Гонзало Гереро – испанецът, който модернизира маите
Миналото на Гонзало Гереро заслужава свой собствен филм. Испания може да се похвали с много герои, но Гереро определено изпъква като един от най-опасните наемници, който някога е обикалял моретата. Сражавал се е в битките за Мурс и по време на Реконквита, бил се е с мюсюлманите и винаги е бил първият, който да влезе в бой, носейки испанската си шпага и аркебуза. След толкова много сражения, боецът останал без фронт и това го накарало да се замисли какво ще прави. Мирът вече заемал позициите си в Испания, но това означава, че светът ще спре кръвопролитията.
Гереро предложил на Кристофор Колумб да се включи в неговото пътешествие за новия свят. Надявал се, че ще намери място в света, където добрият наемник ще има повече работа. Прекосява Атлантическия океан на борда на Нина и се озовава в Куба. С помощта на първите заселници там, Гонзало решава да направи форт и да се грижи за него, докато се опитва да се разправя с местните жители. По някаква мистична причина именно те не приемат много гости. Никой не приемал и идеята за нова религия, следователно Гонзало е успял да намери достатъчно място, за да се наслади на истинската емоция.
През 1511 г. Гереро се включва в една от най-опасните и зловещи атаки на Испания. Войниците плячкосват злато, храна, събират роби и се опитват да открият всичко, което могат да намерят в днешна Колумбия. Един такъв кораб с ценности тръгва и от Куба, като трябва да подпомогне изцяло Испанската империя, но времето не е с моряците. Ураган настига кораба и го разкъсва на парчета, докато ветровете късат платната. Гереро не успява да остане на борда, огромно парче дърво го удря и той пада зад борда. Мнозина очакват, че това е краят на големия зъл испанец. Никой не тръгва да го спасява, в този момент всички били изцяло заети със спасяването на собствената си кожа.
Гереро оцелява и плува без да вижда абсолютно нищо, когато се блъска в спасителна лодка. Скоро към нея се присъединяват и други моряци, които осъзнавали, че трябва да чакат бурята да премине. Без никакво движение, около 20 души оцелели на борда. Преди да се появи суша, моряците са прекарали повече от 2 седмици в открито море. Само 8 души са стигнали до сушата. Живите трябвало да се хранят със суровите трупове на мъртвите. Изморени, изстрадали и изгорени от слънцето, всички акостират в Мексиканския залив.
Никой не е подозирал, че на небосклона се задава нова опасност, която в този случай ще изиграе още по-лоша шега на оцелелите. На брега е трябвало да се подготвят със страховитите маи, които са готови да леят кръв навсякъде. Преди да имат дори възможност да поемат въздух, те са хвърлени в затвора. По това време маите още не са виждали белия човек и не са го харесвали за това, което е. Първите четирима били убити в името на боговете, сърцата им са извадени и изядени пред останалите оцелели. Другата 4-ка, включително и Гереро, са хвърлени в клетки, за да чакат своето възкресение по-късно.
Няколко дни в почивка, наемниците са събрали сили, за да се опитат да избягат. Единственият проблем е, че нямат никаква представа къде точно се намират и джунглите на Юкатан не са много приятелски настроени към гости. Групата е заловена отново, но от друго майско племе. Те не правили жертвоприношения за боговете, а ги хвърлили да работят. Още двама били мъртви от изтощение до края на деня.
Последните оцелели са Гонзало Гереро и Джеронимо де Агулар. Докато Джеронимо прекарвал целия ден в молитви и надеждата за спасение, Гереро започнал да изучава обществото на маите, наблюдавайки всички техни практики. Осъзнавал каква е връзката с облеклото, научил е езикът им и си направил няколко татуировки по лицето, пробива носи си с пръчка и най-накрая получава свободата си по един от най-странните начини.
Успява да спаси вожда на племето от атака на алигатори, влизайки в битка с голи ръце. Победата означава свобода, но има и нещо друго, Гереро е бил много по-висок от маите и впечатлявал с физиката си. Той не бил точно личност, която да се слее с тълпата. По негово настояване е спасен и Джеронимо. Двамата решили да разширят малкото кралство на това племе и да започнат да правят това, което са можели – война.
Гонзало Гереро започва да учи маите на европейска тактика и да им показва какви са маневрите на войната. Научава ги да строят фортове, да се организират във военни отряди, а след това да правят и нечувани нападения над съседните племена. За да поддържа формата, започва да въвежда и най-различни учения, които заемали около 1/3 от деня на всеки боец. Командва ги така, че когато излизат срещу противник, въпросът не бил свързан с победа, а колко време ще им трябва за победа.
Продължава да предлага и партизански тактики срещу по-агресивните и многобройни нападатели. След финалното обучение, никой не можел да се изправи пред неговите отряди. Гонзало продължавал да трупа победа след победа и това отваряло вратите след него. Накрая вожда го принуждава да се ожени за принцесата Зазил Ха и двамата трябва да създадат първите деца между европеец и мексиканец. И тук се случва нещо още по-странно – испанците акостирали на брега.
Те чували легенди за мистериозен бял мъж, който обикалял джунглите и унищожавал всичко пред себе си. Испанският конквистадор Хернан Кортез слиза от кораба в Юкатан и адът върви след него. Успява да проследи стъпките на Гереро и Джеронимо и дори ги посещава в кралството им. Испанецът предлага да ги прибере у дома, Джеронимо и Гереро не са били у дома си цели 8 години и се смятали за мъртви.
Джеронимо се съгласил, но Гереро отказал да пътува. В Испания е бил известен само и единствено с войната и унищожението, при маите имал съпруга, хубав дом власт и нов живот. Джеронимо прави още няколко посещения, но неговият приятел отказва да се върне обратно у дома му.
Гереро живее с маите още 13 години, получавайки всичко от семейството си и почести от племето. Помага на хората си да спечелят войната срещу вражеските племена и да разширят влиянието си в региона. През 1530 г. испанските конквистадори се връщат и са готови да заграбват земя. Гереро води своите хора във война срещу старите си сънародници и се изправя срещу хора като Педро де Алварадо, който обещавал да победи в Новия свят.
Гонзало Гереро води битки до своята 50-та годишнина и умира в битка през 1532 г. Застрелян е в гърдите от аркебуза, докато се опитва да изведе жените от майско село. Испанските войници така и не разбират, че стрелят срещу свой, но и в този момент вече знаели, че Гереро не е приятел. И до днес се смята за герой на Мексико. Ценят го като човека, който е успял да смеси испанката и местната култура, без да използва насилие.
