Генерал Франциско Франко – диктаторът, който завладя Испания и преживя фашизма
Испанската революция често се нарича „Генералната репетиция за Втората Световна война“. През далечната 1931 г. крал Алфонсо XIII официално напуска страната, след като е успял да преживее пет опита за убийство. Междувременно републиканците все по-често говорят за революция. Апетити към Испания никак не са малко. СССР изпраща своите любими агенти, Германия, Англия и Италия също дават необходимия ресурс за една впечатляваща революция, а на финалът дори Джордж Оруел ще се включи в същата, превръщайки се в основна мишена.
Алфонсо прекарва остатъка от живота си в Рим и през 1941 г. умира, един месец по-рано е абдикирал в полза на своя трети наследник Дон Жуан – граф на Барселона. Напрежението в страната ескалира през 1936 г. и фашистите бързо номинират генерал Франциско Франко за техен лидер. Бъдещият диктатор изразява особен характер при всяка среща, често показва своята католическа принадлежност, разхожда се винаги с малка икона в себе си, демонстрира харизма, но никога няма намерение да предаде властта в ръцете на друг.
В последствие именно законният наследник на испанската корона ще се превърне в един от най-мразените и опасни хора за диктатора. Пропагандата работи на високи обороти в полза на новия режим, а Дон Жуан остава далече от властта. Рецептата за революцията изисква някои основни фактори. Необходим е лидер, прокарване на разделителна линия между обществата, ресурс за война и евентуално подкрепата на стотици не толкова образовани хора, които сляпо да се доверят, че заслужават повече и точно избраният харизматик ще постигне това. Ето защо на сцената излиза Франциско Франко.
Роден в Галисия, Северозападна Испания, бъдещият владетел не може да каже, че е случил на семейство. Баща му служи в испанския военноморски флот, но противно на очакванията, дисциплината е особено чужда. Бохемският живот му приляга и повече и често фамилията остава без прехрана. Въпреки това Франко се намира в по-високата линия на средната класа на испанските семейства. Възпитан е изцяло по каноните на Римокатолическата църква. Семейната традиция изисква от него да последва стъпките на морски офицер.
Поради съкращения в квотата за нови моряци, Франко е принуден да кандидатства в армията. На 14-годишна възраст се озовава в Пехотната академия в Толедо и на 17-годишна възраст я завършва. През 1912 г. е доброволец за служба в Мароко, тогава още колония на Испания. Една година по-късно вече е повишен в лейтенант. По това време испанските кавалеристи и офицери били пословични със своята липса на дисциплина и умения. Некадърността им се превърнала във виц за мнозина, но младият Франциско отказвал да приеме прилежащата му титла. Благодарение на дисциплина и стриктно изпълнение на всички задачи. Добрата преценка, както и предварителната подготовка на войниците, носи необходимата слава.
Нещо повече, неговите подчинени го обичат, защото Франко се интересува лично от всеки, помни имената на голяма част от поверените кадри в състава му и се смята за особено честен и интровертен човек, който допуска малцина до себе си. През 1915 г. тези качества го превръщат в най-младия капитан в Испания. През 1916 г. е ранен тежко в слабините и се завръща обратно в родината, за да се лекува. 4 години по-късно е препоръчан за сформирането на Испанския чуждестранен легион и само 3 години по-късно ще получи пълното командване.
Доверието към Франциско е огромно, но той бърза да го оправдае. Неговите войници изиграват особена роля в овладяването на мароканските бунтовници. За 3 години в тези сражения, испанският капитан се превръща в национален герой. През 1926 г. е повишен в бригаден генерал, а две години по-късно е и директор във Военната академия в Сарагоса. През фаталната 1931 г. испанският генерал губи своята харизма.
Вълненията в страната са все по-често, въвежда се отдавна чаканата военна реформа, военната академия е разпусната, а той самият остава в резерв. Тук трябва да напомним, че дисциплината на генерала не позволявала, поне на този етап, да взима страна в конфликта. Възпитанието му, както и честа да бъде един от винаги добре дошлите джентълмени в компанията на краля, не позволява да изпада в крайности.
През 1933 г. консерваторите взимат властта и бързо връщат Франко на старата му позиция. Една година по-късно го повишават в майор-генерал. Скоро е призован да спре бунта на Австрийските миньори, насочен изцяло към консерваторите в страната. Генералът пристига, за да сложи край на всички вълнения. Демонстрирайки правилния подход и бързото потушаване на малката революция, Франциско бързо доказва, че може да свърши много повече работа и в бъдеще. През 1935 г. на него е поверена цялата испанска армия.
Промените и реформите в армията продължават с пълна сила, но междувременно испанският парламент продължава да се тресе от радикалите. Различни коалиции доказват многократно, че към този момент нито един политик не се интересува от благосъстоянието на страната, а по-скоро е насочил вниманието си за личните облаги. Когато няма никакво решение и дипломация, парламентът се разпуска и през февруари 1936 се насрочват нови избори. Към този момент основните играчи на политическата сцена са десният националистически блок и левицата от така наречения Популярен фронт.
Дори и с победата на левицата, Испания продължава да търпи загуби в икономиката си, последвана и от активно обществено недоволство. Вътрешното недоволство става все по-яростно и преди да се случи немислимото, генерал Франко обявява извънредно положение в страната. Тази изненада идва неочаквано и за двете партии. За наказание е премахнат от командването и изпратен на Канарските острови, за да охлади малко своите страсти.
Интересен факт е, че колкото и далече да е, неговата персона вече е получила необходимото внимание. Получава многократно покани за участието в различни действия срещу правителството. Франко не бърза с решението, той чака противникът да свали гарда и едва тогава се включва на страната на така наречените бунтовници. Истината е, че няма нужда от никого, но ще експлоатира нищо не подозиращите си съюзници, преди да вземе властта.
На 18 юли 1936 г. манифестът на генерала с призив за военен преврат е излъчен от Канарските острови, а междувременно в Испания започва въстание. Франциско заминава за Мароко на следващия ден и бързо успява да поеме контрола над военните части там. Получил благословията на армията, която някога му е предоставила абсолютно доверие, генералът бързо каца в Испания и потегля към Мадрид. На входа на града, бунтовниците спират.
Те осъзнават, че нито една революция не може да се случи без излъчването на абсолютен владетел, на новото лице на Испания. С оглед на престижа и влиянието на Франко, както и подкрепата от Хитлер и Мусолини, той се оказва най-правилният избор. Освен това Франко се оказва и не толкова типична фигура в управлението, до някаква степен е непознат и много педантичен в своите действия, а това са качества, които биха спечелили вниманието на обикновения човек. На 1 октомври е официално провъзгласен за глава на Националистическия режим. Тази титла обаче не идва даром.
Франко тепърва ще трябва да се бори със съпротивата и през следващите три години ще се постарае да превърне Испания в бойно поле. Макар и да говори за правителство, новият лидер осъзнава, че разполага с нещо подобно на военна диктатура. За пълната му победа е необходима цивилна структура, както и политически представител. Първите, които подават ръка са предимно противници на левицата от средните класи на Испания. На 19 април 1937 г. испанската фашистка партия също желае да се включи в управлението, но автономия е отказана. Решението е сливане на фашистката партия с карлистите и създаването на бунтовнически режим в името на народа.
Докато прави тази маневра, генералът напомня, че партията трябва да служи на правителството, а не обратното, както мнозина очакват. Очакваното фашизиране на Испания не се случва по модела на Германия и Италия, а това води до някои допълнителни вълнения в страната. Факт е, че неговата опозиция е обречена. Никой не може да се мери с военния опит на избрания диктатор, а през самата военна кампания, той доказва, че титлата му не е подарена.
Неговите действия са бавни и методични, въоръжените сили са постоянно подсилвани от Германия и Италия, нека не забравяме, че немското Луфтвафе прави своето бойно кръщене именно над Испания. Когато пушекът се вдига, единственият оцелял на бойната сцена е именно Франко. Неговата победа е официално обявена на 1 април 1939 г. Веднъж щом контролът е установен, Испания става свидетел на хиляди екзекуции. Всички възможни опоненти на новия режим са елиминирани. Задава се следващият глобален конфликт, но страната вече няма силите за участие. Обявен е неутралитет, но същевременно симпатиите към Германия продължават да бъдат силни.
Испания води преговори за влизането във войната едва след падането на Франция. Франко се среща с Хитлер и заявява, че ще съдейства, но само срещу икономическо подпомагане и въоръжаване. Сред изискванията присъстват и апетити за разпореждане с френските колонии в Северна Африка. Смелите искания не са изпълнени. Хитлер заявява, че е готов да отиде при зъболекар, за да премахнат 3-4 зъба, отколкото отново да влезе отново в преговори с Испания. След като подобаващите награди са отказани, новият режим бързо охлажда страстите.
През първата част на войната ще се забелязва сравнително добрият тон, но поканата за участие ще бъде многократно отказвана. Трябва да се признае на новия диктатор, че във времето на тотална немска доминация, той играе един особено опасен танц, без да позволява на нацистите да го свалят бързо от власт.
Главоболията продължават и след това. Създаването на ОН поставя Испания отново в немилост. Франциско е обявен за единственият жив фашистки диктатор и за особен период от време е един от най-мразените хора в Европа. Вътрешната политика запазва баланс – едни го подкрепят, други го мразят. Провокациите срещу генералът не успяват да го въвлекат в нови главоболия, а и много скоро ще дойде следващата вълнуваща част от историята – Студената война. От мразен фашист, диктаторът става един от най-жестоките противници на комунизма.
Улавяйки правилната вълна на запада, Испания започва постепенно затопляне на отношенията. През 1953 г. се подписва и договор за военно съдействие за 10 годни със САЩ. В същият период се отпуска и примката от по-строгите политики и закони. След като няма външни сили, от които да се брани, лидерът започва своята добре премерена политическа кампания, намирайки слабостите на своите опоненти. Започва да влияе пряко на либералите, обръща внимание на голяма част от екстремистките движения, но същевременно е много далече от идеята за връщането на властта. Като акт на добра воля, дори екзекуциите се намаляват драстично, но в никакъв случай не приключват.
Генералът работи изцяло в сенките. Издига се високо над дребните политически конфликти, оставя противниците да се избиват самостоятелно, а междувременно получава новата роля на справедливия и строг водач на Испания към едно по-добро бъдеще. Франциско Франко умира през 1975 г. Тялото му е изложено в огромен мавзолей на северозапад от Мадрид, където се съхраняват и останките на хиляди други жертви от Гражданската война. Веднага след смъртта му, принц Хуан бърза да сложи край на режима и да възстанови парламента на страната. Икономическият прогрес през последните две десетилетия поставя началото на една нова Испания. Това е и краят на един различен диктатор, който много добре знае как да се възползва от вълненията на света. През 2019 г. тялото на Франко е преместено в семейна гробница.
