegram staff photographer – Library of Congress. New York World-Telegram & Sun Collection. http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c20716, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1273653
